Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са
1084
резултата от
546
текста в
2
страници с която и да е от думите за : '
Философски език
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
515
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Най-дълбокият
философски
дух, който само повърхностни мислители биха могли да отрекат у Гьоте, би се свързал тук с едно любвеобилно задълбочаване в това, което е дадено като сетивна опитност; далеч от всяка едностранчива систематичност, която вярва, че с една обща схема обхваща всички същества, тук би отдало право на всяка една отделна индивидуалност.
То би се превърнало в един канон, от който би трябвало да изхожда всеки стремеж в областта на естествената наука и при който би могло да бъде изпитвано духовното съдържание на този стремеж.
Най-дълбокият философски дух, който само повърхностни мислители биха могли да отрекат у Гьоте, би се свързал тук с едно любвеобилно задълбочаване в това, което е дадено като сетивна опитност; далеч от всяка едностранчива систематичност, която вярва, че с една обща схема обхваща всички същества, тук би отдало право на всяка една отделна индивидуалност.
към текста >>
2.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински
език
, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
Тогава за Спиноза се говореше твърде много, защото у Гьоте "всичко беше още в началното действие и противодействие, ферментиращо и кипящо*./*Пътуване в Италия, 5.Х.1787 година/. Известно време по-късно той намери в библиотеката на своя баща една книга, чийто автор остро се бореше против Спиноза, даже го изопачаваше до най-висока степен. Това стана повод Гьоте да се заеме още веднъж сериозно с дълбокия мислител. Той намери в неговите съчинения обяснения на най-дълбоките научни въпроси, които беше способен да повдигне тогава. През 1784 година поетът чете Спиноза заедно с госпожа фон Щайн.
Той пише на 4 ноември 1784 година на приятелката: "Аз ще донеса със себе си Спиноза на латински език, тъй като в него всичко е много по-ясно." Въздействието на този философ върху Гьоте беше извънредно голямо.
Самият Гьоте беше наясно върху това. В 1816 година /7.11/ той пише на Целтер: "Освен Шекспир и Спиноза аз не зная някой от покойниците да е упражнил такова въздействие върху мене както Лине." Следователно той счита Шекспир и Спиноза като двама духове, който са упражнили най-голямо влияние върху него. Как се прояви сега това влияние върху изучаването на образуването на организмите, това ни става най-ясно, когато вземем под внимание думите написани върху Лаватер от пътуването в Италия: Лаватер застъпваше именно всеобщоприетото тогава мнение, че едно същество може да се роди само чрез едно незаложено в природата на самото същество влияние, чрез едно нарушение на общите природни закони. Върху това Гьоте писа думите: Наскоро намерих в една страстна апостолско-капуцинска декламация на цюрихския пророк безсмислените думи: всичко, което има живот, живее чрез нещо вън от него или така звучаха приблизително думите му. Така може да пише само някой, който обръща езичниците към християнство и при проверка духът не го подканя"*./* Някои атрибути (свойства) на Бога в нещата/.
към текста >>
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски
език
на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Той много се зарадва, че намери в Жьофроай дьо Сент-Илер един съмишленик: "Сега Жьофроай дьо Сент-Илер е решително на нашата страна и с него всички знаменити учени и последователи на Франция. Това събитие има неимоверно голяма стойност за мене и аз с право ликувам върху крайната победа на една кауза, на която посветих своя живот и която е предимно също и моя", казва той на 2 август 1830 година на Екерман. Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз.
При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва.
Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте. Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски
език
съпоставен с немския текст.
Въобще странно явление е, че в Германия изследванията на Гьоте намериха отзвук само при философите, а само малко при естествоизпитателите, докато напротив във Франция те намериха най-голям отзвук при естествоизпитателите. Дьо Кандол подари на Гьотевото учение за метаморфозата най-голямото внимание, той третираше ботаниката по начин, който не беше далече от Гьотевите възгледи. Също така Гьотевата "Метаморфоза" бе преведена на френски от Жинжинс-Лазараз. При тези обстоятелства Гьоте можеше да се надява, че един превод на френски език на неговите ботанически съчинения, направен с негово сътрудничество, не би попаднал на една неплодородна почва. Един такъв превод направи в 1831 година Фридрих Якоб Соре, при постоянното съдействие на Гьоте.
Той съдържаше онзи първи "опит" от 1790 година; историята на гьотевото изучаване на ботаниката и въздействието на неговото учение върху съвременниците* /*Естеств.Науки І, стр.17 и следв., 61 и следв., 194 и следв./; също и някои неща върху дьо Кандол, на френски език съпоставен с немския текст.
към текста >>
3.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един
философски
възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене.
Йохан Готлиб Фихте изпрати през юни 1794 година на Гьоте първите коли на своята книга "Науко учение".
По повод на това той писа на 24 юни на философа: "Що се отнася за мене, аз ще ви дължа най-голяма благодарност, ако най-после ме помирите с философите, от които никога не мога да се лиша и с които никога не можах да се съединя." Това, което поетът беше търсил тук при Фихте, той го беше търсил по-рано при Спиноза; по-късно той го търси при Шелинг и Хегел: един философски възглед за света, който да бъде съобразен с неговия начин на мислене.
Обаче поетът не беше напълно задоволен от никое философско направление, с което той се запозна.
към текста >>
4.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При това Гьоте не е никакъв
философски
поет, защото неговата поезия не поема околния път чрез мислите към сетивното оформление, а блика непосредством от извора на всяко ставане (развитие), както неговите изследвания не са пропити с поетическа фантазия, а почиват непосредствено на съзирането на идеите.
При това Гьоте не е никакъв философски поет, защото неговата поезия не поема околния път чрез мислите към сетивното оформление, а блика непосредством от извора на всяко ставане (развитие), както неговите изследвания не са пропити с поетическа фантазия, а почиват непосредствено на съзирането на идеите.
Без Гьоте да бъде един философски поет, неговото основно направление се явява за философския наблюдател като философско.
към текста >>
Без Гьоте да бъде един
философски
поет, неговото основно направление се явява за философския наблюдател като философско.
При това Гьоте не е никакъв философски поет, защото неговата поезия не поема околния път чрез мислите към сетивното оформление, а блика непосредством от извора на всяко ставане (развитие), както неговите изследвания не са пропити с поетическа фантазия, а почиват непосредствено на съзирането на идеите.
Без Гьоте да бъде един философски поет, неговото основно направление се явява за философския наблюдател като философско.
към текста >>
5.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние разбираме, откъде идват многобройните
философски
гледища и нямаме нужда да признаваме лаврите само на едно от тях.
С това ни става обяснимо, как хората могат да имат за действителността толкова различни възгледи, въпреки че тази действителност може да бъде само една. Различието се крие в различието на нашите умствени светове. С това за нас се хвърля светлина върху развитието на различните научни гледища.
Ние разбираме, откъде идват многобройните философски гледища и нямаме нужда да признаваме лаврите само на едно от тях.
Ние знаем също, какво становище трябва да заемем по отношение на множеството различни човешки възгледи. Ние не ще питаме изключително: кое е вярно, кое е погрешно? винаги ще изследваме, по какъв начин умственият свят е един мислител изхожда от мировата хармония; ще се стараем да разберем, а не да осъдим и да считаме веднага като погрешно това, което не съвпада с нашето схващане.
към текста >>
6.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/*
Философски
месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й.
Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
към текста >>
Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един
език
и общи възгледи.
Както всички други науки етиката също е едно учение за съществуващото. В това отношение единната черта минава през всички науки, а именно, че те изхождат от нещо дадено и преминават към условията на това дадено. Обаче за самото човешко действие не може да има никаква наука; защото то е безусловно, продуктивно, творческо. Юриспруденцията не е никаква наука, а само един сборник от бележки на онези правни навици, които са присъщи на една народностна индивидуалност. Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости.
Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи.
След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер. Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност?
към текста >>
7.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един
език
, за да го изрази.
Той пристъпва към действителността с убеждението, че всичко е само едно проявление на идеята, която ние добиваме едва тогава, когато издигнем сетивната опитност до духовното виждане. Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго.
Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази.
Неговото същество действаше философски, т.е. така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите.
към текста >>
Неговото същество действаше
философски
, т.е.
Това убеждение лежеше в него и още от младост той разглеждаше света на основата на това предположение. Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго. Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази.
Неговото същество действаше философски, т.е.
така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки. И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите. За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи.
към текста >>
така, че то може да се изрази само във
философски
формули, може да бъде оправдано само от
философски
предпоставки.
Никой философ не можеше да му даде убеждение. Следователно не това е, което Гьоте търсеше при философите. То беше нещо друго. Ако и неговият начин да разглежда нещата да лежеше дълбоко в неговото същество, той все пак се нуждаеше от един език, за да го изрази. Неговото същество действаше философски, т.е.
така, че то може да се изрази само във философски формули, може да бъде оправдано само от философски предпоставки.
И за да осъзнае ясно това, което той самият беше, за да знае това, което беше в него живо действие, за това търсеше той философите. Той търсеше при тях едно обяснение и едно оправдание на своето същество. Това е неговото отношение към философите. За тази цел изучи той Спиноза в своята младост и влезе в научни преговори със съвременните му философи. На млади години на поета му се струваше, че най-добре изразяват неговото собствено същество Спиноза и Джордано Бруно.
към текста >>
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния
език
, за да изрази живеещия в него свят.
Също и отношението на Гьоте към Спиноза не трябва да се схваща по друг начин, освен така, че той намери у него формулите, научния език, за да изрази живеещия в него свят.
към текста >>
Така за Гьоте запознаването с философи и
философски
направления означава едно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало в него.
Така за Гьоте запознаването с философи и философски направления означава едно напредващо изяснение върху това, което вече е съществувало в него.
За своя възглед той не е добил нищо; на него му са били дадени само средствата в ръка, да говори върху това, което правеше, което ставаше в неговата душа.
към текста >>
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни
философски
Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни
философски
Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Така следователно Гьотевият възглед на света предлага достатъчно опорни точки за едно философско развитие. Обаче тези опорни точки са били подхванати първо само от учениците на Хегел. Останалата философия се отнася отрицателно към Гьотевия възглед. Само Шопенхауер се опира върху някои точки дадени от високоценения от него поет. Ние ще говорим по-нататък за неговата апологетика на учението за цветовете.
Тук се касае за общото отношение на Шопенхауеровото учение към Гьоте*./*Заслужава да бъде прочетена студията на д-р Ад.Харпф "Гьоте и Шопехауер" /Месечни философски Тетрадки 1885 г./ Харпф, който е написал също така едно сполучливо съчинение върху "Гьотевия принцип на познанието" /Месечни философски Тетрадки 1884 г./, показва съвпадението на "Иманентния догматизъм" на Шопенхауер с обективното знание на Гьоте.
Харпф не намира принципната разлика между Гьоте и Шопенхауер, така както ние я охарактеризирахме по-горе, той самият е бил шопенхаурианец. Въпреки това неговите изложения заслужават внимание./
към текста >>
8.
17_д. ПЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Той задоволява своите
философски
нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични
философски
представи.
Аз не бих се занимавал така подробно с Антон Лампа, ако чрез едно обстоятелство той не би бил един особено подходящ пример на един природоизследовател на съвремието.
Той задоволява своите философски нужди от индийската мистика и поради това не замърсява механическият възглед за природата както други с всякакви странични философски представи.
Природоучението, което той има предвид, е, така да се каже, химически чистия възглед за природата на съвремието. Аз намирам, че Лампа е изпуснал напълно изпредвид една от главните характерни черти на математиката. Наистина всяка математическа формула хвърля един "жив мост" до елементарните явления, които са служили като изходна точка на изследванията. Обаче тези елементарни явления са от същото естество както неелементарните, от които е изграден мостът. Математика свежда свойствата на сложните числови и пространствени форми както и техните взаимни отношения до свойства и отношения на по-простите числови и пространствени форми.
към текста >>
9.
17_ж. СЕДМО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Напротив понятието за свойствата, които хипотетично предположената от физиците и техните
философски
защитници материя трябва да има, включва в себе си една нелепост.
Вярно е, че това качество не изчерпва всичко, което съществува в нещата на действителността; но то е едно действително свойство на тези неща.
Напротив понятието за свойствата, които хипотетично предположената от физиците и техните философски защитници материя трябва да има, включва в себе си една нелепост.
Тези свойства са заети от сетивния свят и трябва да отговарят все пак на един субстрат /носител/, който не принадлежи на сетивния свят.
към текста >>
10.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки
език
е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит.
Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата. Как аз си тълкувам определени процеси на природата, това не може да бъде напълно разбрано от някой друг, който не изживява вътрешно същото. Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината. Ето защо ние не трябва да разглеждаме мислите на някой друг човек като такива и да ги приемем или да ги отхвърлим, а трябва да ги считаме като вестители на неговата индивидуалност.
"онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки език е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит.
на др. място, стр.355/. "Една философия не може никога да предаде една общовалидна истина, а тя описва вътрешните изживявания на философа, чрез които той тълкува външните явления.
към текста >>
Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във
философски
формули филистерски морал.
Аз оборих възражението, че последствието от един морален ред на света, в който всеки се подчинява на самия себе си, би трябвало да бъде безредието и дисхармонията на човешкото действане. Който прави това възражение, той изпуска изпредвид, че хората са подобни същества и че поради това те никога не ще произведат морални идеи, които чрез тяхното съществено различие ще произведат едно нехармонично съзвучие*/*Колко малко разбиране има у съвременните философи специалисти за моралните възгледи както и за етиката на свободата и на индивидуализма общо взето, показва следното обстоятелство. В 1893 година в една статия "Бъдеще" /бр.5/ аз се изказах за едно строго индивидуалистично схващане на морала. На тази статия отговори Фердинанд Тьониз в Кил в една брошура "Етична култура и нейната свита. Побъркани Ницшенци в бъдеще и настояще" /Берлин 1893 г./.
Той не изнесе нищо друго освен главните принципи приведения във философски формули филистерски морал.
Обаче за мене той каза, че "в пътя за Хадес /ада/ не бих намерил по-лош Хермес" от Фридрих Ницше. Наистина действа ми комично, че, за да ме осъди, Тьониз цитира някои от Гьотевите "Сентенции в проза". Той и не предчувства, че ако за мене е съществувал някакъв Хермес, това не е бил Ницше, а Гьоте. Аз още в настоящия труд обясних отношението на етиката на свободата като етика на Гьоте. Не бих споменал лишената от стойност брошура, ако тя не беше симптоматична за царуващото неразбиране на Гьотевия светоглед в кръговете на философите специалисти.
към текста >>
11.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за
философски
неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа.
Всичко се превръща в нещо друго, щом познаем, че с това, което създава самотворчески в познанието, организацията на човешката душа не се отдалечава от действителността, но че в живота, който развива преди всяко познание, тя си изобразява един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същина тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известно отношение прав е Хамерлинг, когато мисли: "Определени възбуди създават мириса в нашия обонятелен орган”.
Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа.
Но не следва ли тогава, че той произвежда това явление на света чрез своята душа? Но едно безпристрастно наблюдение показва, как недействителният характер навъншният сетивен свят произхожда от това, че когато застава непосредствено пред нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това разгърне своя самотворчески вътрешен живот, когато остави да възлезе от глъбините на неговата душа това, което дреме в тези глъбини, тогава към това, което е видял със сетивата, той прибавя нещо друго, което превръща полудействителното в нещо напълно действително в познанието. Присъщо е на същината на душата, да заличи, да угаси при първото виждане на нещата нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо за сетивата те са такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги прави душата.
към текста >>
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892 година, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове
философски
онова което току-що бе изложено.
В една малка книжка "Истина и Наука", която излезе от печат през 1892 година, авторът на настоящата книга направи един слаб опит да обоснове философски онова което току-що бе изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие. В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”.
към текста >>
С това е посочена причината, защо едни стремеж към познание, което иска да напредне
философски
със средствата на естественонаучния начин на мислене или с друг и подобни, винаги трябва да стигне до една точка, където преследваното се разпада в познанието.
Ако приеме, че нещата стоят така, ние не можем да търсим отговора на загадъчните въпроси на философията в изживяването на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; стремейки се към тази цел, то трябва да забули погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят.
С това е посочена причината, защо едни стремеж към познание, което иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с друг и подобни, винаги трябва да стигне до една точка, където преследваното се разпада в познанието.
В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане у много мислители на новото време. Защото в действителност научният стремеж на новото време работи със средства на научните мислители, които служат на откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност. И силата и величието на науката, именно на естествената наука, почива на безрезервното прилагане на тези мислителни средства.
към текста >>
И все пак: в своя
философски
стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
Ако иска да стигне до тези извори, душата трябва да проникне вън от това обикновено съзнание. Тя трябва да изживее нещо в себе си, което това съзнание не може да и даде. Отначало едно такова изживяване се явява на обикновеното познание като пълна нелепост. Душата трябва да изживее себе си със знание в един елемент, без да внася своето съзнание със себе си в този елемент. Тя трябва да надхвърли съзнанието и въпреки това да остане същевременно съзнателна!
И все пак: в своя философски стремеж хората или ще стигнат все по-далеч до нещо невъзможно, или ще трябва да си отворят изгледа за това, че "гореспоменатата нелепост" е само привидна и че именно тя показва пътя, по който трябва да се търси помощ в разрешаването на загатките на философията.
към текста >>
"Човек ще стигне.....до една.....представа за "Аза" по пътя на теорията на познанието, когато той си представя този аз намиращ се навътре в телесния организъм и се оставя впечатленията да му бъдат дадени "отвън", а когато постави този "Аз" в закономерността на нещата и вижда в организма на тялото само едно огледало, което отразява намиращото се вън от тялото тъкане на Аза в истинската същност на света чрез дейността на органите на тялото срещу самия Аз." С тези думи се опита авторът на настоящата книга /"Загадки на Философията"/ да охарактеризира плуващата пред него перспектива към една теория на познанието в една лекция, която беше разработил на проведения през 1911 година в Болоня
философски
конгрес: "Психологическите основи и становището на Духовната наука по теорията на познанието”*/*Отпечатана в Щайнерово-джобно издание том 4, стр.16 и следв./".
Чрез един такъв възглед теорията на познанието е поставена върху една пълна перспектива основа.
"Човек ще стигне.....до една.....представа за "Аза" по пътя на теорията на познанието, когато той си представя този аз намиращ се навътре в телесния организъм и се оставя впечатленията да му бъдат дадени "отвън", а когато постави този "Аз" в закономерността на нещата и вижда в организма на тялото само едно огледало, което отразява намиращото се вън от тялото тъкане на Аза в истинската същност на света чрез дейността на органите на тялото срещу самия Аз." С тези думи се опита авторът на настоящата книга /"Загадки на Философията"/ да охарактеризира плуващата пред него перспектива към една теория на познанието в една лекция, която беше разработил на проведения през 1911 година в Болоня философски конгрес: "Психологическите основи и становището на Духовната наука по теорията на познанието”*/*Отпечатана в Щайнерово-джобно издание том 4, стр.16 и следв./".
към текста >>
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и
философски
до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма. Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания. За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания. Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения. И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не се предприема опит да се стигне зад сетивния свят със средствата на обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизиране/. Признава се, че за това обикновеното съзнание свръхсетивният свят трябва да бъде забулен и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез своето собствено преобразование, ако иска да добие едно съзнание за него.
към текста >>
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим
философски
такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
Но в предидущите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това философско търсене трябваше първо да извоюва всичко онова, което може да се счита като продължение на просветването на изживяванията на мисълта през гръцката епоха, за да посочи към пътя на свръхсетивното съзнание от своите собствени импулси, от чувствуването на това, което то самото може и може да постигне. В миналите времена пътят към едно такова съзнание беше така да се каже без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което в продължение на предидущото философско развитие е изпитала без него. Без него тя е стигнала дотам, да мисли духовното изследване в направления, които, следвани по естествен начин, се вливат в признанието на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато тя застава на негова почва без друга предпоставка, а се постарахме да проследим философски такива направления, които се получават от най-новите светогледи.
И ние показахме как проследяването на тези направления чрез живеещата в самите тях душа довежда до признанието на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
12.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
“Досега аз излагах моите
философски
възгледи винаги като ги свързвах със светогледа на Гьоте.
За първи том на естествено-научните трудове на Гьоте трябваше първо да разработя неговите идеи за метаморфозите. Начинът на мислене, който нарушаваше в естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-то столетие, ми се стори неподходящ за добиване едно разбиране на това, към което Гьоте се беше стремил за познанието на природата и беше постигнал до висока степен. Аз открих, че за Гьотевия начин на познание не съществува никаква теория за познанието. Това ме накара да направя опит да извлека една такава теория на познанието, поне в една зачатъчна форма. Рудолф Щайнер в своята книга "Пътят на моя живот" върху своя труд "Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте".
“Досега аз излагах моите философски възгледи винаги като ги свързвах със светогледа на Гьоте.
Сега с този труд надявам се да съм показал, че сградата на моите мисли е едно основано на себе си цяло, което не се нуждае да бъде извлечено от Гьотевия светоглед. С настоящия труд аз създадох един пролог съм една "Философия на свободата". Рудолф Щайнер в предговор към "Истина и Наука".
към текста >>
13.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде
философски
.
Една голяма част от образованата публика на читателите ще отхвърли днес веднага от себе си един труд на научната литература, без да го прочете, ако този труд се явява с претенцията да бъде философски.
Едва ли някога философията се е радвала на по-малко обич както днес. Ако оставим настрана съчиненията на Шопенхауер и Едуард фон Хартман, които разглеждат проблеми на живота и на света от общ интерес, и за това са намерили широко разпространение, не ще отидем много далеч, ако кажем: Днес философските трудове се четат само от философите. Никой освен тях не се интересуват от тези трудове. Образованият човек, който не е специалист, има неопределеното чувство: "Тази литература не съдържа нищо, което до отговаря на някои от моите духовни нужди; нещата, които се разглеждат тук, не ме засягат; те по никакъв начин не са свързани с това, от което аз се нуждая за задоволяване на моя дух”. За тази липса на интерес към философията може да носи вина само посоченото от нас обстоятелство, защото срещу тази липса на интерес стои винаги една все по-нарастваща нужда от един задоволителен възглед за света и за живота.
към текста >>
Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си
философски
заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука.
Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек". Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото. А всички тези елементи се съединяваха в него в една цялост, която действа като такава. Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи.
Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука.
Но той ще трябва да изходи от Гьоте, а не да пристъпи към него с един завършен възглед. Духовните сили на Гьоте действат винаги по начин, който е съобразен с най-строгата философия, макар и той да не е оставил никакво систематично цяло на тази философия.
към текста >>
Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този
философски
елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството.
Именно в посочения смисъл възгледът на Гьоте за света включва в себе си много направления на мисълта, а не може да бъде проникнат от нито едно едностранчиво схващане. Философското чувство и разбиране, което е един съществен елемент в организма на Гьотевия гений, има значение също и за неговите литературни творби. Макар и Гьоте да е бил далече от това, да си представи в една ясна форма на понятия това, което философското чувство му доставяше, както Шилер е бил способен на това, все пак както и у Шилера то е един фактор, който съдейства в неговото художествено творчество. Поетическите творения на Гьоте и на Шилер са немислими без стоящ на тяхната основа светоглед. При това у Шелера се касае повече на неговите оформени принципи, а у Гьоте за начина как той разглежда нещата.
Но че най-великите поети на нашия народ не можаха да минат без философския елемент на върха на тяхното творчество, това свидетелства повече отколкото всичко друго за факта, че този философски елемент е един необходим член в историята на развитието на човечеството.
Именно опирайки се на Гьоте и на Шилер ще не бъде възможно да откъснем нашата централна наука от нейната катедрена самотност и да я включим в останалото развитие на културата. Научните убеждения на нашите класици са свързани с хиляди нишки за другите техни стремежи, те са такива, каквито ги изисква културната епоха, която ги е създала.
към текста >>
14.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Нямото възприятие ни заговаря внезапно един разбираем
език
; ние познаваме, че понятието, което сме заченали, е онази търсена от нас същност на възприятието.
Нямото възприятие ни заговаря внезапно един разбираем език; ние познаваме, че понятието, което сме заченали, е онази търсена от нас същност на възприятието.
към текста >>
Тя, която по-рано беше няма, говори сега ясен
език
.
В това съдържание не се влива нищо от сетивния обект. Аз познавам в сетивния обект отново мисълта, която съм извлякъл от моята вътрешност. Наистина този предмет ми дава повод в даден момент да извлека от единството на всички възможни мисли именно това мислително съдържание, но той съвсем не ми доставя градивните камъни за същото. Аз трябва да извлека тези градивни камъни от мене самия. Когато поставим в действие нашето мислене, едва тогава действителността получава истински определения.
Тя, която по-рано беше няма, говори сега ясен език.
Нашето мислене е преводачът, който тълкува жестовете на опитността.
към текста >>
15.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
По този случай обръщаме вниманието върху съвсем сполучливата студия на Крайенбюл в списанието "
Философски
месечни тетрадки", том 18, 3-та тетрадка.
Следователно, ако Първопричината на света има някакви цели, те са тъждествени с целите, които човекът си поставя, когато се проявява. Човекът действа според намеренията на Първопричината на света не когато изследва някакви заповеди на Ръководителя на света, а когато действува според своите собствени разбирания. Защото в тях се проявява Ръководителят на света. Този Ръководител на света не живее като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля. За да може човекът да стане свой собствен законодател, всички мисли върху извън човешки мирови определения и тем подобни трябва да бъдат изоставени.
По този случай обръщаме вниманието върху съвсем сполучливата студия на Крайенбюл в списанието "Философски месечни тетрадки", том 18, 3-та тетрадка.
В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар. Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл. Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата.
към текста >>
16.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
До сега аз съм излагал може
философски
възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
В заключение на този предговор аз не мога да се въздържа от една лична забележка.
До сега аз съм излагал може философски възгледи винаги и с връзка с мирогледа на Гьоте, за пръв път бях въведен в този мироглед от дълбоко почитаемия мой учител Карл Юлиус Шрьос, който за мене стои така високо в областта на изучаването на Гьоте поради това, че неговият възглед винаги се издига зад пределите на частното към идеите.
към текста >>
17.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Шопенхауер със свойствения си
философски
патос изказва възгледа, че здравата придобивка на кантовската философия е възгледът, че светът е моя представа.
Кантовият възглед, че всички дадени предмети са наши представи, е резултат на неговия априоризъм. От сега нататък този възглед, става основно положение и изходна точка на почти всички теоретико-познавателни истини. Всичко, което за нас е преди всичко и непосредствено достоверно, е единствено положението, че ние имаме знание за нашите представи; това е станало общопризнато убеждение на философите. Още в 1792 г. Г.Е.Шулце в своя... ................. твърди, че всички наши познания са просто представи и че ние никога не можем да отидем зад границите на нашите представи.
Шопенхауер със свойствения си философски патос изказва възгледа, че здравата придобивка на кантовската философия е възгледът, че светът е моя представа.
Едуард Ф.Хартман намира това положение толкова безспорно, че в своя труд "Критически обосновки на трансцеденталния реализъм" предполага въобще само такива читатели, които са се освободили критически от наивното отъждествяване на образа на своите възприятия с вещите в себе си и са дошли до признанието, че даденото посредством акта на представянето, във вид на субективно-идеално съдържание на съзнанието, обектът на съзерцаването и независимата от акта на представянето и от формата на съзнанието, съществуваща сама по себе си вещ са неща абсолютно хетерогенни, т.е. той предполага такива читатели, които са проникнати от убеждението, че цялата съвкупност от това, което ни е дадено непосредствено, е редица от представи/1/. В своята, последна теоретико-познавателна работа Хартман се опитва, да обоснове своя възглед. Нашите следващи разсъждения ще покажат, как трябва да се отнася към такова обоснование свободната от предпоставки теория на познанието. Ото Либман насочва като най-свещено, най-висше в основното положение на всяка теория на познанието следното: "съзнанието не може да прескочи над самото себе си"/2/.
към текста >>
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича
философски
в собствения смисъл на тази дума.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума.
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание. Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията. Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива. Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител.
към текста >>
18.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Истинското значение на тази книга и с това тя надхвърля рамките на обикновен
философски
трактат е в обстоятелството, че тя не само описва как човек правилно може да мисли нещата, а как, изхождайки от мисленето, да стигне до нравствени действия.
Истинското значение на тази книга и с това тя надхвърля рамките на обикновен философски трактат е в обстоятелството, че тя не само описва как човек правилно може да мисли нещата, а как, изхождайки от мисленето, да стигне до нравствени действия.
към текста >>
19.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Непрекъснато се питах дали не би трябвало на едно или друго място да взема отношение към многобройните
философски
възгледи, възникнали след появата на първото издание.
Книгата бе разпродадена още преди много години. И макар - както личи от току-що казаното - да ми се струва, че днес по същия начин трябва да се заяви онова, което преди двайсет и пет години съм заявил относно посочените въпроси, аз доста забавих подготвянето на това ново издание.
Непрекъснато се питах дали не би трябвало на едно или друго място да взема отношение към многобройните философски възгледи, възникнали след появата на първото издание.
Ангажираността ми в последно време с изследвания изцяло в науката за Духа ми попречиха да сторя това по желания от мен начин. Но сега, след като най-задълбочено се запознах със съвременната философска дейност, аз се убедих, че колкото и съблазнително да е само по себе си едно такова вземане на отношение, то не е във връзка с тематиката на моята книга и за него няма място в нея. Онова, което от гледище на „Философия на свободата“ според мен заслужава да се каже за по-новите философски направления, читателят може да намери във втория том на моя труд „Загадки на философията“.
към текста >>
Онова, което от гледище на „Философия на свободата“ според мен заслужава да се каже за по-новите
философски
направления, читателят може да намери във втория том на моя труд „Загадки на философията“.
Книгата бе разпродадена още преди много години. И макар - както личи от току-що казаното - да ми се струва, че днес по същия начин трябва да се заяви онова, което преди двайсет и пет години съм заявил относно посочените въпроси, аз доста забавих подготвянето на това ново издание. Непрекъснато се питах дали не би трябвало на едно или друго място да взема отношение към многобройните философски възгледи, възникнали след появата на първото издание. Ангажираността ми в последно време с изследвания изцяло в науката за Духа ми попречиха да сторя това по желания от мен начин. Но сега, след като най-задълбочено се запознах със съвременната философска дейност, аз се убедих, че колкото и съблазнително да е само по себе си едно такова вземане на отношение, то не е във връзка с тематиката на моята книга и за него няма място в нея.
Онова, което от гледище на „Философия на свободата“ според мен заслужава да се каже за по-новите философски направления, читателят може да намери във втория том на моя труд „Загадки на философията“.
към текста >>
20.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Днес този вид
философски
разсъждения вече са превъзмогнати.
Индуктивното заключение представлява методическа основа на съвременния метафизически реализъм. Имало е времена, когато се е вярвало, че от понятията може да се извлече нещо, което да не е повече понятие. Вярвало се е, че чрез понятията могат да се познаят метафизическите реални същности, от които метафизическият реализъм някога се е нуждаел.
Днес този вид философски разсъждения вече са превъзмогнати.
Но за сметка на това се приема, че от достатъчно голям брой възприятийни факти могат да се правят изводи за характера на нещото само за себе си, което лежи в основата на тези факти. Днес се мисли, че метафизическото може да се извлече от възприятията, както по-преди от понятието. Имайки понятията с прозрачна яснота пред себе си, се е вярвало, че от тях с абсолютна сигурност може да се изведе и метафизическото. Възприятията не съществуват с еднакво прозрачна яснота. Всяко следващо се представя малко по-иначе в сравнение с предхождащите го еднородни възприятия.
към текста >>
21.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не е
философски
ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота.
Само такива мисли интересуват Ницше.
Той не е философски ум, а „духовен медосъбирач“21, който търси „пчелните кошери“ на познанието, за да принесе придаващото стойност на живота.
към текста >>
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички
философски
труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Дали робът се подчинява на произвола на своя господар, дали религиозният следва откровенията на един Бог или философът се вслушва в решенията на разума, това не променя обстоятелството, че всички те са подчинени. Няма значение какво се повелява, решаващото е, че изобщо се повелява, че човекът не дава насока на своите действия, а е на мнение, че има сила, която му предначертава тази посока. Силният, истински свободният човек не иска да получи истината, той иска да я създаде; той не иска нещо да му бъде „позволено“, не иска да бъде подчинен. „Същинските философи са обаче повелители и законодатели. Те казват: така трябва да бъде!
Първо казват „накъде“ и „за какво“ и определят подготвителната работа за всички философски труженици, за всички превъзмогващи миналото.
Протягат творческа ръка към бъдещето и всичко, което е и е било, им става средство, инструмент, чук. Тяхното „познание“ е творчество, тяхното творчество е законодателство, волята им е воля за истина, воля за власт. Има ли днес такива философи? Имало ли е вече такива философи? Не трябва ли да има такива философи?
към текста >>
Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други
философски
писания.
В книгите на Ницше могат да се открият изречения, изразяващи силно самосъзнание. Например: „Аз дадох на човечеството най-дълбоката книга, която то притежава, моя Заратустра: дадох му накратко най-независимото“ („Залезът на кумирите“, „Набези на една несвоевременност“, § 51) Какво означава обаче това от неговата уста? Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги.
Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания.
Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко. В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум. Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух.
към текста >>
Ако преведем баналностите на съвременните
философски
книги от школската им форма на здрав
език
, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж. От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“. Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални.
Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
22.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И не е чудно, че този
философски
основен инстинкт се превръща във враждебно на живота настроение.
Отдаденият на живота зрител не иска това от творбата, казват философите в своите теории, а само каквото на тях им е присъщо. За философа отричането на живота е много благоприятно. Той не желае действителността да пресича кривите му мисловни пътеки. Мисленето вирее по-добре, когато философът се отвръща от живота.
И не е чудно, че този философски основен инстинкт се превръща във враждебно на живота настроение.
Ние виждаме развито такова настроение при мнозина философи. И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение. Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея.
към текста >>
Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота
философски
мисли да служат още по-добре на същия този живот.
И е разбираемо, че философът е превърнал своята антипатия към живота в учение и иска всички хора да признаят това учение. Шопенхауер го прави. Той смята, че шумът на света смущава мисловната му дейност. Чувства, че най-добре може да се размишлява за действителността, когато се избяга от нея. Същевременно е забравил, че всяко мислене за действителността има стойност само когато произлиза от същата тази действителност.
Той не взима под внимание факта, че оттеглянето на философа от реалността може да се случи само за да могат възникналите далеч от живота философски мисли да служат още по-добре на същия този живот.
Когато философът иска да натрапи на цялото човечество основния инстинкт, който е благоприятстващ само за него като философ, той се превръща във враг на живота.
към текста >>
Цялото философско движение, което говори за „нещото в себе си“ и което в по-ново време се крепи преди всичко на Кант, представлява вярата в нищото, представлява
философски
нихилизъм.
По този начин светът на явленията, тоест човешката действителност, се обявява за сън, за измама, за нищо, а „истинската същност“ на явленията се търси в „нещото в себе си“, за което не е достатъчно никакво наблюдение и познание. Това значи, че за него не може да се изгради представа. Тази „истинска същност“ представлява напълно празна мисъл, мисъл за едно нищо. Светът на явленията е сън за онези философи, които говорят за „нещото в себе си“. Нищо обаче е това, което те разглеждат като „истинската същност“ в света на явленията.
Цялото философско движение, което говори за „нещото в себе си“ и което в по-ново време се крепи преди всичко на Кант, представлява вярата в нищото, представлява философски нихилизъм.
към текста >>
23.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя
философски
най-съдържателен израз.
Представих Ницшевите възгледи за свръхчовека така, както те са предадени в неговите последни творби: „Заратустра“ (1883-1884), „Отвъд доброто и злото“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Случаят Вагнер“ (1888), „Залезът на кумирите“ (1889).
В незавършената книга „Воля за власт, опит за преоценка на всички ценности“, чиято първа част, „Антихрист“, се явява в осмия том на Събрани съчинения, те намират своя философски най-съдържателен израз.
Това се вижда ясно от плана, отпечатан в приложението към споменатия том: 1. Антихрист. Опит за критика на християнството. 2. Свободният дух. Критика на философията като нихилистично движение. 3. Неморалният.
към текста >>
Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой
език
.
Такъв търсещ Ницше вижда в Шопенхауер. В него той съзира достигната целта, единствената цел на мировото съществуване. Природата му изглежда достигнала до целта, когато е създала такъв човек. „Природата, която никога не скача, прави (тук) своя единствен скок, един радостен скок, защото тя се чувства за първи път до целта, именно когато проумява, че трябва да забрави за своите цели.“ („Шопенхауер“, § 5) В това изречението се намира зародишът на концепцията за свръхчовека. Ницше иска, когато е писал изречението, точно това, което по-къс-но иска със своя Заратустра.
Но му липсва още силата да изкаже желанието си на свой език.
Когато пише книгата за Шопенхауер, той вече вижда концепцията за свръхчовека, основната идея на културата.
към текста >>
24.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За него започва свят на определени
философски
проблеми.
Такива въпроси, разбира се, могат да възникнат и в една логична глава. Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание.
За него започва свят на определени философски проблеми.
Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката. „Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г. (в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина.
към текста >>
„Все още очаквам, че някой
философски
лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката.
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
(в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито.
към текста >>
25.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас
език
.
Независимият от нас свят живее за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух.
Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език.
Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас.
към текста >>
Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас
език
, би била без значение за нас.
Независимият от нас свят живее за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух. Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език.
Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас.
Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език. Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво.
към текста >>
Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш
език
.
Независимият от нас свят живее за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух. Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас.
Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език.
Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас. Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща.
към текста >>
Същият
език
, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас.
Независимият от нас свят живее за нас благодарение на това, че се разкрива на нашия дух. Това, което ни се разкрива, то трябва да бъде обхванато в характерния за нас език. Една книга, която би ни се предложила написано на един чужд за нас език, би била без значение за нас. Също така светът би бил без значение за нас, ако той не би ни говорил на наш език.
Същият език, който прониква в нас от нещата, ние го чуваме отвътре от самите нас.
Но тогава и ние самите сме тези, които говорят. Касае се само за това, да се вслушаме добре в преобразуването, което настъпва, когато затваряме нашето възприятие за външните неща и слушаме само това, което звучи тогава още само от самите нас. За това е необходимо именно новото сетиво. Ако то не е пробудено, тогава в съобщенията за самите нас ние мислим че чуваме само такива за един външен нам предмет; мислим, че някъде има нещо скрито, което ни говори по същия начин, както говорят външните неща. Когато притежаваме новото сетиво, ние знаем, че възприятията на това сетиво се различават съществено от тези, които се отнасят за външните неща.
към текста >>
Съобщенията, които нещата ни дават на нашия
език
, стават членове на нашето Себе.
Следователно възприемането на самия себе си е същевременно пробуждане на своето Себе. В нашето познание ние свързваме същността на нещата в нашето собствено същество.
Съобщенията, които нещата ни дават на нашия език, стават членове на нашето Себе.
Един предмет, който стои срещу мене, не е вече отделен от мене, когато съм го познал. Това, които мога да приема от него, се съединява с моето собствено същество. Когато съм пробудил своето собствено себе, аз възприемам съдържанието на моята вътрешност, но тогава аз пробуждам към едно по-висше съществуване това, което съм включил в моето същество отвън. Светлината, която пада върху мене при моето пробуждане, пада и върху това, което съм усвоил от нещата на света. В мене проблясва една светлина и ме осветлява, а заедно с мене и всичко онова, което познавам от света.
към текста >>
26.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански
език
.
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване.
Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина". По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа.
към текста >>
27.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния
език
на природата.
При по-зряла възраст Яков Бьоме вижда при блясъка на Слънцето отражението на един калаен съд: Гледката, която му се предлага, му се струва, че разбулва една дълбока тайна.
След впечатлени ето получено от това явление, той вярва, че притежава ключа на загадъчния език на природата.
към текста >>
28.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Друг
език
говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг
език
му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството.
В първото десетилетие на 16-ия век в замъка от Хайлсберг в Прусия естественонаучният гений Николай Коперник /1473-1543 г./ измисля една постройка от мисли, която принуждава хората от следващите столетия да гледат с други представи към звездното небе, различни от тези, които техните прадеди са имали в древността и в Средновековието. За тези последните Земята беше обиталище на човечеството намиращо се в центъра на вселената. Обаче за тях звездите бяха същества имащи съвършена природа, движението на тези звезди се извършваше в кръг, защото кръгът е образ на съвършенството. В това, което звездите показваха на човешките сетива, хората виждаха нещо не посредствено душевно, духовно.
Друг език говореха на човека нещата и процесите на Земята; друг език му говореха светещите звезди, които се явяваха отвъд луната в чистия етер като една духовна същност изпълваща пространството.
Николай от Куес си беше съставил вече други мисли. Чрез Коперник за хората на Земята се превърна в едно небесно тяло подобно на другите небесни тела, една звезда, която се движи както другите звезди. Всяко различие, което тя показва за човека, можеше от сега нататък да бъде приписано само на обстоятелството, че тя беше негово обиталище. Той беше принуден да не си представя вече различно процесите на тази Земя и процесите на останалото мирово пространство. Неговият сетивен свят се разшири до най-далечните пространства.
към текста >>
29.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
„Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя
философски
труд „Философия на свободата".
„В нашата епоха ние изживяваме процеса на разчленението на религия, изкуства и наука в неговия пълен триумф." добави философът и антропософ Рудолф Щайнер на конгреса „Изтокът и Западът", състоял се във Виена през 1922 год. Изводите, които могат да се направят от това, той формулира така: „Онова, което трябва да търсим и да намерим като разбирателство между Изтока и Запада е хармонията, вътрешното единство между религия, изкуство и наука," Рудолф Щайнер (1868-1925) принадлежи несъмнено към най-изтъкнатите мислители на нашия век. Станал известен първоначално като изследовател на Гьоте, по-късно като писател и редактор на престижно литературно списание, като лектор и преподавател, той развива в края на миналия и началото на нашия век своя духовно-научен светоглед, като същевременно се придържа и към точните природни науки.
„Едва когато превърнем космическото съдържание в съдържание на нашето мислене, едва тогава ще намерим отново връзката, от която сами сме се отделили.", пише той в 1893 в своя философски труд „Философия на свободата".
Основната посока на това, което Рудолф Щайнер създаде през следващите години чрез многобройните си статии и преди всичко реферати, както и в творческо- художествените си изпълнения, беше ясно очертана още в този труд. Това бе антропософията, както той нарече своята духовна наука, което означава наука за мъдростта на човека; свързана същевременно с мъдростта на Космоса, тя представлява космософия. А онази наука, която няма за цел „да повдигне битието на личността, всъщност не може да бъде нищо друго, освен задоволяване на повърхностно любопитство".
към текста >>
30.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Едуард Шуре, авторът на „Великите посветени", се съгласи до такава степен с изводите на тази книга, че сам предприе нейния превод на френски
език
(под заглавието „Антични християнски Мистерии").
Едуард Шуре, авторът на „Великите посветени", се съгласи до такава степен с изводите на тази книга, че сам предприе нейния превод на френски език (под заглавието „Антични християнски Мистерии").
Покрай всичко друго, но и като симптом за това, че днес има истински копнеж за вникване в същността на Християнството, според смисъла на тази книга следва да посочим, че освен на френски, първото издание е преведено и на други европейски езици.
към текста >>
31.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при
философски
занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността.
към текста >>
Като
философски
учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
В тях е оживяло нещо, което по-рано не е било живо. Не е ли това нещо, което може да се сравни с едно посвещение? Не хвърля ли то светлина върху това, защо Платон излага своята философия под формата на диалог? Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод.
Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма.
Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
към текста >>
„Трудно е да се намери творецът и бащата на Всемира, а когато човек го намери, невъзможно е да се изрази на разбираем за всички
език
." Мистът знаел какво се разбирало под тази „невъзможност".
В „Тимей" е представена драмата на световното развитие. И който иска да го следва, се издига до предчувствието за Първичната Сила, от която произлиза всичко.
„Трудно е да се намери творецът и бащата на Всемира, а когато човек го намери, невъзможно е да се изрази на разбираем за всички език." Мистът знаел какво се разбирало под тази „невъзможност".
към текста >>
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите
философски
мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Когато Филон встъпва в този път, за да търси Логоса, който за него е Син Божи, той чувствува това като едно посвещение: „Аз не се боя да съобщя това, което безброй пъти е ставало със самия мен.
Понякога, когато исках да запиша по обикновен начин моите философски мисли и ясно виждах какво би трябвало да изтъкна, аз намирах духа си безплоден и вцепенен, така че без да завърша нещо, трябваше да се откажа от своето намерение и се отдавах на едно празно мечтателство.
Но същевременно аз се учудвах на тайнствената сила, която придава реалност на мисълта, способна да отваря и затваря глъбините на душата. Друг път започвах с празно съзнание и внезапно стигах до просветление, като мислите падаха невидимо отгоре подобно на снежинки или на семена и ме обхващаше и одухотворяваше един вид божествена сила, така че не знаех къде съм, кой е при мен, кой съм аз самият, какво говоря и какво пиша: защото сега мисълта течеше леко, притежавах чудна светлина, остър поглед, ясно овладяване на материята, като че сега вътрешното око можеше да познае всичко с най-голяма яснота."
към текста >>
32.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Платон е в съгласие с египетските жреци-мъдреци, когато в своя
философски
мироглед излага същността на гръцката мъдрост За Питагор се разказва, че пътувал в Египет, Индия и посещавал школите, където са учили техните мъдреци.
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството. Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция. Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят. Но ако вникнем по-дълбоко в мъдростта на жреците, която съставлява духовното ядро на различните народни религии, навсякъде намираме пълна съгласуваност.
Платон е в съгласие с египетските жреци-мъдреци, когато в своя философски мироглед излага същността на гръцката мъдрост За Питагор се разказва, че пътувал в Египет, Индия и посещавал школите, където са учили техните мъдреци.
Личности, които са живели в зората на християнството, намирали толкова голямо сходство между учението на Платон и по-дълбокия смисъл на еврейските писания, че наричали Платон грьцкоезичния Мойсей.
към текста >>
33.
ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен
език
, относно това, което има значение за тях, а не за него.
Обаче невъзможно е да разглежда по същия начин съществуването на своята душа. Всичко, което представлява в мен телесни процеси, аз мога да схвана с физическите сетива. Но моето удоволствие или страдание, моята радост или скръб, не могат да бъдат възприемани с помощта на физическите сетива, нито от мен, нито от някой друг. Физическото съществуване на човека е достъпно за всички и за всяко възприятие; душевното е сфера, недостъпна за физическите възприятия; животът на душата е един собствен свят за човека, който той носи само в себе си. Най-после, чрез Духа, външният свят му се открива по един по-висш начин.
В него наистина се откриват тайните на света; но в духа той излиза извън себе си и оставя нещата да говорят на своя собствен език, относно това, което има значение за тях, а не за него.
към текста >>
34.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
се употребява в немския
език
, се различава от всички други думи в езика.
"Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност. В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз". Думата "Аз", както напр.
се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
към текста >>
35.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
Защото нашият
език
, който е подходящ най-вече за сетивната действителност, съвсем не е богат на изрази, които бихме могли да употребим направо за "светът на духовете".
За да го опишем, ние трябва да си послужим със символи, и то в много по-голяма степен, отколкото за душевния свят.
Защото нашият език, който е подходящ най-вече за сетивната действителност, съвсем не е богат на изрази, които бихме могли да употребим направо за "светът на духовете".
Ето защо моля читателя, да счита много от нещата, които ще кажа, само като едно загатване. Всичко, което ще опиша, е толкова различно от физическия свят, че този е единственият метод, който може да се приеме, и аз съзнавам колко малко моето описание се доближава до истинската опитност в този свят. Причина за това е в несъвършенството на езика, който ползуваме в условията на физическия свят.
към текста >>
Наблюдателят надарен с "духовен слух", който се издига от по-низшите области на "царството на духовете" в неговите по-висши степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен
език
.
Наблюдателят надарен с "духовен слух", който се издига от по-низшите области на "царството на духовете" в неговите по-висши степени, разбира, че звуците и хармониите се превръщат в един духовен език.
Той започва да възприема "духовното слово". Съществата и нещата му се откриват вече не само в музика, но и в "слова". Те му оповестяват това, което Духовната Наука нарича "вечни имена".
към текста >>
36.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с помощта на един символичен
език
.
Днес тези практически правила могат да бъдат "формулирани" с едни или други думи.
Но първоначално всички правила и указания на Тайната Наука са били давани не в думи, а с помощта на един символичен език.
И всеки, който иска да вникне в неговото значение, трябва да се научи да разбира неговите знаци и символи. А това разбиране е свързано не с друго, а с първите стъпки в Тайната Наука. Те обаче изискват строго спазване на посочените практически правила. Пътят е отворен за всеки, който разполага с необходимата здрава воля. Правилото, което се отнася до вътрешното спокойствие е просто.
към текста >>
37.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл
език
на природата.
И сега, благодарение на всичко това, в неговия чувствен и мисловен свят покълва една нова способност. Чрез своите звуци, цялата природа започва да му открива своите тайни.
Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл език на природата.
Там, където по-рано е чувал само звуци от т.н. неживи предмети, сега долавя един нов език на душата. Ако редовно поддържа такава дисциплина на своите чувства, той скоро ще забележи, че може да чува звуци, каквито по-рано изобщо не е допускал, че съществуват. Той започва да чува с душата.
към текста >>
неживи предмети, сега долавя един нов
език
на душата.
И сега, благодарение на всичко това, в неговия чувствен и мисловен свят покълва една нова способност. Чрез своите звуци, цялата природа започва да му открива своите тайни. Това, което по-рано е било за него само непонятен шум, се превръща в преизпълнения със смисъл език на природата. Там, където по-рано е чувал само звуци от т.н.
неживи предмети, сега долавя един нов език на душата.
Ако редовно поддържа такава дисциплина на своите чувства, той скоро ще забележи, че може да чува звуци, каквито по-рано изобщо не е допускал, че съществуват. Той започва да чува с душата.
към текста >>
38.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче след като си служим с общоупотребимия
език
, това е напълно естествено.
Ако ученикът е усвоил само нещата, свързани с "подготовката", духовният свят с неговите линии и фигури остава тъмен; чрез "просветлението" той се озарява от светлина. Но и тук следва да подчертаем, че думите "тъмен" и "светъл", както и другите употребявани изрази, дават само приблизителна представа за нещата.
Обаче след като си служим с общоупотребимия език, това е напълно естествено.
Той е създаден само за условията на физическия свят.
към текста >>
39.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето защо Посветените говорят на друг
език
, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
Той непрекъснато се стреми към духовния свят, които ще го повдига и носи, колкото и немощна да е неговата собствена земна природа. Той трябва да изгради онази вътрешна способност, която ще му позволи да застане пред бъдещето и в този негов устрем опита от миналото няма да му попречи ни най-малко. И ако човек изгради в себе си описаните качества, макар и само до известна степен, той вече е узрял, за да узнае истинските имена на нещата, които са и ключовете за висшето познание. Защото Посвещението се състои в следното: Човек се научава да нарича нещата с онези имена, чиито праизточник е в духовния свят. Тайните на нещата са вложени в техните имена.
Ето защо Посветените говорят на друг език, различен от този на непосветените; в първия случай хората назоват имената, чрез които са създадени самите неща.
към текста >>
40.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото "скритият" (окултен) характер на нещата не може да бъде непосредствено изразен нито с думите на говоримия
език
, нито с която и да е от обикновените писмени системи.
Защото "скритият" (окултен) характер на нещата не може да бъде непосредствено изразен нито с думите на говоримия език, нито с която и да е от обикновените писмени системи.
Онези, които минават през Посвещението, всъщност превеждат на обикновен език и доколкото това им се отдава, уроците на Тайната Наука.
към текста >>
Онези, които минават през Посвещението, всъщност превеждат на обикновен
език
и доколкото това им се отдава, уроците на Тайната Наука.
Защото "скритият" (окултен) характер на нещата не може да бъде непосредствено изразен нито с думите на говоримия език, нито с която и да е от обикновените писмени системи.
Онези, които минават през Посвещението, всъщност превеждат на обикновен език и доколкото това им се отдава, уроците на Тайната Наука.
към текста >>
Благодарение на този
език
окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо.
Всичко, което по-рано е представлявало за него само откъслечни фигури, звуци, цветове и т.н., сега застава пред него в своята цялост и единство. Едва сега той постига желаната сигурност в наблюдаването на висшите светове. По-рано той никога не би могъл да твърди, че разграничава правилно нещата, които вижда. Едва сега може да възникне истинското разбирателство между кандидата и Посветения. Защото каквито и да са взаимните отношения в обикновения живот между Посветения и останалите хора: посветеният никога не може да даде непосредствен израз на висшето познание, освен езика на споменатите знаци.
Благодарение на този език окултният кандидат се запознава също и с определени правила на поведение, с определени задължения, за които по-рано не е знаел нищо.
И след като е овладял тези нови правила на поведение, той може да предприема действия, чието значение далеч надхвърля действията на непосветения. Сега той действува от висотата на висшите светове.
към текста >>
Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само с помощта на споменатия окултен
език
.
Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само с помощта на споменатия окултен език.
Необходимо е обаче да изтъкнем: Съществуват хора, които са в състояние да извършат подобни действия напълно несъзнателно, въпреки че никога не са практикували окултното обучение. Такива "благодетели на света и на човечеството" шествуват невидимо около нас. Поради причини, които тук не можем да обясним, техните дарби изглеждат свръхестествени. Единственото, което ги различава от окултния ученик, е че последният действува в пълно съзнание и с ясен поглед върху сложната цялост на нещата. Чрез обучението той постига това, което другите получават като дар от висшите сили за доброто на света.
към текста >>
Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния"
език
.
При посочената степен на Посвещение съществува задължения, които не се определят от външни мотиви.
Окултният ученик се ръководи не от външни обстоятелства, а от онези правила, до които достига благодарение на "тайния" език.
Така чрез второто "изпитание" той трябва да покаже, че ръководен не от тези правила, е способен да действува със същата увереност, с която например един държавен служител изпълнява своите служебни задължения. За тази цел окултното обучение поставя пред кандидата определена задача. Той трябва да се справи с нея, благодарение на опитностите, които е натрупал в хода на Подготовката и Просветлението. А това, което той трябва да извърши, ще узнае с помощта на усвоените от него писмени знаци. Ако разпознае своите задължения и ако действува съобразно тях, тогава той е издържал изпитанието.
към текста >>
Когато кандидатът извоюва тази степен, получава това, което на символичен
език
се означава като "питието на забравата".
Когато кандидатът извоюва тази степен, получава това, което на символичен език се означава като "питието на забравата".
Той научава тайни, благодарение на които може да действува без да е непрекъснато смущаван от низшата памет. Всичко това е необходимо за Посветения, защото той трябва да гледа на света с пълно доверие. Той трябва да е в състояние да разкъсва завесата на спомените, която обгръща човека във всеки миг от неговия живот. Ако аз съдя за нещо, което ми се случи днес, според това, което съм изпитал вчера, се подлагам на всевъзможни заблуждения. Разбира се, това съвсем не означава, да се отхвърли натрупания в живота опит.
към текста >>
41.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
На окултен
език
тези формации се наричат "колела" (чакри) или "лотосови цветове".
На окултен език тези формации се наричат "колела" (чакри) или "лотосови цветове".
Те носят това име поради известна прилика с тях; а иначе следва да сме наясно, че подобен израз е по-скоро метафоричен, както в анатомията означаваме двете белодробни половини като белодробни "крила". Както в случая е ясно, че не става дума за "крила", така стоят нещата и с "лотосовите цветове".
към текста >>
42.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Естествено, те не могат да бъдат описани лесно, защото нашият
език
е пригоден за сетивния свят и почти не разполага с думи за неща, които просто не принадлежат на сетивния свят.
Описаното състояние представлява само един преход към още по-висшите степени на окултното познание. Ако окултният ученик продължи своите упражнения, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища. Той забелязва че състоянието на пълно безсъзнание, характерно за този вид дълбок сън, сега се прекъсва от отделните съзнателни изживявания. От непрогледния мрак на дълбокия сън просветват такива възприятия, каквито по-рано са били непознати за него.
Естествено, те не могат да бъдат описани лесно, защото нашият език е пригоден за сетивния свят и почти не разполага с думи за неща, които просто не принадлежат на сетивния свят.
И все пак при описанието на висшите светове сме длъжни да прибегнем към думите. А това е възможно единствено с помощта на образните, символни сравнения. Все пак нещата и Съществата от висшите светове, опирайки се на общоупотребяваните думи, предназначени за сетивния свят. Необходимо е само добре да помним, че голяма част от описанията на свръхсетивните светове, са именно метафори и сравнения.
към текста >>
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия
език
, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване.
Самото окултно обучение отчасти се осъществява с думите от говоримия език, макар и ученикът по най-естествен път да овладява един чисто символен начин на изразяване.
Това неизбежно трябва да стане в хода на окултното обучение. Обаче за характера на свръхсетивните светове могат да послужат и най-обикновени описания, каквито се предлагат и в настоящата книга. Все пак, най-добрата представа за опитностите, които възникват най-напред от океана на безсъзнанието по време на дълбокия сън, дава сравнението им с един вид слухови изживявания. В случая може да се говори за възприемане на звуци и думи. Както изживяванията по време на сънуването могат сполучливо да бъдат описани като зрителни, ако искаме да ги сравним със сетивните изживявания, така и опитностите от дълбокия сън можем да сравним с един по-висш вид слухови изживявания.
към текста >>
43.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Изключително трудно е да опишем красотата му с думите на обикновения
език
.
Сега като човек разбере от какви пречки трябва да се освободи, на пътя му застава един величествен образ, изтъкан от светлина.
Изключително трудно е да опишем красотата му с думите на обикновения език.
Тази среща настъпва, когато органите на мислене, чувства и воля се освобождават също и от физическото тяло до такава степен, че взаимното им регулиране се осъществява вече не от самите тях, а от по-висшето съзнание, което е напълно отделено от условията на физическия свят. Тогава органите на мислене, чувства и воля се превръщат в послушни инструменти на човешката душа, която упражнява своята власт над тях от свръхсетивния свят.
към текста >>
44.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим
език
.
Когато чрез своите опитности душата прониква в свръхсетивните области, оказа се, че тези опитности са от такова естество, че не могат да бъдат описани със словесни изрази, до които прибягваме за да опишем изживяванията в сетивния свят. При описанието на свръхсетивните опитности често забелязваме едно разминаване между словесния израз и свръхсетивния факт. Трябва да се разбере, че някои изрази са само един вид символ, който загатва за по-дълбоката природа на нещата. Още в първите страници четем: "Писмена система".
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език.
Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост. Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание.
към текста >>
Тук външният символен
език
изобщо не влиза в съображение.
Трябва да се разбере, че някои изрази са само един вид символ, който загатва за по-дълбоката природа на нещата. Още в първите страници четем: "Писмена система". Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език. Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност.
Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение.
Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост. Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание. Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек. В хода на този процес, в който душата сама определя своето място, възникват и вече описаните изживявания. Нека тази книга се приеме като един вид разговор, който авторът води със своя читател.
към текста >>
Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой
език
и да проникне в тях с ясно и будно съзнание.
Някому лесно би могло да хрумне, че ще успее да научи тази писменост, както би сторил това със знаците и звуците на който и да е говорим език. Нека припомним: винаги е имало, има и сега, духовнонаучни школи и общества, притежаващи онези символни знаци, с чиято помощ се обозначават свръхсетивните процеси и събития. И ако някой е посветен в смисъла и значението на тези символи, той вече разполага с надеждно средство, за да насочва душевните си изживявания в една или друга област на свръхсетивната действителност. Тук външният символен език изобщо не влиза в съображение. Същественото е, че в хода на свръхсетивните изживявания, както те са описани в тази книга чрез виждането си в духовния свят, душата сама стига до откровенията на окултната писменост.
Свръхсетивният свят се обръща към душата и сега тя трябва да преведе окултните знаци на свой език и да проникне в тях с ясно и будно съзнание.
Нека потвърдим: всичко, което се описва в тази книга, може да бъде осъществено от всеки човек. В хода на този процес, в който душата сама определя своето място, възникват и вече описаните изживявания. Нека тази книга се приеме като един вид разговор, който авторът води със своя читател. Когато твърдим: "Окултният ученик се нуждае от лични указания и съвети", близко до ума е, че и самата книга носи в себе си подобни лични указания и съвети. В миналите епохи имаше достатъчно основания личните указания да се дават само в устна форма; днес човечеството е напреднало до такава степен, че окултното познание трябва да намери много по-голямо разпространение, отколкото по-рано.
към текста >>
45.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг
език
.
Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени.
Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език.
Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми. Никой човек не би могъл да види, или да възприеме по някакъв сетивен начин, как при тези движещи се атоми възникват усещания и представи. Резултатите на материалистичното схващане при неговия опит да припише духовните процеси на движенията на атомите, илюстрират твърде нагледно неговата продуктивна способност; откакто съществува материалистичният възглед, той не е могъл да обясни дори и най-простото усещане чрез движението на атомите.
към текста >>
в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и
философски
познания.
Особено 50-те, 60-те и 70-те години на 19-то столетие са тези, които могат да бъдат отбелязани като кулминация на материализма. През тези години обяснението на духовните и душевните явления като чисто механически процеси упражни истински въодушевяващо влияние върху хората. И материалистите можаха да си кажат тогава, че в това отношение са спечелили победа над привържениците на духовния светоглед. Също и такива, които не бяха тръгнали от естественонаучните проучвания, влязоха в редовете на техните последователи. Ако още Бюхнер, Фогт, Молешот и други бяха градили върху чисто естественонаучни предпоставки, то в 1872 г.
в своята книга “Стара и нова вяра” Давид Фридрих Щраус се опита да намери опорни точки за новото изповедание, опирайки се на своите богословски и философски познания.
Още преди няколко десетилетия с книгата си “Животът на Исус” той се намеси в духовния живот по един впечатляващ начин. Той изглеждаше въоръжен с цялото богословско и философско образование на неговото време. Сега той смело се изказа, че издържаното в материалистичен смисъл обяснение на световните явления, включително и на човека трябва да образува основата на едно ново евангелие, за едно ново морално схващане и изграждане на съществуването. Произходът на човека от чисто животински прадеди изглеждаше, че ще се превърне в една нова догма и всяко придържане към един духовно-душевен произход на човешкия род в очите на изследващите природата философи се считаше за останало от детската възраст на човечеството суеверие, с което хората не трябва повече да се занимават.
към текста >>
46.
ИЗ ХРОНИКАТА АКАША ПРЕДГОВОР
GA_11 Из Хрониката Акаша
На нашия
език
можем да дадем само една слаба представа за тази летопис.
На нашия език можем да дадем само една слаба представа за тази летопис.
Защото нашият език е нагоден към сетивния свят. И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо. Който си е изработил способността да възприема в духовния свят, той опознава там миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически документи, а изпълнени с живот.
към текста >>
Защото нашият
език
е нагоден към сетивния свят.
На нашия език можем да дадем само една слаба представа за тази летопис.
Защото нашият език е нагоден към сетивния свят.
И това, което обозначаваме с него, приема веднага характера на този сетивен свят. Поради това пред един непосветен, който не може още чрез собствена опитност да се убеди в действителността на един особен духовен свят, човек лесно може да си създаде впечатлението, че е фантазьор или нещо по-лошо. Който си е изработил способността да възприема в духовния свят, той опознава там миналите процеси и събития в техния вечен характер. Те стоят пред него не както мъртвите исторически документи, а изпълнени с живот. Пред него по определен начин се разиграва това, което е станало.
към текста >>
47.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен
език
поставя почти непреодолими пречки.
Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент. В смисъла на тази литература, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар. Към него е принадлежала също и днешната южна Азия и части от Африка. Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично. Те нямат такъв характер.
Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен език поставя почти непреодолими пречки.
Данните за времето ще бъдат представени по-късно. Те ще бъдат по-добре разбрани, когато бъде разгледана цялата лемурийска епоха, а също и епохата на нашата (пета) коренна раса до съвременността. Нещата, които се съобщават тук, са изненадващи също и за окултиста, който ги чете за първи път, макар че тази дума не е съвсем подходяща. Затова той трябва да ги съобщава само след най-грижлива проверка.
към текста >>
Поради това те не притежаваха още никакъв
език
в истинския смисъл.
Четвъртата (атлантска) коренна раса беше предшествана от така наречената лемурийска раса. През време на нейното развитие със Земята и с човека станаха събития от най-голямо значение. Сега първо трябва да кажем нещо за характера на тази коренна раса след тези събития и едва след това ще разгледаме самите тях. Общо взето при тази раса още не беше развита паметта. Хората можеха да си съставят представи за нещата и събитията; но тези представи не оставаха запазени в спомена.
Поради това те не притежаваха още никакъв език в истинския смисъл.
Това, което можеха да произнасят, бяха повече природни звуци, които изразяваха техните усещания, удоволствие, радост, страдание и т.н., които обаче не обозначаваха външни неща. Обаче техните представи притежаваха една съвършено различна сила от тази на по-късните хора. Чрез тази сила те действаха върху заобикалящия ги свят. Други хора, животни, растения и даже неживи предмети можеха да усещат тези действия и да бъдат повлиявани от прости представи. Така лемуриецът можеше да съобщава нещо на своите себеподобни, без да има нужда от някакъв език.
към текста >>
Така лемуриецът можеше да съобщава нещо на своите себеподобни, без да има нужда от някакъв
език
.
Поради това те не притежаваха още никакъв език в истинския смисъл. Това, което можеха да произнасят, бяха повече природни звуци, които изразяваха техните усещания, удоволствие, радост, страдание и т.н., които обаче не обозначаваха външни неща. Обаче техните представи притежаваха една съвършено различна сила от тази на по-късните хора. Чрез тази сила те действаха върху заобикалящия ги свят. Други хора, животни, растения и даже неживи предмети можеха да усещат тези действия и да бъдат повлиявани от прости представи.
Така лемуриецът можеше да съобщава нещо на своите себеподобни, без да има нужда от някакъв език.
Това съобщение се състоеше от един вид “четене на мислите”. Лемуриецът черпеше силата на своите представи направо от нещата, които го заобикаляха. Тя се вливаше в него от растежната сила на растенията, от жизнената сила на животните. Така той разбираше растенията и животните в техния вътрешен живот. Той разбираше даже физическите и химическите сили на неживите неща.
към текста >>
Думите на нашия
език
веднага предизвикват представи, които са взети от настоящия живот.
Под нейно влияние се развиваха понятията за “добро и зло”. Чрез нейния съзерцателен живот тя разви разбирането за природата. От наблюдението на природата в нея възникнаха представите, според които тя ръководеше работата на хората. Духовните ръководители устроиха нещата така, че чрез душата на жената да бъде облагородена и пречистена волевата природа, бликащата сила на мъжете. Естествено ние трябва да си представим всичко това в детски наченки.
Думите на нашия език веднага предизвикват представи, които са взети от настоящия живот.
към текста >>
48.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Те не можеха да говорят никакъв
език
, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък.
Онази част от човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегли от властта на гореспоменатите свръхчовешки същества. Самите тези същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи. Те можеха да облекат с любов стремежа навън, защото действащата навън любов беше тяхното собствено естество. С това беше създадена пропаст между тях и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; но не можеха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът разви сега в себе си.
Те не можеха да говорят никакъв език, който би могло да разбере едно същество надарено с мозък.
към текста >>
Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества
език
.
Така при началото на Земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхното развитие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха да бъдат вече “човеци”. Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците.
Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език.
Чрез това насочената към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и с мъдростта. Само благодарение на това на Земята можа да се появи една мъдрост от човешко естество. Гореспоменатите “полу-свръхчовеци” можеха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Така те станаха подбудителите на човешката мъдрост. Ето защо те са наречени Носители на светлината (Луцифер).
към текста >>
49.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Вятърът и водата с техните движения говореха на човека с един “красноречив
език
”.
Ние не можем да определим този душевен живот като същински вътрешен живот. Телесните и душевните дейности и свойства не бяха още строго отделени едни от други. Душата още съизживяваше външния природен живот. Преди всичко слуховият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда. Всяко движение на въздуха, всяка реакция на околната среда бяха “чувани”.
Вятърът и водата с техните движения говореха на човека с един “красноречив език”.
Това беше възприемане на тайнствените вътрешни движения в природата, които проникваха и отзвучаваха в човешката душа. Неговата дейност беше ехо на тези въздействия. Той превръщаше звуковите възприятия в своя дейност. Човекът живееше в такива звукови движения и ги изразяваше чрез своята воля. По този начин той биваше довеждан до всяка дейност през деня.
към текста >>
50.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен
език
.
Той иска само да съобщи това, което е било изследвано с най-точните духовнонаучни методи. Той на драго сърце би приел всяка поправка, която се основава на истинско познаване на въпроса. Той се чувствува задължен да съобщи тези процеси от развитието на човечеството, защото времето налага това. Този път един голям период от време трябва да бъде описан само като очерк, за да бъде създаден веднъж един обзор. Едно по-точно описание на много неща, които сега само се загатват, ще бъде направено по-късно.
Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен език.
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния език, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено. Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук.
към текста >>
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния
език
, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено.
Той на драго сърце би приел всяка поправка, която се основава на истинско познаване на въпроса. Той се чувствува задължен да съобщи тези процеси от развитието на човечеството, защото времето налага това. Този път един голям период от време трябва да бъде описан само като очерк, за да бъде създаден веднъж един обзор. Едно по-точно описание на много неща, които сега само се загатват, ще бъде направено по-късно. Записите в “Хрониката Акаша” трудно могат да се преведат на нашия обикновен език.
Те могат по-лесно да бъдат съобщени на символичния език, който се практикува в окултните школи, но съобщението на тези знаци днес още не е позволено.
Ето защо читателят трябва да приеме някои неясни и трудно разбираеми неща и да положи усилия да стигне до разбиране, както самият автор полага големи усилия да даде едно общодостъпно описание. Читателите ще видят, че си струва човек да полага усилия, за да преодолее трудното разбиране, когато насочи поглед към дълбоките тайни, към пълните със значение загадки, засягащи човека. Едно действително себепознание на човека се поражда от тези “Хрониката Акаша”, които за окултния изследовател са толкова сигурни действителности както планините и реките за сетивните очи. Естествено възможно е да се получи някоя грешка на възприятието както там, така и тук. – Трябва да обърнем вниманието само върху това, че в предстоящия раздел ще разгледаме първо само развитието на човека.
към текста >>
51.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Вътрешното основание ще се получи в течение на описанието, доколкото такова описание е възможно с думите на обикновения
език
, без да прибегнем до формите на изразяване, с които си служи духовната наука.
да се издигне до възрастта на зрелия човек, на зрелия мъж или на зрялата жена, така се случва и с човечеството взето като цяло. То се е развило до неговото днешно състояние, минавайки през различни степени. Със средствата на ясновидеца можем да проследим три главни степени от това развитие на човечеството, които са били изминати, преди да се е образувала Земята и преди небесно тяло да е станало арена на това развитие. Следователно понастоящем имаме работа с четвъртата степен от великия миров живот на човека. Тук за сега ще разкажем фактите, за които става дума по-горе.
Вътрешното основание ще се получи в течение на описанието, доколкото такова описание е възможно с думите на обикновения език, без да прибегнем до формите на изразяване, с които си служи духовната наука.
към текста >>
52.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен
език
.
Ясновидецът днес развива едно виждане всред душевния свят, което в бъдеще ще се появи при човека по един физически начин. Но това бъдещо физическо състояние на човека ще бъде вярно копие на съответните днешни душевни състояния на ясновидеца. Самата Земя ще се развие и чрез това в нейните бъдещи физически обитатели ще се явят форми, съвършено различни от сегашните; но тези физически форми се подготвят в днешните душевни и духовни форми. Например това, което днес ясновидецът вижда около себе си като един вид светлинен и цветен облак, обгръщащ физическите човешки тела, като така наречена “аура”, то ще се превърне по-късно във физическа форма; и други сетивни органи, различни от днешните, ще дадат на бъдещия човек способността да възприема други форми. Обаче ясновидецът вижда именно духовните първообрази на по-късните сетивни същества (например аурата), вижда ги още днес със своите духовни сетива.
За него е възможно да хвърли поглед в бъдещето, обаче за тази особеност ще бъде много трудно да се даде една представа чрез нашия съвременен език.
към текста >>
53.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Също така той би искал да направи – всъщност напълно излишната – забележка, че инспирациите на споменатия в “Езотеричния Будизъм” велик Учител не са в противоречие с изложеното тук, а недоразумението е възникнало едва чрез това, че авторът на споменатата книга е превел мъчно изразимата мъдрост на горепосочените инспирации по своя начин на практикувания сега човешки
език
.
Преди и след този отрязък има форми на развитието, които са нещо съвършено различно от “расите”. Тази забележка е вмъкната тук, само защото действителното разчитане на Хрониката Акаша я налага. Този, който прави това разчитане, знае, че се намира в пълно съзвучие с истинското окултно духовно изследване. Иначе никога не би му хрумнало да възразява нещо подобно срещу пълни със заслуги книги на теософската литература.
Също така той би искал да направи – всъщност напълно излишната – забележка, че инспирациите на споменатия в “Езотеричния Будизъм” велик Учител не са в противоречие с изложеното тук, а недоразумението е възникнало едва чрез това, че авторът на споменатата книга е превел мъчно изразимата мъдрост на горепосочените инспирации по своя начин на практикувания сега човешки език.
към текста >>
54.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия
език
и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят.
На това се дължи честото връщане назад и посочване на по-рано казаното. Повторенията обаче са особено необходими в изучаването на духовната наука. Някои читатели могат да намерят за объркващо, че редом с установената за западноевропейската култура терминология се употребяват понятия от ориенталската езотерика. Тези понятия бяха станали популярни в Европа в края на столетието чрез литературата на теософското общество. Екзотичните имена бяха се отпечатали в паметта; фините нюанси, които ориенталецът свързва с тях, въпреки това останаха скрити за европееца.
През целия си живот д-р Щайнер неотклонно работеше за оформянето на нашия, нагоден за сетивните възприятия език и създаването на фини духовни понятия, които с конкретна образност могат да отразят свръхсетивния свят.
При описанието на дейността на духовните йерархии той използва обичайната Християнска терминология.
към текста >>
55.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Авторът е анализирал различните
философски
системи в своите трудове „Теорията на познанието и Гьотевия светоглед", „Истина и наука", „Философия на свободата", „Гьотевия светоглед", „Възгледите за света и за живота през 19 век", „Загадки на философията".
Той започна да изучава Кант на 16 годишна възраст; а днес наистина смята, че може да разсъждава върху изнесените в „Тайната Наука" факти, и то напълно обективно, тъкмо от гледището на Кант. Следователно, и от тази страна, авторът би имал основание да остави книгата ненаписана, ако не знаеше кое би накарало един философ да я намери за наивна, прибягвайки до критическия мащаб на съвременната епоха. Тук става наистина ясно, как в смисъла на Кант са надхвърлени границите на възможното познание; Хербарт напр. би счел това за „наивен реализъм", който още не е стигнал до „изработването на понятия" и т.н., а представители на модерния прагматизъм като Уйлям Джеймс и Фердинант Шилер биха сметнали, че е премината мярката на „истинските представи", които „ние считаме за валидни, поставяме в действие и можем да верифицираме". Човек може да е наясно за тези неща и въпреки това, а може би тъкмо поради това, да се заеме с написването на тази книга.
Авторът е анализирал различните философски системи в своите трудове „Теорията на познанието и Гьотевия светоглед", „Истина и наука", „Философия на свободата", „Гьотевия светоглед", „Възгледите за света и за живота през 19 век", „Загадки на философията".
към текста >>
56.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За назоваване на по-висшите неща от Битието ние сме принудени да си служим с думите на обикновения
език
.
Думата „тяло" също трябва да бъде разбрана правилно.
За назоваване на по-висшите неща от Битието ние сме принудени да си служим с думите на обикновения език.
Те са предназначени да изразяват само физически и сетивни факти. Естествено, в сетивен смисъл „етерното тяло" не е нещо телесно, колкото и фино да си го представяме.*/* С термините „етерно тяло" и „жизнено тяло" авторът не възобновява просто древния и преодолян от науката възглед за „жизнената сила". Това той пояснява и в своята книга „Теософия", б.а./
към текста >>
57.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце,
език
и т.н.
Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат. Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа. И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа. Обаче в духовния свят не могат да се изпълнят такива желания, в които Духът е липсвал още долу, в сетивния свят преди смъртта. Настъпването на смъртта отхвърля всяка възможност за задоволяването на тези желания.
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н.
След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи. И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода.
към текста >>
58.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Човешкият
език
може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Следователно, с появата на Сатурновата топлина, нашето развитие преминава от вътрешния живот, от чисто духовните отношения, в едно външно проявяващо се съществувание. За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука.
Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго". Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология.
към текста >>
На обикновен
език
е трудно да се опише какви бяха действията на посочените духовни Същества върху човека през този толкова отдалечен период от време.
Тогава това дойде като благословия за човека, доколкото по този начин той беше тласнат към самостоятелно и свободно съзнание. Последствията от своеобразното развитие на тези Същества по време на Земната епоха станаха причина те да се превърнат в противници на онези Същества, които действуваха от Луната и целяха да направят от човешкото съзнание едно познавателно огледало, което работи по силата на необходимостта. Това, което на Старата Луна издигна човека на по-висока степен, сега се оказа спирачка за новите тенденции, които станаха възможни чрез Земното развитие. От Лунната си природа, противодействуващите Същества донесоха със себе си и силата да действуват върху човешкото астрално тяло, в смисъла на гореказаното, да го превърнат в нещо самостоятелно. Те упражняваха тази своя способност и действително постигнаха известна самостоятелност на астралното тяло и през Земния период спрямо несвободното (действуващото по необходимост) съзнание, което беше предизвикано от Съществата на земната Луна.
На обикновен език е трудно да се опише какви бяха действията на посочените духовни Същества върху човека през този толкова отдалечен период от време.
Ние не трябва да си ги представяме нито като съвременните природни влияния, нито пък като въздействията, които един човек упражнява с думи върху друг, пробуждайки в него вътрешни сили на съзнанието, така че той успява да вникне в нещо, или да развие дадена добродетел, даден порок.
към текста >>
59.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако някой би повярвал, че след като е узнал" от Духовната Наука как е изглеждала Старата Луна, ще може чрез
философски
размисъл да надникне и в Бъдещия Юпитер, като съпоставя земните и лунни отношения, той ще изпадне в огромна грешка.
Наред с тези всеобхватни отношения, които засягат планетарните превъплъщения на Земята, свръхсетивното съзнание прониква и до едно по-близко бъдеще. На всеки образ от миналото отговаря образ от бъдещето. Но когато говорим за подобни неща, трябва да изтъкнем един факт, чието съблюдаване е абсолютно необходимо. Когато искаме да узнаем подобни неща, трябва напълно да се освободим от предположението, че философската мисъл, която е привлечена само от сетивната действителност, може да стигне до някакви разкрития в тази област. Подобни неща никога не могат и не трябва да бъдат изследвани от философията.
Ако някой би повярвал, че след като е узнал" от Духовната Наука как е изглеждала Старата Луна, ще може чрез философски размисъл да надникне и в Бъдещия Юпитер, като съпоставя земните и лунни отношения, той ще изпадне в огромна грешка.
Тези отношения могат да бъдат изследвани само с помощта на свръхсетивното наблюдение. А след като резултатите от това изследване бъдат оповестени, те вече могат да бъдат разбрани и без намесата на свръхсетивното съзнание.
към текста >>
60.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
говорят на духовния
език
:
говорят на духовния език:
към текста >>
61.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тогава превърни на свой
език
тогава превърни на свой език
към текста >>
62.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ако на собствения ми
език
ако на собствения ми език
към текста >>
63.
ПРЕДГОВОР
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И ако сега давам превес на говорния
език
, причината е, че тези лекции трябва да се публикуват точно сега, а едно подробно редактиране в посочения горе смисъл, би изисквало твърде много време.
Стенографските записи на лекциите са изцяло преработени от мен; и все пак при публикуването им реших да запазя характера на говорната реч. В случая това трябва да бъде специално подчертано, защото според мен в общи линии формата на едно писмено изложение, предназначено за читателска аудитория, трябва да бъде съвсем различна от формата, с която си случи говорната реч. Този мой принцип съм спазвал при отпечатването на всичките ми досегашни лекции и книги.
И ако сега давам превес на говорния език, причината е, че тези лекции трябва да се публикуват точно сега, а едно подробно редактиране в посочения горе смисъл, би изисквало твърде много време.
към текста >>
64.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен
език
.
Така изглеждали нещата по цялата Земя. Никаква измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик".
И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен език.
Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки език.
към текста >>
Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки
език
.
Така изглеждали нещата по цялата Земя. Никаква измислица не е това, че някога е съществувал единен човешки „праезик". И в известен смисъл Посветените на всички народи умеят да възприемат този първичен език.
Във всички езици има определени звукосъчетания, които са не друго, а останки от първичния човешки език.
към текста >>
Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг
език
.
В човешката душа говорът се пробужда чрез вдъхновението или инспирацията на свръхчовешките Същества, на истинските предци на човека, които са завършили своето развитие на Луната. Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество.
Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език.
Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота.
към текста >>
Следователно, способността на всички народи да говорят на определен
език
произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език.
Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци.
Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества. Ето защо те не трябва да бъдат окачествявани като „зли" Същества. Напротив, те донесоха на човеците това, което им дава възможността да станат свободни навсякъде по Земята, както и диференциацията всред тях, без която те щяха да образуват една обща и безлична маса по цялата Земя. Така е с езиците, така е и с много други области на живота. Индивидуализирането, диференцирането, свободата бихме могли да кажем идват от тези Същества, които бяха изостанали от развитието си на Старата Луна.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
В по-стари времена там, където се е говорил немски
език
, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен.
В по-стари времена там, където се е говорил немски език, се употребявал един израз за раждането на човека, който е изключително показателен.
Когато се ражда някой, по тези места казвали, че той „ставал млад", че „се подмладявал". Този израз съдържа несъзнаваното усещане, че по времето между смъртта и новото раждане първоначално човекът е бил под влиянието на силите, които са довели до неговото остаряване. В предишната му инкарнация и че после вместо тях идват други сили, които преди раждането отново го „подмладяват". Подобен израз откриваме и В Гьотевия „Фауст": „В Страната на мъглите подмладен...", като в случая „Страната на мъглите" или „Небелланд" е старото име на средновековна Германия.
към текста >>
„После дойде Джордано Бруно като
философски
тълкувател на Коперниковото учение.
„Това, което виждате е Майя, илюзия; доверете се на това, което не можете да видите! едва тогава науката се превърна в считаното днес от хората за „наука". Следователно, бихме могли да се обърнем към представителите на съвременната наука". Вашата наука стана „наука" едва тогава, когато тя престана да се доверява на сетивата.
„После дойде Джордано Бруно като философски тълкувател на Коперниковото учение.
Той отправи поглед навън в космическото пространство и заяви:
към текста >>
66.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче за мене важното не беше да спомена всички
философски
мнения, а да изложа хода на развитието на философските въпроси.
Читателите ще съжаляват, че в тази книга липсват някои неща, които биха искали да се търсят в една "История на философията", например възгледите на Хобс и на много други.
Обаче за мене важното не беше да спомена всички философски мнения, а да изложа хода на развитието на философските въпроси.
При едно такова изложение е неуместно да бъде отбелязано едно исторически явяващо се мнение, когато същественото от това мнение е охарактеризирано в една друга връзка.
към текста >>
67.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един
философски
образ на света.
Тя трябва да стигне дотам, да се запита: Какво общо има това вътрешно произведение на душата с един външен свят? В светлината на този въпрос протича 3-тата епоха. Философите развиват един познавателен живот, който изпитва мисълта по отношение на нейната вътрешна сила. Философската сила на тази епоха се изявява като едно вживяване в елемента на мисълта, като сила, да се разработи мисълта в нейната собствена същност. В течение на тази епоха философският живот нараства в способността да си служи с мисълта.
В началото на 4-тата епоха познаващото себесъзнание иска, изхождайки от своето мисловно съдържание, да си изгради един философски образ на света.
Срещу него застава образът на природата, който не иска да приеме нищо от това себе съзнание. И себесъзнателната душа стои пред този образ на природата с чувството: Как мога да стигна аз до един образ на света, в който вътрешният свят с неговата истинска същност и природата същевременно да бъдат сигурно закотвени? Импулсът, който произхожда от тези въпроси, владее повече или по-малко съзнателно за философите философското развитие от началото на 4-тата епоха насам. И той е меродавен импулс във философския живот на нашата съвременност. В тази книга ще бъдат охарактеризирани отделните факти, които разкриват царуването на този импулс.
към текста >>
В тази книга трябваше да бъде развит един отговарящ на съвремието
философски
изглед от самото историческо развитие на философските възгледи на света.
В тази книга трябваше да бъде развит един отговарящ на съвремието философски изглед от самото историческо развитие на философските възгледи на света.
към текста >>
68.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
В древността в двете
философски
системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време.
Като такова възприятие мисълта имаше едно съвсем непосредствена убедителна сила. Гръцкият мислител имаше усещането, когато с душата си заставаше възприемчиво срещу духовния свят, че от духовния свят в тази душа не може да проникне една неправилна мисъл, както при правилно използване на сетивата в сетивния свят не може да се получи възприятието на един окрилен кон. За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът.
В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време.
Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата?
към текста >>
69.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински
философски
към този въпрос, както господин Кант.
Други също са разбрали незадоволителността на Кантовия кръг на мисли. Лихтенберг, един от най-одухотворените и независими умове от втората половина на 18-тото столетие, който искаше Кант, не можеше въпреки тава да си забрани да направи важни възражения против неговия светоглед. От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното.
Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант.
Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение.
към текста >>
Той може "по воля да се настрои
философски
или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно".
Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия.
Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно".
Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа. Романтиците са наследници на Фихтевата мисъл за единствеността на Аза. Но те не искат да изпълнят този Аз с идеите на разума и с една морална вяра както Фихте, а се позоваваха преди всичко на най-свободната, с нищо необвързана душевна способност, на фантазията.
към текста >>
70.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито
философски
идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "
Философски
изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия.
Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>
Един привърженик на Хегел, Йохан Едуард Ердман, пише върху това: "Решителният превес, който бе отреден на Хегеловата философия над всички съществуващи в средата на 20-те години
философски
системи, има своята причина в това, че на моментното спокойствие, което беше последвало след дивите борби в политическата, религиозната и църковно, политическата области, отговаряше една философия, която укоряващите я врагове, хвалещите я приятели нарекоха "философия на реставрацията".
Широката защита на действителното и на съществуващото донесе на самия Хегел тежки упреци от страна даже от онези, които проявяваха симпатия към неговото идейно направление.
Един привърженик на Хегел, Йохан Едуард Ердман, пише върху това: "Решителният превес, който бе отреден на Хегеловата философия над всички съществуващи в средата на 20-те години философски системи, има своята причина в това, че на моментното спокойствие, което беше последвало след дивите борби в политическата, религиозната и църковно, политическата области, отговаряше една философия, която укоряващите я врагове, хвалещите я приятели нарекоха "философия на реставрацията".
Тя е такава в много по-широк смисъл, отколкото мислеха онези, които намериха това име".
към текста >>
71.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи
език
той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението.
Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението.
към текста >>
72.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят
философски
дух.
За да бъде изграден един светоглед намиращ се в такава противоположност с този на Хегел, както е напра вил това Фойербах, за целта беше необходима във всеки случай една личност, която беше така различна от тази на Хегел, както неговата. Хегел се чувстваше напълно сред вихъра на съвременния нему живот.
За него беше една хубава задача, да овладее непосредственото движение на света със своят философски дух.
Когато поиска да бъде освободен от неговата преподавателска дейност в Хайделберг, за да отиде в Прусия, той направи да прозре ясно в своята молба за напускане, че го съблазнява перспективата да намери един кръг на дейност, който да не го ограничава само в учението, а да му даде възможност да се намеси в практиката. "За него трябва да бъде предимно от най-голямо значение перспективата, в напредващата му възраст да му се удаде случай в по-голям размер да бъде използуван за друга дейност, а не само за ограничената преподавателска дейност в университета". Който има едно такова убеждение на мислител, той трябва да живее в мир с формата на практическия живот, която форма беше приел животът на неговото време. Той трябва да намери за разумни идеите, от които беше пропит. Само от това той може да черпи одушевление, да работи за реализирането им.
към текста >>
73.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария
философски
начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
Описанието на философския духовен живот от средата на 19-то столетие до днешно време, което се постарахме да направим в този втори том "Загадки на философията", не може да носи същия отпечатък както обзорът върху предидущите работи на мислителите, който се намира в първия том. Този обзор се придържаше в тесния кръг на философските въпроси. Последните 60-сет години са епохата, в която естественонаучният начин на мислене изяви намерението да разклати от различни гледни точки почвата, на която философията стоеше по-рано. В това време възникна възгледът, че резултатите на естествонаучното изследване са тези, които хвърлят светлина върху същността на човека, върху неговото отношение към света и върху други загадки на съществуването, които по-рано мислителите се стремяха да разрешат чрез философската духовна работа.
Много мислители, които сега искаха да служат на философията, се стараеха до копират от естествената наука формата на тяхното изследване; други изграждаха основните принципи по техния светоглед не според стария философски начин на мислене, а ги вземаха от възгледите на природоизследването, на биологията, физиологията.
А онези, които искаха да запазят на философията нейната самостоятелност, считаха, че вършат нещо правилно, като подлагаха резултатите на естествената наука на едно основно разглеждане, за да попречат на нейното проникване във философията. Ето защо за описанието на философския живот и тази епоха е необходимо да насочим погледите върху възгледите, които си проникнали от естествената наука в светогледите. Значението на тези възгледи за философията изпъква само тогава, когато разглеждаме научните основи, от които те произтичат, и когато се пренесем в атмосферата на естественонаучния начин, в който те се развиват. Тези отношения са изразени в изложенията на настоящата книга чрез това, че някои неща в нея са оформени така, като че се е възнамерявало едно описание на общи естественонаучни идеи, а не едно такова на философските работи. Може да изглежда оправдано мнението, че чрез един подобен начин на описание е изразено ясно, колко богата на влияние е станала естествената наука за философския живот на съвремието.
към текста >>
74.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните
философски
предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Това, което бе изказано по-горе изискването да чувстваме живота на мисълта: То е чувствано несъзнателно; то тегне на душите около средата на 19-то столетие. Обхваща ги отчаяние, че не могат да изпълнят това изискване; но това отчаяние не стига до съзнанието. Така на полето на философията настъпва едно безсилие да се върви по-напред. Производителността на философските идеи престава. Тя би трябвало да се движи в горепосочената посока; но изглежда, че първо е необходимо да се размисли върху постигнатото.
Новите мислители се стараят да свържат своите разсъждения в тази или онази точка при техните философски предшественици; обаче липсва силата за едно плодотворно продължение, за едно по-нататъшно изграждане на Хегеловия образ на света.
Нека видим, какво пише Карл Розенкранщ в своя предговор към книгата си "Животът на Хегел" през 1844 година: "Не без болка се разделям аз от работа, ако не би трябвало някога да направим развитието да се прояви в съществуването. Защото не изглежда ли, че ние днешните хора сме само гробари и поставители на паметници на философите, които втората половина на 18-то столетие роди, за да умрат в първата половина на настоящето столетие? Кант започна това умиране на немската философия. Той бе последван от Фихте, Якоби, Золгер, Райнхолд, Краузе, Шлайермахер, В. Ф. Хумболд, Фр.
към текста >>
В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че резултатите на естествените науки включват даже в себе си един
философски
момент.
Изследователската работа на естествените науки от първата половина на 19-тото столетие даде на Лудвиг Бюхнер възможността да изкаже възгледи като тези: "По същия начин, както парната машина произвежда движение, заплетена органическа сложност на надарената със сила материя произвежда в животинското тяло един общ сбор от определени ефекти, които свързани в единство са наречени от нас дух, душа, мисъл". А Карл Густав Ройшле обяснява в своята книга "Философия и естествена наука.
В памет на Давид Фридрих Щраус"/1874 г./, че резултатите на естествените науки включват даже в себе си един философски момент.
Сродството, което бе открито между природните сили, беше считано като ръководител в тайните на съществуването.
към текста >>
75.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
На тях им беше отдавна ясно, че трябваше да се яви такъв човек, който да осветли натрупаното по
философски
начин според една ръководна мисъл напираща към областта на фактите.
Най-голямо одушевление за Дарвин чувстваха материалистите.
На тях им беше отдавна ясно, че трябваше да се яви такъв човек, който да осветли натрупаното по философски начин според една ръководна мисъл напираща към областта на фактите.
Според тяхното мнение, след откритието на Дарвин, трябваше да се очаква победа на светогледа, за който те се застъпваха.
към текста >>
Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един
философски
дух.
Хекел се корени с всички нишки на своето битие в света на фактите и от този свят той извлича само онзи сбор от идеи, към който той тласка. Хекел постоянно се стреми да покаже, как всички същества работят към това, да постигнат накрая върха на тяхното развитие в човешкия дух; Хекел непрестанно се стреми да докаже, как най-сложните човешки действия сочат назад към най-простите произходи на съществуването. Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие. Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз.
Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един философски дух.
Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски. При него науката се явява непосредствено с характера на светогледа. Целият начин на неговия възглед за нещата го определи като привърженик на най-решителния монизъм. Той гледа с еднаква любов духа и природата. Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества.
към текста >>
Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е
философски
.
Хекел постоянно се стреми да покаже, как всички същества работят към това, да постигнат накрая върха на тяхното развитие в човешкия дух; Хекел непрестанно се стреми да докаже, как най-сложните човешки действия сочат назад към най-простите произходи на съществуването. Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие. Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз. Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един философски дух.
Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски.
При него науката се явява непосредствено с характера на светогледа. Целият начин на неговия възглед за нещата го определи като привърженик на най-решителния монизъм. Той гледа с еднаква любов духа и природата. Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества.
към текста >>
76.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
В своето съчинение "
Философски
опит върху вероятностите" /1814/
Привлекателната страна, която астрономията има с нейните строги изчислителни методи, бе пренесена в най-малките частици на телата. Астрономът изчислява от законите на небесната механика начина, по който небесните тела се движат. В откриването на планетите Нептун учените изживяха едно тържество на тази небесна механика. До такива закони, каквито са тези на движенията на небесните тела, могат да бъдат сведени също и движенията, които стават във външния свят, когато чуваме един звук, виждаме един цвят; може би някога ще могат да бъдат изчислени движенията, които стават в нашия мозък, когато изказваме съждението: Две по две прави четири. В момента, когато всичко ще може да се изчислява всичко, което може да доведе до изчислителни формули, светът ще бъде обяснен математически.
В своето съчинение "Философски опит върху вероятностите" /1814/
към текста >>
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки
език
, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
Джон Стюарт Мил принадлежи към онзи тип мислители, които са проникнати от чувството: човек не може да бъде достатъчно предпазлив, когато се касае за установяване на това, което в човешкото познание е сигурно и кое е несигурно. Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух.
Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката.
От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам". При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот. "Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст.
към текста >>
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел езикът на логиката е една действие на същността на света; този
език
не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Щом веднъж в нас се е образувало понятието за човека, това понятие произхожда от същността на нещата; и ние имаме пълното право, да го приложим и към това същество. Защо в нас се е родило понятието за смъртния човек? Именно защото то има своето основание в природата на нещата. Който вярва, че човекът стои напълно вън от нещата и като външностоящ си образува своите съждения може да си каже: - Досега ние сме виждали хората да умират, следователно да си образуваме понятието на зрителя: Смъртни човеци. Който има съзнанието, че той самият принадлежи към нещата, и тези последните се изказват в неговите мисли, той си казва: - Досега всички хора са умирали; следователно присъщо и на тяхното същество да умират; и който не умира, той не е никакъв човек, а нещо друго.
Хегеловата логика е станала логика на нещата; защото за Хегел езикът на логиката е една действие на същността на света; този език не е нещо прибавено отвън към тази същност чрез човека.
Логиката на Мил е логика на зрител, която първо прерязва нишката свързваща я със света.
към текста >>
77.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Той също искаше първо да разгледа духовните процеси безпристрастно, как те се представят, когато човек пристъпва към тях без
философски
, но също и без природонаучен предразсъдък.
Кабанис проучва влиянието на възрастта, на пола, на начина на живот, на темперамента върху начина, по който човек мисли и чувства. Той образува представата, че духовното и телесното не стоят едно до друго като две същности, които нямат нищо общо едно с друго, а съставляват едно неразривно цяло. Това, което го различава от неговите предшественици, не е основният възглед, а начинът, по който той изгражда този възглед. Неговите предшественици просто пренасят възгледите, които си добиват в неорганичния свят, върху органичния; Кабанис си казва: - Нека разгледаме и духовния свят също така без пристрастно, както разглеждаме неорганичния; тогава той ще ни каже, как се отнася той спрямо другите природни явления. По същия начин постъпва и Дестют дьо Траси /1754-1836 г./.
Той също искаше първо да разгледа духовните процеси безпристрастно, как те се представят, когато човек пристъпва към тях без философски, но също и без природонаучен предразсъдък.
Според мнението на този мислител, човек се подава на една грешка, когато си представя душата така автоматична, както са сторили това Кондияк и неговите последователи. Това автоматично схващане не може да се удържи, когато човек наблюдава искрено самия себе си. Ние не намираме в нас никакъв автомат, не намираме едно същество, което е водено отвън за ходилката. Ние винаги намираме в нас самодейност и собствена същност. Даже ние не бихме знае ли нищо за действия на външния свят, ако не бихме чувствали в нашия собствен живот смущения чрез съвместното сблъскане с външния свят.
към текста >>
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни,
философски
, научноисторически и националикономически съчинения.
Като един силен и активен защитник на тази мисъл за единственото право на научното мислене в духовния живот на Германия се яви Ойген Дюринг /роден в 1833 г./ в 1865 година със своята "Природна диалектика".
По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения.
Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота. От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща. Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии.
към текста >>
78.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Ето защо и
философски
не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер. При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда".
Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот. Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>
Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите
философски
загадъчни въпроси.
Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип. А именно: Тъй като разглеждаме всяко същество само като създание на Бога, то не съществува абсолютно никакво първично валидно право, на което отделната душа би могла да се позове като "субстанция", за да претендира за вечна индивидуална продължителност на нейния живот.
Напротив можем само да твърдим: Всяко същество ще бъде запазено от Бога дотогава, докато неговото съществуване има пълно значение за цялостта на мировия план... "В неопределеността на такива изречения се изразява, какво значение могат да развият идеите на Лотце в областта на великите философски загадъчни въпроси.
към текста >>
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния
език
"/.
Мислителният живот на 19-тото столетие се влива от различни страни в един светоглед на несигурност на мисълта и на безутешността. Рихард Вале обявява мисленето с цялата определеност, че то е неспособно да направи нещо за разрешението на най-висшите въпроси; а Едуард фон Хартман вижда в цялата културна работа един околен път, за да бъде произведено накрая пълното освобождение от съществуването, като последната крайна цел.
Против такива идейни течения могат да бъдат казани хубавите думи, които един германски езиковед, Вилхелм Вакернагел е написал в 1843 година /в своята книга "За обучението на матерния език"/.
Той счита, че съмнението не може да даде никаква основа за едни светоглед; напротив това съмнение е едно "оскърбление" против личността, която иска да познае нещо, и също така против нещата, които трябва да бъдат познати. "Познанието започва с доверието".
към текста >>
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните
философски
течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението. Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието.
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>
79.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски
език
в 1899 година.
Човекът стои срещу процесите на света и трябва да действа. При това като помощник му служи мисленето. То резюмира, обхваща фактите на външния свят в идеи, комбинира ги. И най-добре са онези идеи, които подпомагат човека да действа правилно така, че да може да намери своите цели в хармония с явленията на света. В отношението на човека към света господар е волята, а не мисленето.
В своята книга "Волята за вяра" преведена на немски език в 1899 година.
Джейма се изказва така: "Волята определя живота, това е нейното първично право; следователно тя ще има също и правото, да упражнява влияние и върху мислите. Наистина тя не ще упражнява това влияние върху установяването на фактите по отделно: Тук те единствено трябва да се насочва според самите факти; а влиянието на волята ще се упражнява върху схващането и тълкуването на действителността в нейната цялост. Ако научното познание би стигнало до края на нещата, тогава ние бихме искали да живеем единствено чрез науката. Но тъй като то ни осветлява малко само покрайнините на тъмния континент, който наричаме вселена, и тъй като трябва да си образуваме на наш риск някакви мисли за вселената, към която принадлежим с нашия живот, ние ще постъпим правилно, когато си образуваме такива мисли, които отговарят на нашето същество; мисли, които ни дават възможност да действаме, да се надяваме, да живеем".
към текста >>
В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като
философски
мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност. Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти. Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето.
В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
към текста >>
В този
философски
подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено. Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа". /В същата книга, ст. 131/. Обаче щом природните закони са само една съвкупност на взаимните отношения на съществата, тогава също и човешката душа не стои вътре в мировото цяло така, че тя да бъде обяснима чрез природните закони, а прибавя на собственото си същество нейното откровение към другите закони. А с това на човешката душа е осигурена свободата, самоизявата на нейната същност.
В този философски подход на мислене можем да видим един опит, да се стигне до яснота относно истинската същност на образа на света, за да се открие, как се отнася човешката душа към този образ.
И Бутру стига до една такава представа за човешката душа, която може да изникне само от самоизявата на самата тази душа. В минали времена, така мисли Бутру, хората виждаха във взаимодействията на съществата едно откровение на "настроението и произвола" на духовните същество; новото мислене се е освободило от това чрез познаването на природните закони. Тъй като тези закони съществуват само в съвместното действие на съществата, в тях не може да се съдържа нищо, което да определя съществата. "Откритите чрез модерната наука механически природни закони са фактически връзката, която свързва външното с вътрешното. Те не само не са една необходимост, а напротив ни освобождават; те ни позволяват да прибавим към съзерцанието, в което бяха затворени древните, една наука на делото".
към текста >>
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като
философски
загадки върху новото светогледно развитие.
Забележителни в това търсене и в този стремеж на новото време са усилията на Вилхелм Дилтей /1833-1911 г./.
В съчинения като "Въведение в духовните науки" и в неговата академична студия "Принос към разрешаването на въпроса за произхода на нашата вяра във външния свят и към нейната правота" /1890 г./ той направи изложения, които са непосредствено изпълнени от това, което тежи като философски загадки върху новото светогледно развитие.
Обаче понеже изложението на Дилтей е направено в приетата днес учена изразна форма, това пречи, защото това, което имаше да каже, да произведе едно всеобщо впечатление. Възгледът на Дилтей е, че с това, което живее в душата на човека под формата на мисли, на представи, човек не може да стигне до една сигурност, дали на това, което сетивата възприемат, отговаря една действителна, независима от човека същност. Всичко, което има форма на мисли, на представи, на сетивни усещания с образ; и светът, който заобикаля човека, би искал да бъде един сън от образи на неговото собствено същество, без да има независима действителност, ако той би заставен да вижда действителността само чрез такива образи. Но в душата се изявяват не само тези образи. В нея се изявява една жизнена връзка във воля, стремеж, чувство, която изхожда от нея когато тя чувства самата себе си в тази връзка, чиято действителност тя не трябва да познае само чрез мислително познание, а чрез непосредствено изживяване.
към текста >>
Следователно в този
философски
начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз.
И един друг привърженик на този възглед, Валтер Кинкел, е убеден в това, че "само мисленето... може да познае битието, защото и двете, мисленето и битието, са всъщност едно и също нещо. Чрез това учение Парменид е станал наистина създател на научния идеализъм"/виж Кинкел, Идеализъм и реализъм, стр. 13/. Обаче от изложението на тези мислители става също явно, как те изковават своите думи по един начин, който има като предпоставка въздействието в течение на стотици години наред на мислителния живот във философското развитие на душите от древната гръцка епоха насам. Въпреки че тези мислители вземат своята изходна точка от Кант, който би искал да бъде за тях повод да считат мисълта като нещо, което живее само в душата и вън от истинската действителност, при тях проличава схващането за носещата сила на мисълта. При тях мисълта е прекрачила границата, която Кант и беше поставил, и налага на мислители, които се отдават на нейното разглеждане, убеждението, че тя самата е действителност и води също и душата в действителността, когато тази душа си я разработва правилно и търси с нея пътя във външния свят.
Следователно в този философски начин на мислене мисълта се показва вътрешно свързана с мировото разглеждане на себесъзнателния Аз.
При неговите последователи можем да прочетем възгледи като този: "Само самото мислене може да роди това, което трябва да важи за битие". "Битието е битие на мисленето /Коен/. Възниква сега въпросът: Може ли изживяването на мисълта в смисъла на тези философи да очаква от изработената в себесъзнателния Аз мисъл същото нещо, което гръцкият философ е очаквал от нея, тъй като той я приемаше като възприятие? Щом човек мисли, че възприема мисълта, той може да бъде на мнение, че истинският свят е този, който разкрива мисълта. И когато душата се чувства свързана с възприеманата мисъл, тя може да счита, че принадлежи на това, което в света е мисъл, неразрушима мисъл; докато напротив възприятието на сетивата разкрива само същества, които могат да бъдат разрушени.
към текста >>
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един
философски
начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф.
Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други. Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание. На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание.
към текста >>
80.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за
философски
неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт".
Всичко се изменя, щом познаем, че с това, което организацията на човешката душа създава самотворчески в познанието, тя не се отдалечава от действителността, а в живота, който развива преди всяко познание, тя си представя като по вълшебство един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същност тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известен смисъл оправдано е това, което Хамерлинг мисли: "Определени дразнения създават миризма в нашия обонятелен орган.
Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт".
/виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа. Но не следва ли от това, че той произвежда това явление на света именно чрез своята душа?
към текста >>
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове
философски
това, което току що бе накратко изложено.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин. В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./.
към текста >>
Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият
философски
опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено. Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин. В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза".
Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./.
Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора.
към текста >>
С това е посочена причината, защо един стремеж към познание, който иска да напредне
философски
със средствата на естественонаучния начин на мислене или с подобни на него, постоянно трябва да стигне до една точка, където това, към което той се стреми в познанието, се разпада.
Щом се съгласим, че нещата стоят така, тогава ние не можем да търсим отговор на загадъчните въпроси на философията в изживяванията на душата, които се предлагат на обикновеното съзнание. Това съзнание е призвано да усили себесъзнателния Аз; в стремежът към тази цел то по необходимост забулва погледа за връзката на Аза с обективния свят, следователно не може да покаже, как душата е свързана с истинския свят.
С това е посочена причината, защо един стремеж към познание, който иска да напредне философски със средствата на естественонаучния начин на мислене или с подобни на него, постоянно трябва да стигне до една точка, където това, към което той се стреми в познанието, се разпада.
В настоящата книга трябваше да покажем това разпадане при много мислители. Защото всъщност всеки научен стремеж на новото време работи със средствата на научните мислители, които служат за откъсването на себесъзнателния Аз от истинската действителност. И силата и величието на новата наука, а именно на естествената наука, почиват на безрезервното прилагане на тези средства на мисленето.
към текста >>
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да охарактеризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911 година
философски
конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
Чрез един такъв възглед теорията на познанието е поставена на една пълна с перспективи основа.
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да охарактеризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911 година философски конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
към текста >>
Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне
философски
до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
Ще бъде от значение да не се мисли за тази духовна наука, че тя взема нейните познания от някакви по-стари религиозни форми. Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже например възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания. За модерния духовен изследовател не може да става дума за едно такова заемане от религиозните вероизповедания. Той намира, че добиването на едно съзнание проникващо в духовния свят може да стане факт за една душа, която извършва определена вътрешна работа тази, която описахме по-горе. И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем.
Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/. Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят.
към текста >>
Защото по-важни от самите
философски
резултати са силите на душата, които могат да се развиват във философската работа.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което се стреми философията. Значението на тази философия действително не намалява поради това, че в пътя, по който често вървят нейните представители, тя не може да стигне до това, което иска да постигне.
Защото по-важни от самите философски резултати са силите на душата, които могат да се развиват във философската работа.
И накрая тези сили трябва да доведат до там, където философията ще бъде възможно да признае "свободното от тялото изживяване на душата". Там тя ще познае, че мировите загадки не искат само да бъдат научно мислени, а изживяни от човешката душа, след като тази душа се е развила до състоянието, при което такова изживяване е възможно.
към текста >>
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят
философски
направления, които се получават от новите светогледи.
Въпреки това през миналите епохи те се явяват като странични пътища на философското търсене. Това търсене трябваше първо да проникне всички онова, което може да се счита като продължение на проблясването на изживяването на мисълта в древна Гърция, за да посочи от своите собствени импулси, от чувстването на това, което самото то може или не може да постигне, към пътя на свръхсетивното съзнание. През миналите епохи пътят на едно такова съзнание беше, така да се каже, без философско оправдание; той не се изискваше от самата философия. Обаче съвременната философия го изисква чрез това, което тя изминава като продължение на досегашното философско развитие без този път. Без този път тя стигна до там, да насочи духовното изследване в посоки, които следвани по един естествен начин се вливат в признаването на свръхсетивното съзнание.
Ето защо в началото на тази заключителна глава не бе показано, как душата говори върху свръхсетивното, когато без друга предпоставка тя застава на неговата почва, а бе направен опит да се проследят философски направления, които се получават от новите светогледи.
И бе показано, как проследяването на тези направления води чрез живеещата в самите тях душа до признаването на свръхсетивната същност на душевното естество.
към текста >>
81.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя неразбираем
език
, а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката ту по пейката, ту по нейното дъно.
Когато се показа на вратата, той видя две големи Блуждаещи Светлини да проблясват над завързаната лодка. Те го уверяваха, че много бързат и искат час по-скоро да бъдат на другия бряг. Без да се двоуми Старецът отвърза лодката и загреба през реката.
Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя неразбираем език, а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката ту по пейката, ту по нейното дъно.
„Разклащате лодката! ", извика им Лодкарят. „Ако продължавате да сте толкова буйни, може и да я обърнете. Трябва веднага да седнете, Блуждаещи Светлини! " Но те отново буйно се изсмяха на думите му и заподскачаха още повече.
към текста >>
82.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Най-лесно ще намерим общ
език
, ако изходим от възгледа, който днес е широко разпространен и донякъде противоположен на посвещението.
И тя винаги е смятала, че човекът разполага с един сигурен идеал за познавателно съвършенство. Принципът, който е залегнал в основата на този идеал, винаги е бил известен като принцип на посвещението или инициацията. Следователно, посвещението или инициацията не е нищо друго, освен човешката способност да се издигаме до все по-високи степени на познание, като по този начин съумяваме да вникнем все по-дълбоко в същността на света. Нека още веднъж да посочим, че през целия си живот Гьоте се ръководеше от принципа на посвещението, на инициацията, според който човешкото познание подлежи на непрекъснато възходящо развитие. И неговата Приказка потвърждава това съвсем недвусмислено.
Най-лесно ще намерим общ език, ако изходим от възгледа, който днес е широко разпространен и донякъде противоположен на посвещението.
към текста >>
83.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с
философски
и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
Както Шилер показа по
философски
път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин. И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
84.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
*21.В своя основен
философски
труд „Философия на свободата" (Събр. Съч.
*21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
към текста >>
85.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ
език
и една обща култура.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура.
Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
Тези социални импулси говорят на такъв
език
, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти. Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга.
Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача.
Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно. По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>
86.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски
език
се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре.
към текста >>
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски
език
те бяха преведени още при тяхното изнасяне.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
към текста >>
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски
език
.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
87.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тези
философски
идеи са родили науките и тези науки се ползват в техните съответни области с пълно доверие.
Тези философски идеи са родили науките и тези науки се ползват в техните съответни области с пълно доверие.
Философията от своя страна няма тази привилегия. Тя трябва да докаже, в какво тя е обоснована.
към текста >>
88.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Така се раждат различните
философски
системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна.
Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи.
Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия
език
.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото.
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език.
Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения
език
, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия.
Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание.
Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
89.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Когато в старите
философски
съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание.
Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи. Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание.
В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие.
към текста >>
90.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния
език
, а именно думата лишаване.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение.
Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване.
Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния
език
: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
към текста >>
91.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Но освен този
език
тя говори и един друг
език
върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам.
Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела.
Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество. Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>
92.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен,
философски
, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
към текста >>
93.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато последните гръцки
философски
школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност.
За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство.
Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност.
Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия. Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание. Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание.
към текста >>
94.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Говори се също така, че тази епоха на Естествената наука още трае и днес, като същевременно мнозина твърдят, че човечеството отново е намерило определени
философски
намерения.
Говори се, че с преодоляването на философската епоха в средата на 19-то столетие е изплувала епохата на естествената наука.
Говори се също така, че тази епоха на Естествената наука още трае и днес, като същевременно мнозина твърдят, че човечеството отново е намерило определени философски намерения.
към текста >>
95.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния,
философски
и религиозен елит на Виена.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена.
Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р. Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи. След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
96.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Говореше хрипливо на някакъв механизиран
език
.
А така силно желаех да мога да прекрача тези граници. Защото почти всеки ден директорът на фабриката идваше при баща ми по работа. И за мен, момчето, този директор беше проблем, който забулва с чудо тайната на „вътрешността“ на предприятието пред мен. Тялото му на много места беше покрито с бели власинки. От работата на машините очите му бяха придобили определен фиксиран поглед.
Говореше хрипливо на някакъв механизиран език.
„Каква е връзката между този човек и това, което ограждат онези стени? “ Този неразрешим въпрос стоеше пред душата ми. Обаче не питах никого за тайната. Защото детското ми мнение беше, че няма смисъл да се пита за нещо, което не може да се види. Така живеех между гостоприемната мелница и негостоприемната предачница.
към текста >>
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски
език
, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание.
Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми. Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия.
Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание.
Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
Тържествеността на латинския
език
и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее.
Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния
език
, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
По същество той беше същият, който тогава беше обичаен и в граничещите с Долна Австрия територии на Унгария. Отношението ми към четенето беше съвсем различно от това към писането. В детските си години четях отвъд думите. С душата си преминавах направо към възгледи, понятия и идеи, така че от четенето изобщо не успях да развия усет за правопис и граматика. Затова пък при писане имах тенденцията да се придържам стриктно към словоформите на диалектните думи със звуковете точно така, както най-често ги чувах.
Поради това едва с много големи трудности успях да си пробия път към писане на книжовния език, докато с четенето му ми беше много лесно от самото начало.
към текста >>
97.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
С учителя по немски
език
и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
С учителя по немски език и литература в трите горни класа се намирах в доста обтегнати отношения.
От съучениците ми той бе смятан за „най-умния преподавател“ и за особено строг. Моите съчинения винаги се получаваха много дълги. Та нали по-късия вариант диктувах на съучениците си. На учителя му трябваше дълго време, за да ги прочете. Когато след зрелостния ни изпит, по време на тържеството по случай завършване на училище, за първи път седеше вече „по-спокойно“ с нас, учениците, той ми каза колко ми е бил ядосан заради дългите ми съчинения.Към това се прибави и още нещо.
към текста >>
линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски
език
.
Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария. Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п.
линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език.
Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария. И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г. показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник.
към текста >>
98.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина
философски
книги.
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина философски книги.
Това, към което сега се отвори по-специално сърцето ми, беше първото издание на „Теория на науката“ на Фихте. Бях стигнал толкова далече в четенето на Кант, че можех да си създам една макар и незряла представа за стъпката, която Фихте искаше да направи отвъд Кант. Но това не ме интересуваше толкова силно. Тогава за мен беше важно да мога да изразя под формата на строг мисловен образ живото движение на човешката душа. Старанията ми по отношение на научните схващания накрая ме доведоха до това да виждам в дейността на човешкия „Аз“ единствената възможна изходна точка към едно истинско познание.
към текста >>
от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива
философски
студии.
През летните месеци на 1879 г.
от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии.
През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
към текста >>
Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени
философски
възгледи.
Но исках да бъда предпазлив.
Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени философски възгледи.
Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел. Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък. Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше. Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене.
към текста >>
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми
философски
интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия.
За задължителните дисциплини, които изучавах и в които, поради тези ми философски интереси, съвсем естествено щях да изостана, се оказа от голяма полза, че още преди доста време се бях занимавал с диференциално и интегрално смятане, както и с аналитична геометрия.
Така че можех да отсъствам от някои от лекциите по математика, без да изгубя нишката. Математиката запази за мен своето значение и като основа на целия ми стремеж към познание. В нея се дава система от възгледи и понятия, получени напълно независимо от външния сетивен опит. С тези възгледи и понятия, така си казвах непрекъснато тогава, човек се приближава към сетивната действителност и чрез тях открива нейните закономерности. Благодарение на математиката човек опознава света и все пак, за да може да постигне това, той първо трябва да пробуди математиката в човешката душа.
към текста >>
В научните му лекции се появяваха дори и най-общи
философски
идеи.
На драго сърце за всичко, касаещо методите във физиката, цитираше книгата на Хюъл за индуктивните науки. За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни. Беше универсален мислител. От историческото разглеждане на проблемите на физиката той непрекъснато преминаваше към културноисторическите перспективи.
В научните му лекции се появяваха дори и най-общи философски идеи.
Така например той разглеждаше оптимизма и песимизма и говореше извънредно увлекателно за легитимността на издигането на научни хипотези. Неговото представяне на Кеплер и охарактеризиране на Юлиус Роберт Майер представляваха същински шедьоври на научното изложение.
към текста >>
99.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Разкриващото се от тоновете като чрез един вид
език
за него беше нещото, което им придава ценност.
Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж. С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж. Беше изцяло увлечен по вагнерианството. Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери.
Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност.
С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение. Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз. Той ужасно се отегчаваше, когато звучеше музика, която не претендира да бъде нищо друго освен музика.
към текста >>
100.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски
език
и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин.
След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург. Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин. Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии.
към текста >>
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски
език
и литература.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача. С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение.
Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература.
Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте. Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния
език
.
Това малко ме интересуваше. Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот.
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език.
Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер.
към текста >>
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто
философски
размишления.
Към тези неща не бях склонен да подхождам само с помощта на чисто философски размишления.
Много държах на това да разчитам правилно природните факти. Ставаше ми все по-ясно, че самата светлина не навлиза в областта на сетивно възприеманото, а остава отвъд него, докато цветовете се проявяват тогава, когато сетивно възприеманото бъде доведено в сферата на светлината.
към текста >>
101.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен
език
.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността.
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
102.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард фон Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по
философски
въпроси.
Стремежът ми сега беше насочен преди всичко към това да се запозная лично с Едуард фон Хартман, с когото от години бях в кореспонденция по философски въпроси.
Това трябваше да стане по време на един кратък престой в Берлин, веднага след пребиваването ми във Ваймар.
към текста >>
103.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с
философски
понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско. Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други. На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение.
Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност.
Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
104.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един
философски
труд, който силно ме заплени:
В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени:
към текста >>
В неговия
език
– във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
С цялостния си начин на поведение той беше спокойна личност в напреднала възраст, с благ поглед, който сякаш беше създаден да изследва кротко, но проникновено процеса на развитие на своите студенти.
В неговия език – във всяка фраза, в тона на думите – прозираше разсъдливостта на философа.
Такъв стоеше пред мен Щайн, когато го посетих преди изпита. Той ми каза: „Вашата дисертация не отговаря на изискванията. От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях. Всички бяха взети от Кантовата философия.
към текста >>
105.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Докато четях една от бележките в основния
философски
труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
Докато четях една от бележките в основния философски труд на Ойген Дюринг, ми стана ясна една от радикалните идеи от последния творчески период на Ницше.
В това си съчинение Дюринг развива мисълта, че човек би могъл да си представи вселената във всеки момент като комбинация от елементарни частици. Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената.
към текста >>
106.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв
философски
ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност.
Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност. Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
107.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
Всички, които търсеха „духа“, но не харесваха изразните форми, в които непосредствено се разкрива някакъв „духовен свят“, намираха удовлетворение в символизма, който не използваше
език
, изразяващ се по натуралистичен начин, но и към духовното имаше отношение само дотолкова, доколкото можеше да се проявява в неопределени сливащи се мистически предчувствия.
Първата драма, която поставихме по този начин, беше „Неканената“ от Морис Метерлинк в превод на Ото Ерих Хартлебен. По това време Метерлинк беше смятан от естетите за драматурга, който представя на сцената пред обхванатата от предчувствие душа на зрителя невидимото, намиращо се между по-суровите събития в живота. Това, което в драмата обикновено наричат „фабула“, а също и диалозите Метерлинк използва така, че всичко това да произведе върху податливите на възприятие зрители ефекта на символите. Тази символизация привличаше по това време много вкусове, отблъснати от предшестващия натурализъм.
Всички, които търсеха „духа“, но не харесваха изразните форми, в които непосредствено се разкрива някакъв „духовен свят“, намираха удовлетворение в символизма, който не използваше език, изразяващ се по натуралистичен начин, но и към духовното имаше отношение само дотолкова, доколкото можеше да се проявява в неопределени сливащи се мистически предчувствия.
Колкото по-малко „ясно“ можеше да се каже какво стои зад загатнатия символ, толкова по-възхитени от него бяха някои хора.
към текста >>
108.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща
философски
дама, но със силен уклон към материализъм.
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм.
Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист. Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание.
към текста >>
109.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Противопоставянето, до което трябваше да доведа Гьотевия начин на мислене с кантианството, с новите
философски
разработки в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел – всичко това за мен беше началото на една епоха на развитие на светогледите.
книга. Лична изходна точка на моето разглеждане на светогледите беше този на Гьоте.
Противопоставянето, до което трябваше да доведа Гьотевия начин на мислене с кантианството, с новите философски разработки в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел – всичко това за мен беше началото на една епоха на развитие на светогледите.
Брилянтните книги на Рихард Вале, които представят разлагането на всички философски светогледни стремления в края на деветнадесети век, приключват тази епоха. Така светогледните стремежи на деветнадесети век придобиват цялостна форма, живееща в моята представа и аз с радост пристъпих към предоставената ми възможност да ги представя.
към текста >>
Брилянтните книги на Рихард Вале, които представят разлагането на всички
философски
светогледни стремления в края на деветнадесети век, приключват тази епоха.
книга. Лична изходна точка на моето разглеждане на светогледите беше този на Гьоте. Противопоставянето, до което трябваше да доведа Гьотевия начин на мислене с кантианството, с новите философски разработки в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел – всичко това за мен беше началото на една епоха на развитие на светогледите.
Брилянтните книги на Рихард Вале, които представят разлагането на всички философски светогледни стремления в края на деветнадесети век, приключват тази епоха.
Така светогледните стремежи на деветнадесети век придобиват цялостна форма, живееща в моята представа и аз с радост пристъпих към предоставената ми възможност да ги представя.
към текста >>
Срещу него отправяха
философски
нападки, лежащи в чужда нему духовна област.
Но Хекел изобщо не беше философска натура. Към философията той се отнасяше като лаик. Затова нападките на философите, които по това време се изсипваха върху Хекел, ми се струваха абсолютно неуместни. В опозиция на тях посветих книгата си на Хекел, както и по-рано, намирайки се в същата опозиция, написах статията „Хекел и неговите противници“. С пълна наивност в отношението си към всякаква философия Хекел превърна мисленето в средство за представяне на биологическата реалност.
Срещу него отправяха философски нападки, лежащи в чужда нему духовна област.
Мисля, че той така и не разбра какво искаха философите от него. Това ми стана ясно от един разговор, който проведох с него след появата на „Световните загадки“ в Лайпциг на представянето на пиесата „Джордано Бруно“ на Борнгребер. Тогава той каза:
към текста >>
Срещу такава слепота за духа не следваше да се под хожда критично, използвайки мъртви
философски
понятия, а да се види колко далече от преживяването на духа се намира епохата и да се направи опит да се запали духовната искра от съществуващите основи на биологическото обяснение на природата.
Срещу такава слепота за духа не следваше да се под хожда критично, използвайки мъртви философски понятия, а да се види колко далече от преживяването на духа се намира епохата и да се направи опит да се запали духовната искра от съществуващите основи на биологическото обяснение на природата.
към текста >>
110.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Всичко, което представих по научно-
философски
начин и естественонаучно във връзка с Гьотевите идеи, подлежи на дискутиране.
Задачата ми се състоеше в това да създам основа за антропософията, която да е толкова обективна, колкото научното мислене, когато не се ограничава до регистриране на сетивните факти, а напредва към цялостно обхващане на явленията.
Всичко, което представих по научно-философски начин и естественонаучно във връзка с Гьотевите идеи, подлежи на дискутиране.
То може да бъде смятано за повече или по-малко вярно, но в най-пълен смисъл на думата се стреми към характера на обективно-научното.
към текста >>
111.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Думичката „Аз" - както е например в немския
език
- е име, което се различава от всички други имена.
Човешката природа има и четвърти елемент, който е специфичен само за човека. Той е носител на човешкият Аз.
Думичката „Аз" - както е например в немския език - е име, което се различава от всички други имена.
Който правилно се замисли за природата на това име, си отваря същевременно и достъп за опознаване на човешката същност. Всяко друго име може да се употреби за съответния предмет от всички хора. Всяка маса може да бъде наречена „маса", всеки стол - „стол". При името „Аз" това е невъзможно. То не може да бъде употребено от никого за означаване на някого другиго.
към текста >>
За децата, както е и при китайците, половината
език
се състои в акцента.
Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето.
За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
към текста >>
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд
език
.
Имайте предвид, че те по-рано се научават да разбират езика, отколкото да го говорят, така, както е било по-рано за нас с гръцкия или някой друг чужд език.
Разчитайте на това, че времето ще допринесе за разгадаването на смисъла и създаването на логически връзки. Дете на пет години разбира думи като „напротив", „всъщност", „естествено"; опитайте се обаче да обясните, какво означават тези думи не на детето, а на баща му! Краткият израз „в действителност" крие в себе си един малък философ. След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините.
към текста >>
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на
език
от тях.
След като осемгодишното дете бива разбрано с езика си от тригодишното, защо искате да приравнявате езика си с неговото бръщолевене. Говорете с едногодишното като с двегодишно, с двегодишното като с шестгодишно - тъй като разликите в растежа намаляват в обратна пропорционалност по отношение на годините. Нима и гениите не ни говорят столетия напред в своите книги? Нека възпитателят да се замисли, ако изобщо приема, че учителят също трябва да учи, над следното: детето вече носи в себе си половината свят, а именно духовния свят (напр. нравствените и метафизични възгледи), и този свят е вече изучен, и точно поради тази причина механичното овладяване на езика съвсем не ни позволява да се приближим към духовния свят... Радостта и увереността на децата при разговор би трябвало и нас да прави радостни и уверени.
Човек може както да ги учи на езика, така и да се учи на език от тях.
Смели и при това верни словообразувания съм чувал от три-четиригодишни деца, като напр.: „бураджия", „бутилкаджия" /за майсторите, които изработват бурета и шишета/, искам да ме назначат за „ядач на сладкиши", „смехопаднах си" и много други.
към текста >>
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден
език
се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика. Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия.
Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян.
Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек. Прегрешение е обаче спрямо нея, ако по това време, в което се развива паметта, се обърне твърде много внимание на разума. Разумът е душевна сила, която се ражда едва с половата зрелост, на която преди това не би трябвало да се влияе отвън.
към текста >>
112.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Но истинският дух не "изпада в екстаз"; той говори на един ясен, изпълнен със съдържание
език
.
Първоначалната форма, в която антропософията може да се появи сред хората, е представата;първата врата, на която тя тропа, е тази на проникновението. Ако това не е така, тя би била без съдържание. Би била просто чувство на екстаз.
Но истинският дух не "изпада в екстаз"; той говори на един ясен, изпълнен със съдържание език.
към текста >>
Но този
език
говори на цялото човешко същество, а не само на интелекта.
Но този език говори на цялото човешко същество, а не само на интелекта.
Човек, който би приемал Антропософията с интелекта си, я убива със самото и приемане. Възможно е тогава да открие, че тя е една "студена наука". Той не забелязва, че тя е загубила своя топъл живот от приема, който е подготвил в душата си.
към текста >>
113.
Светът да се изгражда в Аза
GA_40 Стихове и медитации
на истината е
език
.
на истината е език.
към текста >>
114.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И чрез характера на звука един
език
ни действува много повече отколкото ние си представяме.
Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа.
И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест. Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява. В това отношение можем да изтъкнем много важни различия.
към текста >>
Съвършено различно действува в нашата душа един
език
, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг
език
, който в своите думи съдържа повече "и" или "у".
Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у".
Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест. Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява. В това отношение можем да изтъкнем много важни различия.
към текста >>
115.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински
език
, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени.
Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата.
Това не е никаква измислица, а една действителност. Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи. Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни.
към текста >>
Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този
език
, или може би е повтарял след свещеника латинските думи.
При това на нас без съмнение ще може да ни направи впечатление едно нещо и ние можем да проследим такива неща по-добре, когато си представим определени явления, които не са ежедневни, но все пак такива явления съществуват и те не могат да бъдат отречени. Духовният изследовател познава случаят, при който един прост селски човек започва в своя смъртен час да говори на латински език, който всъщност никога не е ползувал и за който можа да се докаже, че го е слушал само като малко дете в църквата. Това не е никаква измислица, а една действителност.
Естествено когато го е слушал като дете той не е разбирал нищо от този език, или може би е повтарял след свещеника латинските думи.
Все пак случаят е действителен. От това всеки човек би трябвало да си образува представата, че това, което действува върху нас от околната среда, съдържа в себе си още нещо съвършено различно от това, което ние приемаме в нашето обикновено съзнание. Защото това, което приемаме в нашето обикновено съзнание, зависи до голяма степен от това, какво образование имаме, за което имаме разбиране и тем подобни. Но с нас се съединява не само това, за което имаме разбиране, а ние имаме в нас възможността да възприемаме безкрайно повече от това, което възприемаме съзнателно. Можем даже да наблюдаваме при всеки човек, как през определени времена в него се явяват представи, на които той не е обръщал особено силно внимание в момента, когато ги е изпитвал в миналото, така щото може би съвсем не може да си спомни за тях.
към текста >>
116.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите
философски
книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора.
Извънредно важно е, че за духовния изследовател, който иска да насочи своите стъпки в духовния свят, много от това, което за другите хора води направо до едно познание и до една цел, става средство за възпитание, едно интимно средство за възпитание на душата. Позволете ми да изразя това с един пример. Преди много години аз написах една книга: "Философия на Свободата". Сега тя не може да се достави, защото е изчерпана преди години, но се надяваме че скоро ще излезе във второ издание.
Тази "Философия на Свободата" е така замислена, че тя се различава изцяло от другите философски книги на нашето съвремие, които повече или по-малко имат за цел да дадат чрез това, което се намира в тях, нещо показващо, как светът изглежда или трябва да изглежда според представите на автора.
Това не е най-близката цел на тази книга, а нейната съществена цел е, че тя трябва да даде на този, който се задълбочи в съдържащите се в нея мисли, един вид трениране на мислите. Така щото, начинът на мислене, особеният начин, по който човек трябва да се отдаде на тези мисли, е такъв, че той поставя в движение усещанията и чувствата на душата нещо както при упражняване на гимнастика ако ми е позволено това сравнение той поставя в движение крайниците. Това, което иначе е само средство за познание, в тази книга то е същевременно духовно-душевно средство за самовъзпитание. Това е извънредно важно. Ето защо при тази книга важното не е това, дали човек може да спори върху това или онова, дали нещо може да бъде схванато така или иначе, а важното е това, че действително мислите, които в нея са свързани в един организъм, могат да обучат нашата душа, да и дадат възможност да напредне до известна степен.
към текста >>
Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя
език
.
Разликата трябва да се добие при самата действителност. Който пристъпва например със здраво мислене към действителността, той знае да различи едно нажежено парче желязо от едно такова, което съществува само в неговата представа. Нека дойдат колкото искат Шопенхауерци: такъв човек веднага ще направи разлика между двете, кое е истина и кое само представа. Следователно човек може да се ориентира само при действителността и по действителността. Така той може да се ориентира и по отношение на духовния свят само чрез самата действителност.
Веднъж някой каза, че ако човек само помисли, че пие лимонада, той чувствува вкуса на лимонадата на своя език.
На това аз му отговорих: Въображението може де бъде така силно, че някой, който няма никаква лимонада пред себе си, може би при живата представа за една лимонада ще почувствува и вкуса на лимонадата на езика си, но бих искал да видя, дали някой е утолил жаждата си с една въобразена лимонада. Тук вече критерият започва да бъде действителен. Така е и с едно вътрешно развитие на човека, че той се запознава не само с един нов душевен живот, с нови представи, но той се натъква в своята душа на един друг свят и знае: Сега ти стоиш пред един свят, който можеш да опишеш също така, както можеш да опишеш външния свят.
към текста >>
117.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Един
език
се научава най-добре в периода, когато човекът още съвсем не е в състояние да разбира граматически този
език
, защото тогава той изучава с онази част на своята душевна същност, която принадлежи на по-дълбоките слоеве.
Естествено ние не можем да научим всичко. Но можем да научим това, как духовно-душевното слиза от духовната област в телесно-сетивното и прави нашите крайници гъвкави. И никой, когото в младостта сме насочили да чувствува това, което е вън от него, не ще бъде по-късно в живота един несръчен човек. Защото това, което лежи вече под прага на нашето съзнание, може най-съществено да работи върху нашия организъм. Това важи също и по отношение на езика, на говора.
Един език се научава най-добре в периода, когато човекът още съвсем не е в състояние да разбира граматически този език, защото тогава той изучава с онази част на своята душевна същност, която принадлежи на по-дълбоките слоеве.
към текста >>
118.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния
език
, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката. През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение.
Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така. Така се намира това у Аристотеля! Докато днешният изследовател или онзи, който изнася нещо из науката или пък даже популяризира нещо от науката, се позовава на това, че този обект е бил наблюдаван тук или там, в столетията на Джордано Бруно и на Галилей хората се позоваваха на това, че преди толкова и толкова столетия даващият тон Аристотел е твърдял това или онова относно този или онзи обект. Също както днес хората се позовават по отношение на духовното на религиозните документи и тяхното предание и не се спират на непосредственото наблюдение, така в миналото в науките са се позовавали не на природата и нейното наблюдение, а на полученото по предание, на Аристотел.
към текста >>
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и
философски
ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството.
Понеже Галилей можа да извърши такива велики неща, той е фактически и философски ако можем да се изразим така един от най-важните откриватели на пътя за новото духовно развитие на човечеството.
Нищо чудно следователно, ако виждаме в лицето на Галилей същевременно и духа, който искаше да бъде на ясно и за себе си, как всъщност се отнасят сетивните явления към човека и към неговия душевен живот. В популярни изложения се говори много също и за това, че така да се каже КАНТ първи е обърнал вниманието на това, че светът около нас е само едно явление, че ние не можем да проникнем до "вещта в себе си". В една форма различна от тази на Кант Галилей беше обърнал вече вниманието на тази мисъл, само че навсякъде зад сетивното той виждаше всеобхващащата мисъл на Божествено-Духовното и приемаше само от смирение, че човекът може да се приближи само в продължително време до това, но не по принцип. Но Галилей казваше: Когато виждаме един цвят, той прави едно впечатление, например червеният цвят прави впечатление на червеното. Нима червеният цвят е в нещата?
към текста >>
119.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
За да добият нещо като един вид
език
, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство.
Древното съзнание не можеше да намери никакъв израз за такива представи сред онзи свят, който ни заобикалят тук на земята като сетивен свят. Защото всичко, което ни заобикаля тук, важи именно като сетивен свят, който не можеше да предложи никакви външни символи за свръхсетивния свят.
За да добият нещо като един вид език, като един вид писмен израз за такива представи, които са вълнували мощно душата, когато тя си казваше: Силата на Озирис-Изис действува в мене древните египтяни са прибягнали до онази писменност, която небесните тела записват в мировото пространство.
Те си казваха: Това, което чувствуваме като свръхсетивна сила на Озирис, можем да си го представим онагледено в това, което излиза като светлина от Слънцето и протъкава и оживява пространството като дейна сила на светлината. А в това, което чувствуваме като Изис, можем да виждаме това, което ни идва като отразена слънчева светлина от Луната, която Луна по себе си е тъмна както душата, когато в нея не се намира активното мислене и чака светлината на Слънцето, за да я отрази, както душата очаква силата на Озирис, за да я отрази като сила на Изис. Щом древният египтянин е чувствувал така: Вън Слънцето и Луната ми казват, как най-добре аз мога да мисля върху това, което моята душа чувствува, тогава той знаеше същевременно: Не е никак една случайна връзка тази, между това, което тайнствено се явява в пространството като разпространяващо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна, но това, което аз виждам като озаряващо пространството, като пръскащо светлина Слънце и като отразяваща слънчевата светлина Луна трябва да има някаква връзка с онези сили, които аз чувствувам като свръхсетивни сили в мене. Както в часовника ние не виждаме нещо, което чрез малки демони движи стрелките, а нещо механическо, и знаем също, че на основата на цялото устройство на часовника стои мисълта на първия изобретател на часовника, мисъл дошла от човешката душа, така щото нещо духовно е образувало механизма на часовника; както стрелките на часовника стоят една към друга, разбира се зависими една от друга,така и когато поглеждаме в пространството ние виждаме, че там царуват механическите закони, но в крайна сметка тези закони са зависими от онези закони, които човекът чувствува в своята душа, когато говори за силата на Озирис и за силата на Изис -, така Слънцето и Луната се явяваха като изразни средства на един мощен миров часовник. И египтянинът не само си казваше: Слънцето и Луната ми онагледяват отношението между Озирис и Изис, а той чувствуваше: Това, което живее в мене, то стои първоначално на основата на онова тайнствено отношение на силите, което има светлината към Слънцето и Луната.
към текста >>
120.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото Мойсей говори един нов
език
, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли.
След това имаме разговора на Мойсея с Фараона. От този разговор лесно можем да видим, че Мойсей и фараонът стоят един срещу друг и не могат да се разберат. Описанията трябва да представят, че всичко, което Мойсей има да каже от едно напълно преобразено човешко съзнание трябва да остане неразбираемо за фараона, в който могат да живеят само продължаващите действия на старата ясновидска египетска култура. То ни се описва нагледно по начина, по който ясновидски документи гласят.
Защото Мойсей говори един нов език, облича това, което има да каже с думи, които произлизат от азовото съзнание на човешката душа, които трябваше да останат напълно неразбираеми спрямо онова, което фараонът не можеше единствено да мисли.
Така целият египетски народ беше натоварен до онзи час в света с една мисия, която той можеше да изпълни само на основата на старото ясновидско съзнание. Обаче часът за това беше вече изминал. Ако египетският народ живееше по-нататък, той живееше по-нататък с онези качества на народ, с онзи темперамент, които притежаваше по-рано, но той не намери прехода през пропастта, която се шири между старото време и новото, за което беше предназначен именно еврейският народ. Този преход от старото в новото време намери Мойсей. Ето защото споменът за това, което Мойсей намери със своя народ, беше празнуван като спомен за прехода от старото в новото време Пасах /Пасха.
към текста >>
121.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен,
философски
смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа.
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие.
към текста >>
Някои
философски
системи твърдят, че всичко е само образ, представа.
Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности. Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът .
Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа.
Това не е вярно. Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно. Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас. Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят.
към текста >>
122.
Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
казва, че “по определени причини аз използвах окултен
език
, различаващ се донякъде от изразите, използвани в публичните теософски трудове, но които разбира се са в пълна хармония с тях по смисъл.”
Тези лекции не бяха публични, а бяха изнесени пред членове на Теософското Общество, основано от Елена П. Блаватска, които бяха свикнали със специфичните термини за обозначаване на планетарната еволюция, членовете на човешкото същество и т.н. В своите писмени трудове Рудолф Щайнер използва термини, за които през 1903 год.
казва, че “по определени причини аз използвах окултен език, различаващ се донякъде от изразите, използвани в публичните теософски трудове, но които разбира се са в пълна хармония с тях по смисъл.”
към текста >>
123.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Тъй като днес присъстват някои новодошли, бих искал накратко да обясня, че в хода на тези лекции аз се опитах да покажа как различните митове и саги изразяват езотерично съдържание, и че е нужно само да знаеш как да интерпретираш техния
език
, за да можеш понякога да откриеш в тях дълбоки езотерични истини.
Тъй като днес присъстват някои новодошли, бих искал накратко да обясня, че в хода на тези лекции аз се опитах да покажа как различните митове и саги изразяват езотерично съдържание, и че е нужно само да знаеш как да интерпретираш техния език, за да можеш понякога да откриеш в тях дълбоки езотерични истини.
Днес бих искал да говоря в частност за един от онези митове, забележителни с това, че докато от една страна са истински легенди, в същото време имат и външно значение на физически план, с други думи, те записват съвсем конкретни външни събития.
към текста >>
124.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този
Философски
Камък.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския Камък, познат на розенкройцерите.
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски Камък.
Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: "Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае." Това е вярно буквално. За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
125.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Думите на човешкия
език
са пригодени да изразяват само света на сетивата.
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически сетива, въпреки че са тясно свързани с този свят. Опитавайки се ги опишем, ние трябва да прибегнем до алегории и символи.
Думите на човешкия език са пригодени да изразяват само света на сетивата.
към текста >>
126.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните
философски
дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
127.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
И това е, което Посветеният е втъкал в нашия
език
, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил. (На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак - бел. пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание. Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди. Земята е едновременно Марс и Меркурий.
И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
128.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния
език
на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за кръста /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм.
Чрез изясняване езотеричното съдържание на картинния език на митовете, сагите и легендите и по-специално на Легендата за храма и Легендата за кръста /обикновено наричана от Рудолф Щайнер Златната легенда/ трябвало да бъде създадена една основа за възпитаване в един вид култов символизъм.
Всяко нещо от естеството на някакъв култ, "ала не само външната форма на култа, а разбирането на света чрез картини", медитиране в картини, може да доведе човека до истинско разбиране на самия себе си и на света/лекция, изнесена в Дорнах, 27 април 1924 г. в "Кармични взаимовръзки", том. ІІ Събр. съч. 236/. Защото всичко произлиза от образите, както те се представят пред творческо имагинативното мислене.
към текста >>
Правилното въздействие върху съвременното съзнание зависи от това, доколко картинният
език
може да се проникне с понятийно съдържание.
"Образите са истинският произход на нещата, картини лежат в основата на всичко, което ни заобикаля.. тези картини имат предвид всички, които говорят за духовните основи" /Лекция, Берлин 6. VІІ. 1915 г. в "Човешки съдби и съдбите на народите" Събр. съч. 157/. Тези картини са облечени в митове и легенди от мъдреците на древността.
Правилното въздействие върху съвременното съзнание зависи от това, доколко картинният език може да се проникне с понятийно съдържание.
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Тя се нарича "Ракшаса" на окултен
език
/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите.
От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи.
Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите.
Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят. Потопът разруши Атлантида. Хората, които бяха съблазнени от ракшасите, постепенно изчезнаха.
към текста >>
130.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Философски
камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
След това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, наречена Ложа на триумфиращата мъдрост. Калиостро дал целта на тази ложа. Онова обаче, което можете да прочетете за нея, не е нищо друго, освен работа на невежи хора. Каквото може да бъде казано за нея, са всъщност само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: Първо указания, даващи възможност да се произведе т. нар.
Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
Аз мога само да ви загатна за значението на тези две неща. Те могат да бъдат третирани с подигравка, ала не трябва да бъдат взимани символично, те се основават на истински факти.
към текста >>
131.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
В езотеричния
език
тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те царе на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон.
Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на физическата еволюция на Земята. Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не е правилно. Имало е други форми, които са се проявявали.
В езотеричния език тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те царе на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон.
Тъй като във всеки от тези периоди е живяло по едно същество от същия вид като душата на Соломон, каквато е била душата, която се е въплътила в Соломон. Този Космос на мъдростта бе заместен от действителния земен Космос, Космоса на любовта.
към текста >>
Етерът е достъпен за онова, което на езотерически
език
се нарича "Словото", "Космическото Слово".
Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни и човек са били наистина достъпни за тези сили в тяхната най-вътрешна същност.
Етерът е достъпен за онова, което на езотерически език се нарича "Словото", "Космическото Слово".
Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото". Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили.
към текста >>
132.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В древния еврейски
език
има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/.
Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето. Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан. Огънят, божествената сила, тогава ще възкръсне по нов начин. Нова раса ще замени старата.
В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/.
Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
към текста >>
133.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския
език
като 30-та степен/.
4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен.
към текста >>
Тази приказка съдържа в символичен
език
всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен.
4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен.
към текста >>
134.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Водата означава "кама" във всеки окултен
език
– чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
И когато по-късно се казва: "И има три, които свидетелствуват на Земята, духът, водата и кръвта", това означава трите нисши принципа, трите душевни качества – има се предвид астралното тяло, а не нашата физическа кръв, – са трите най-нисши части на душата. Юдейският езотеризъм вярва, че движението на кръвта се причинява от астралното тяло и това е правилно. Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв".
Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода.
Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята.
към текста >>
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и
философски
занимания, известни тогава по тези острови.
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови.
Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти. Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването. Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб.
към текста >>
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните
философски
проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека.
В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло". В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
към текста >>
135.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този
Философски
камък.
Поразяващ и типичен пример за този закон, но напълно пренебрегван от ортодоксалната наука, е даден във Философския камък, познат на розенкройцерите.
В германско списание, публикувано в края на XVIII век, ние намираме споменат този Философски камък.
Говори се като за нещо съвсем реално и авторът пише: “Всеки се докосва често до него, въпреки че не го знае.” Това е вярно буквално. За да разберем тази мистерия, ние трябва да проникнем в лабораторията на Природата по-дълбоко, отколкото е навик на обикновената наука да прави.
към текста >>
136.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Думите на човешкия
език
са пригодени да изразяват само света на сетивата.
Тези области на съществуване са отвъд обсега на нашите физически сетива, въпреки че са тясно свързани с този свят. Опитавайки се ги опишем, ние трябва да прибегнем до алегории и символи.
Думите на човешкия език са пригодени да изразяват само света на сетивата.
към текста >>
137.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните
философски
дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели.
Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. “Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>
138.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
И това е, което Посветеният е втъкал в нашия
език
, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил. (На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак бел. пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание. Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди. Земята е едновременно Марс и Меркурий.
И това е, което Посветеният е втъкал в нашия език, посочвайки че дните на седмицата принадлежат на планетите на нашата еволюция: Марс и Меркурий са поставени между Луната и Юпитер.
към текста >>
139.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Символичният
език
на природните царства.
Символичният език на природните царства.
Груповите души на животните и растенията. Човекът и минералното царство. Духовният живот ще създаде нов стил в изкуството.
към текста >>
Символичният
език
на Апокалипсиса.
Притчата за несправедливия управител в теологична интерпретация и нейното истинско значение като образ на замяната на закона с Христовия импулс. Развитието на човечеството в притчата за изгубения син. Фантоми, спектри, демони и тяхното преодоляване чрез преобразуването на природата на обвивките. Петте умни и петте глупави девици, притча за напредъка или изоставането на човешките същности.
Символичният език на Апокалипсиса.
Агнето и неговият противник. Числото 666.
към текста >>
140.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и
език
, но там ги нямат.
При този, който е направил усилие да се убеди в съществуването на духовния свят и който забелязва, че духовният свят наистина изглежда съвсем различно, не е само така, че се намира в свят на сънища, а разликата между това, което е вярвал, че представлява духовния свят, и както той му се представя сега, му въздейства като оловна тежест.
Помислете, че когато хората преминат в камалока, и без това вече имат достатъчно да изтърпяват, особено както например епикурейците, когато не могат да задоволят желанията си, чието задоволяване е възможно само ако имат сетива и език, но там ги нямат.
Тогава е подобно, като че ли ги изгаря гореща жажда, или като че се намират в нажежена пещ. То е малко по-различно чувство от това на изгарящата жажда, но въпреки това е подобно. Когато премислите всичко, каквото човекът има да изживее и изтърпи оттатък, и каквото трябва да прекара, то може да се обобщи така: Човекът трябва да свикне да може да живее без тяло. За този, който е силно зависим от сетивното, е тежко. За този, който се е изтръгнал от сетивното, не е така тежко.
към текста >>
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски
език
в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах.
Виж «Бележки към това издание» в края на книгата.
към текста >>
141.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
със ангелски
език
той би го произнесъл,
със ангелски език той би го произнесъл,
към текста >>
142.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия
език
.
Езикът не е нищо друго освен говорене в символи. Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него.
Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език.
Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници. Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика.
към текста >>
Такива символи представляват съвсем определен окултен символичен
език
.
Третото в розенкройцерското обучение е изучаването на окултния шрифт. Какво представлява този окултен шрифт? Има известни картини, символи, които са съставени от прости линии или са съединени чрез цветове.
Такива символи представляват съвсем определен окултен символичен език.
Например във висшия свят има един процес, който се проявява също и във физическия свят – въртенето на спиралата. Можете да наблюдавате завъртането на спиралата, когато видите някоя звездна галактика, например мъглявината Орион. Там виждате една спирала. Но това е на физическия план. Вие можете да наблюдавате същото на всички планове.
към текста >>
Символичният
език
, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове.
Такъв знак е също пентаграмът (с). Ученикът учи да свързва особени усещания и чувства с този знак. Те са съответни образи на астрални процеси.
Символичният език, който се изучава като окултен шрифт, не е нищо друго освен описание на законите на висшите светове.
Така пентаграмът е знак, който изразява различни неща. Както буквата А се употребява в различни думи, така също и знаците на окултния шрифт могат да имат различни значения. Пентаграмът, хексаграмът, ъгълът и други фигури се комбинират в окултен шрифт, който е пътеводител във висшите светове. Пентаграмът е знак за петчленния човек, освен това е знак на мълчанието, но също знак, който лежи в основата на груповата душа на розата. Ако свържете цветните листа на розата като картина, получавате пентаграм.
към текста >>
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен
език
.
Писмените знаци на физическото поле са много по-произволни, но първоначално те са били копия на астралния символен език.
Вземете един древен астрален символ – жезъла на Хермес, обвит със змията.
към текста >>
143.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но трябва да имате предвид, че много повече, отколкото при други обсъждания, ще споменем само съвсем афористични детайли от безкрайно голяма област и че е много трудно още днес да се говори за това на общоразбираем
език
.
Днес ще говорим от духовнонаучна гледна точка за нещо от много голямо значение, ако се схваща по правилен начин. Ще разгледаме някои въпроси за храненето и начина на лечение.
Но трябва да имате предвид, че много повече, отколкото при други обсъждания, ще споменем само съвсем афористични детайли от безкрайно голяма област и че е много трудно още днес да се говори за това на общоразбираем език.
Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от слушатели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка дума в нейното истинско значение.
към текста >>
Още Парацелз е посочил66 с неговия убедителен
език
как определени процеси в човешкото тяло са свързани с процеси във външната природа както холерата и арсеника.
Още Парацелз е посочил66 с неговия убедителен език как определени процеси в човешкото тяло са свързани с процеси във външната природа както холерата и арсеника.
Затова той нарича човека болен от холера арсеникус, понеже е знаел, че при арсеника и холерата действат едни и същи фактори и същевременно е познал как нещата хармонират заедно. Тук имаме работа с природен процес, който първо трябва да се прозре.
към текста >>
144.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
На днешен
език
думата би означавала «Христос»79.
Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
На днешен език думата би означавала «Христос»79.
Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.
към текста >>
145.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия
език
, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство.
Само че това царство отразява същността на божеството в безкрайно разнообразие. Разгледайте веднъж това царство във вашето обкръжение, доколкото то е нашето царство, нашето разнообразие, нашият Универсум; разгледайте го във видимата му част, в минералите, растенията, животните и хората.
Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство.
Но когато се разгледат и подробностите, всички детайли са също с божествена природа. Божествената природата се отразява във всичко точно така, както центърът би се отразявал във вътрешността на огледалното празно кълбо. Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността.
към текста >>
146.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на
език
, който всички разбират.
В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират.
Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността. Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените.
към текста >>
147.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Този първи превод на Библията на германски
език
ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
Дори да не се спрем на особените духовни връзки, ще почувстваме нещо от кармичните взаимовръзки, когато помислим, че този документ е бил първо в Прага, след това е бил заграбен през шведските войни и по това време според особени обстоятелства е донесен на това място.
Този първи превод на Библията на германски език ни изглежда като жив паметник за проникването на християнството в древния северен духовен свят.
към текста >>
148.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма
език
, отнет му е заедно с физическото тяло.
За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят. Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло. След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент.
Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло.
Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.
към текста >>
149.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия
език
едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво.
Какво е било основното свойство на тази сатурнова маса?
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво.
Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
към текста >>
И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен
език
се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/.
След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната.
към текста >>
150.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
За да се изрази това, което е достъпно за погледа на ясновиждащия, ще ни е необходимо да изобретим нов
език
.
Налага ни се да описваме всичко това само приблизително, тъй като сме отграничени от думите, които са създадени за нещата съществуващи в нашето земно време.
За да се изрази това, което е достъпно за погледа на ясновиждащия, ще ни е необходимо да изобретим нов език.
Но въпреки това тези описания са важни, понеже те за първи път, водят към истината. Само чрез образа, чрез имагинацията ние откриваме пътя към съзерцанието. Ние не трябва да създаваме абстрактни понятия и схеми, да не рисуваме вибрации, а да развиваме образите вътре в нас самите. Това е правия път, първата степен към познанието. понеже, колкото е вярно това, че човекът още тогава е присъствал с присъщите му способности, толкова е вярно и това, че ако той днес представя себе си като нещо съществувало, то това го връща назад, към състоянията, в които е пребивавал.
към текста >>
151.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния
език
, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
Това повторение на лунния кръговрат било за Земята, ако може така да се изразя, лошо време, понеже от духовна гледна точка в човешкото тяло, което се състояло само от физическо, етерно и астрално тела бил внесен "Аза" без изчистване на мисленето. В епохата, когато Слънцето вече се отделило, а Земята още не била изхвърлила Луната, човекът се намирал в такова състояние, че неговото астрално тяло било носител на най-дивите желания, понеже всички лоши сили влезли в него, а не съществувала тяхна противоположност.
След отделяне на Слънцето се получила, ако изразим това със сегашния език, такава маса, в която хората все още напълно били групова душа, и при това крайно сладострастна и с най-лоши влечения.
към текста >>
152.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем
език
.
В атланта, по този начин, все още било много силно развито чувството за обкръжаващата природа.
Смисълът, огласящ се от ромона на ручея и шума на вятъра, които днес за вас са нечленоразделни звуци, атланта възприемал като разбираем език.
Тогава още не познавали повелята, но дух изхожда от наситеният с влага въздух и говорил на човека. Библията изразява това с думите: "....и дух Божий се носеше над водата". Човекът чувал духът на самите предмети, духът се обръщал към него от Слънцето, Луната и звездите, и вие ще намерите в тези думи от Библията ясен израз на това, което ставало около човека.
към текста >>
153.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но само тогава въглищата ще станат "
философски
камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ.
Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
Учението за това може да се предава само от човек на човек, то е обвито в дълбока тайна, и само след като ученикът напълно се изчисти, той ще успее да възприема тази мистерия. Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с помощта на тази висша тайна своите най-ниски потребности.
към текста >>
154.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Общия единен
език
на атлантците.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел.
Общия единен език на атлантците.
Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война. Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете. Песента на Валтар.
към текста >>
Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия
език
от Асен води до война.
Божественото обкръжение на Асен Вотан, Тор и Тир и тяхната борба срещу произхождащия от изток бог на огъня Локи и неговите наследници: Фенрисволф, змията Мидгард, Хел. Общия единен език на атлантците.
Разделянето на хората на отделни народностни племена и раздробяване на общия език от Асен води до война.
Образуването на сменящите се състояния на сън и будност и възникването на болестите. Минало и бъдещо развитие на сетивните органи. Пророчествата в германския мит за залеза на боговете. Песента на Валтар. Заключителни думи на Генералното събрание.
към текста >>
155.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез
философски
спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения.
Материалистично настроените казват, че всичко това е поезия. Те се приемат за изведени от народната фантазия и се разглеждат само като празно фантазиране. Благонастроените пък спекулират по всевъзможни начини например върху това, какво представляват пентаграмът и други символи. На конгреса ни в Мюнхен дори използвахме различни знаци и символи за украса на залата и с това вече намекнахме, че приписваме на окултните знаци някакво определено значение. Но истинският окултист не спекулира с тези неща, а търси действителните факти.
Вие никога не бихте могли да достигнете до истинското значение на един окултен знак чрез философски спекулации, и голяма част от това, кое то се пише и говори за знаците и значението им, е написано напразно, защото е написано в резултат спекулация, на духовити разсъждения.
Но окултните знаци са важни за нас, тъй като представляват инструменти, с които можем да навлезем в по-висшите светове.
към текста >>
Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен
език
, който е израз на вътрешната същност.
Той също е творение на Атлантида. Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност. Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му.
Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност.
към текста >>
156.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ръката на Тир, бога на войната се намира като
език
в устата на вълка Фенрис.
За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Човешкият
език
е който предизвиква разликата между говорите.
трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис.
Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите.
Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
Човешкият
език
трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби.
Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите.
Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби.
Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>
157.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е
философски
израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.
към текста >>
158.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаете, че в обикновения
език
много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения.
Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието. Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение.
към текста >>
Зад тези прости изрази в нашия
език
, понякога се крие нещо извънредно дълбоко.
Знаете, че в обикновения език много често, когато трябва да се изрази нещо по-висше, си служи с картинни сравнения. Ако например желаем да употребим образно сравнение за познание или прозрение, казваме "светлина" или също и "светлина на познанието.
Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко.
Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки. Това, което в днешния език се нарича символика, образност, това, което може би се обозначава с израза алегория, по принцип е заблуждаващо.
към текста >>
Това, което в днешния
език
се нарича символика, образност, това, което може би се обозначава с израза алегория, по принцип е заблуждаващо.
Зад тези прости изрази в нашия език, понякога се крие нещо извънредно дълбоко. Тези, които употребяват подобни изрази, често съвсем не съзнават произхода им и затова нямат и представа по какъв начин например образът на светлината се съотнася към познанието, към прозрението. Вие смятате това за образи, такива каквито употребяват и поетите днес. Ще се движим в грешна посока обаче ако смятаме и в окултизма, че те имат само такова картинно значение. Нещата са много, много по-дълбоки.
Това, което в днешния език се нарича символика, образност, това, което може би се обозначава с израза алегория, по принцип е заблуждаващо.
Лесно може да се сметне, че един знак е избран случайно за нещо. В окултизма знаците никога не се избират произволно. Когато в окултизма се употреби един символ за нещо, то това винаги става така, че е налице една по-дълбока взаимовръзка.
към текста >>
159.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това са същества, чийто
език
няма такава грубост, както човешкия
език
с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор.
Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек
език
.
Положението на нещата във висшите светове трябва да си го представим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между отделните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи.
Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език.
Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истинска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назовани същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както известни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.
към текста >>
160.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но фактите говорят с ясен
език
.
Може да се каже, че теорията, възгледите и познанията, които общоприетата отдавна наука черпи от своите собствени факти, имат вид на малки, задъхващи се джуджета, които пъхтейки бягат, оставяйки далече от фактите. Понеже фактите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, колко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки веществата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука.
Но фактите говорят с ясен език.
И когато четем, например, в американско списание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,то ние имаме в това ново потвърждение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от духовното мирово виждане.
към текста >>
161.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Говорейки на популярен
език
, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах.
Ние вече видяхме, как под въздействието на мировия звук, който се излял и предизвикал танца на веществата са се образували маси протоплазма. Виждаме, как съществата разполагат по силовите линии отначало тънки маси протоплазма, образувайки нещо подобно на състава на съвременния белтък. След това виждаме по-плътни маси които служат като защита, образувайки леплива обвивка около дадено вещество. Какво не достига на тези същества? Твърда костна маса!
Говорейки на популярен език, аз бих могъл да кажа: това било, главно, леплива маса, и минералното, като такова в нея напълно е отсъствало чак до периода, който ви описах.
И вие трябва да си представите, колко различни били тези същества. В днешно време няма нещо във вашето физично тяло, което да не е проникнато от минерална субстанция. По този начин, човешкото тяло, каквото се явява сега, възникнало сравнително по-късно. Съвременното човешко тяло не се състои само от кости, но и от мускули и кръв, и всичко това е пронизано от минерална маса. Опитайте се мислено да отстраните цялата минерална маса и си представете Земята и нейните същества без тази минерална маса; а след това си представете, как в резултат на процеса изгаряне към всички се присъединява минералната пепел, пепелта от различни минерални субстанции.
към текста >>
Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният
език
, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници.
Видяхме, че в началото е бил огънят; от него се е образувал зачатъка на белите дробове; след това се присъединила светлината и се е образувал зачатъкът на нервите; по-нататък се появил звукът и предизвикал танца на веществата, образувал живата субстанция. Коя била причината за присъединяването на пепелта, на минералното? Това, което внася пепелта в човешкото тяло, сега било мисълта, от която звукът, тонът прави словото.
Още в Атлантската епоха, когато всичко наоколо е било потопено в маси от пара и мъгла, членоразделният език, на който говорил човек не е било единственото, което той можел да разбира; а още той можел да разбира езика на шумящите дървета, на жужащите източници.
Всичко, което сега съставя членоразделителната реч, и това, което се изразява в нея, създавало танц; звукът на езика, музикалното в него е съставяло веществата в живата субстанция. Смисъл, значение на словото внася в тази жива субстанция пепелта, образуваща се при процеса на изгаряне, и според това до колко костната система постепенно се е втвърдила към края на Атлантската епоха, човекът все повече и повече се пронизвал от мисли, от самоосъзнаване. В него възникнал интелекта, и той ставал все по-осъзнато за себе си същество.
към текста >>
162.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако аз преведа на наш човешки
език
това което е станало тогава, то тези различия се проявяват в това, че Духовете на Мъдростта предоставят развитието на отделния човек между раждане и смърт изцяло на Духовете на Любовта, а за себе си вземат ръководството на “индивидуалността”, която преминава през различни “личности” в поредицата земни въплъщения.
По този начин, изходният пункт на нашето земно развитие – отпечатъка на любовта – е бил поставен, така да се каже, под влиянието на следващите две направления: Духовете на Мъдростта, създали мъдрости, които на Луната вляли мъдрост в царството на Земята; именно като Духове на Мъдростта не са имали на Земята, никакъв интерес за себе си във физическата телесност на човека. Те са предали, доколкото сами се интересували само от мъдрост, основната мисия на Земята Духовете на Любовта, които имат друга природа и които, като Духове на Любовта били също способни за известно време да изминат развитие заедно със Слънцето. Така, имаме две действия в развитието на Земята; изливане на любов, която, така да се каже, излиза за първи път като нещо ново, и изливане на мъдрост, която действа отвън, тъй като духовете, които се интересуват предимно от мъдрост, са се отделили от Земята на арената на Слънцето. Много е важно правилно да възприемем взаимодействието на Духовете на Мъдростта и Духовете на Любовта, тъй като в тях се изразява безкрайно голямо различие.
Ако аз преведа на наш човешки език това което е станало тогава, то тези различия се проявяват в това, че Духовете на Мъдростта предоставят развитието на отделния човек между раждане и смърт изцяло на Духовете на Любовта, а за себе си вземат ръководството на “индивидуалността”, която преминава през различни “личности” в поредицата земни въплъщения.
към текста >>
Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен
език
, “Възкресението на плътта”.
Както човешките тела са ставали все по-одухотворени след лемурийските времена, така и ликът на човека ще става все по-одухотворен. Ние живеем в Петата раса. Както сега в лицето на човека се отразява добротата и благородството живеещи в душата, така в Шестата раса ликът на човека ще изявява вътрешното богатство. Съвсем друго лице ще има тогава човек, така че по неговия външен вид ще се познава доколко той е добър и благороден, и по характера на лицето ще се познава какви са вътрешните душевни качества на човека; все повече и повече ще се отпечатва в човешкото лице доброто и благородството съдържащи се в неговата душа, така в края на земното развитие телесната същност на човека ще бъде изцяло пронизана от духовното, и рязко ще се отличава от тези, които ще останат свързани с материалното и ще носят отпечатъка на злото на своето лице. Това предстои в бъдеще и го наричат “Страшният Съд”, разделянето на добро и зло.
Това е одухотворението на човешките тела или казано на популярен език, “Възкресението на плътта”.
Тези неща трябва да се разбират правилно, изхождайки от окултизма,тогава срещу тях всякакви нападки ще са невъзможни. Външната просветеност, разбира се, не е в състояние да разбере, че така наречената материя може да стане нещо друго освен материя. Това, което би могло да се одухотвори, т.е., че би могло да стане това, което наричат одухотворение, възкресение на плътта. Но това е така, и такъв е пътя на земното развитие; по този начин се разкрива смисъла на земното развитие и мястото на Христос в това земно развитие.
към текста >>
163.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В древноеврейския
език
са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Да вземем древно еврейския народ. Той почитал като Висш Бог Яхве или Йехова. Но Бог Яхве принадлежал за него към областта на откровението. Това била височайшата същност, която признавали за свой Бог. Но те казвали: Този, който ни води и направлява като истински пратеник на Йехова, е Михаил, един от Архангелите, чието име означава: “Този, който стои пред Бог”.
В древноеврейския език са го наричали “Лицето на Бога”, тъй като представителят на Стария Завет, обръщайки поглед към Бога, чувствал, че Михаил стои преди Бога изразява Неговото Същество, подобно на това, както човешкото лице изразява съществото на човека.
Затова него са го наричали “Лицето на Бога”.
към текста >>
164.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Последните отзвуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните
философски
системи откриваме последните отзвуци на този древен пентеизъм.
Все повече и повече се преобразувал този култ в религиозна система, която макар и да била изработена от посветени, станала приемлива и за много непосветени. В различни области се появила такава религиозна система, например, в древния индийски брахманизъм.
Последните отзвуци на това намираме във философията Веданта, но също и в древните философски системи откриваме последните отзвуци на този древен пентеизъм.
Това бил един вид езотерически пантеизъм, както го откриваме в древния брахманизъм. Той се проявява в собствената система на египтяните, също и при евреите. В действителност ние можем да си представим, че тази религиозна система е възниквала поради това, че постепенно да се изработи всеобхващащата идея за божествената същност, която е проникнала и пронизала всичко. Родоначалникът израснал заедно с духовните основи на битието, станал един вид духовна прасила.
към текста >>
165.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Разговорният
език
бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план.
От тези две видни изкуства, в неговата душа възникнала идея да съедини Бетховен и Шекспир! И ние би трябвало да изминем дълъг път, ако бихме искали да покажем, как посредством своеобразни приложения, оркестъра на Рихард Вагнер, се опитва да създаде велико съзвучие между Бетховен и Шекспир, за да може вътрешното да се изживява в звука и в същото време да се влива в действието.
Разговорният език бил за него недостатъчен, тъй като той се явява средство за изразяване на събитията на физичен план.
Само тази реч, която може да се даде в звуците на пеене, става за него средство за изразяване на това свръхчовешко, което прераства във физическо-човешкото в човека.
към текста >>
166.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски
език
в Дорнах.
За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва номер на тома в Gesamtausgabe, GA, излязъл на немски език в Дорнах.
към текста >>
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски
език
.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
* така наречения Сребърен кодекс: Готическия свещеник Вулфил превел Библията в 4 тома на готски език.Най-почитаната германска ръкопис написана със златни и сребърни букви на пурпурен пергамент.
Тя е съхранена само частично и била открита в 16 век в абатството Верден в Рур, след това тя попаднала в Прага, после в Швеция, и от там в Холандия, където тя била сложена в сребърна подвързия /от тук идва името Сребърен кодекс). Сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсал.
към текста >>
167.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния
език
, т.е.
Но щом към подобни документи, свързани с духовния свят – например Евангелието на Йоан – се приближат хора, които добре познават техния език, т.е.
обикновени филолози – а в известен смисъл дори и богословските изследователи днес не са нещо повече от филолози, що се отнася до съдържанието на такива книги – как се отнася към тях предста- вителят на Духовната наука? Нека още веднъж се обърнем към примера с геометрията на Евклид. Кой ще обясни по-добре неговата книга по въпро- сите на геометрията? Този, който може да превежда добре, а няма никаква представа за геометричните познания? Би се получило нещо твърде странно, ако подобен човек се залови с геометрията на Евклид, без да има никаква предварителна подготовка!
към текста >>
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни
философски
неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
И така, още встъплението в Евангелието на Йоан е нещо изключително трудно за надъханите с материализъм теолози. Учението за Логоса, за Словото, създава големи грижи на хората.
Те си казват: “Ние толкова много бихме искали, всичко да е просто, обикновено и наивно, а ето че идва Евангелието на Йоан и ни говори за толкова трудни философски неща, за Логоса, за Живота, за Светлината!
”
към текста >>
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова
философски
.
Другите евангелисти, които се обръщат към обикновения човешки ум, не се изразяват толкова философски.
Казва се по-нататък, че авторът на Йоановото Евангелие е бил човек с гръцко образование и се посочва как гърците имали един писател, Филон Александрийски, който също говори за Логоса. Следователно, когато в образованите гръцки среди искали да говорят за нещо възвишено, говорели за Логоса, а Йоан е следвал техния пример. И така, това се приема като доказателство, че авторът на Йоановото Евангелие не черпи от онези източници, от които черпят другите евангелисти, а се оставя
към текста >>
168.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
На гръцки
език
“пълнота” се нарича “плерома”.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”.
И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими.
към текста >>
169.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В обикновения говорен
език
все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”.
Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде.
В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”.
Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух.
към текста >>
На окултен
език
това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек.
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие. Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано.
На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек.
Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
към текста >>
170.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки
език
не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки
език
отразява само физическите съотношения между нещата.
Седмата степен не може да бъде описана с думи.
Би могъл да я опише само онзи, който би бил в състояние да мисли без физическия инструмент на мозъка; нито един човешки език не е подходящ за тази цел, защото всеки човешки език отразява само физическите съотношения между нещата.
Ето защо за тази степен можем само да загатнем. Тя надхвърля всяка човешка представа. Нарича се „възнесение” и представлява пълното включване в духовния свят.
към текста >>
171.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов
език
.
Позволете ми да припомня само един малък, симптоматичен пример из моите последни опитности при едно от моите пътувания за изнасяне на сказки.
Примерът който искам да Ви приведа показва, как световната история, когато я разглеждаме като израз на божествено-духовното, навсякъде ни се явява пълна със значение, навсякъде ни говори на един нов език.
Преди няколко седмици аз можах да констатирам в Скандинавия, как в целия живот на нашия европейски Север всичко още издава един отзвук от онова древно съществуване на северния свят, където всичко духовно беше проникнато от съзнанието за съществата, които стоят зад образите на боговете и митовете. Човек би казал, че в тези страни от всичко, което той среща, могат да се чуят отзвуци от това, което посветените в мистериите на Друидите, на Тротите са предали като духовен живот на своите ученици в древния свят. Човек може да забележи, как полъхът на онзи духовен живот прониква Севера; той вижда нещо като израз на хубави кармически съотношения. Човек се вижда както това се случи и с мене, така да се каже, поставен във всичко това, когато има пред себе си първия германски превод на Библията, Сребърния Кодекс на Улфила.
към текста >>
За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски
език
в северния свят.
Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение. Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии. Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството.
За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят.
Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал. Както казахме, такива неща не бива да се изнасилват, а трябва да ги схващаме като образни изображения на онази кармическа преплетеност, която намира своя физиономичен израз в поставянето на първия германски превод на Библията в северния свят.
към текста >>
172.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия
език
, които могат да предадат ясновидското възприятие.
Сушата, на която живееше тогава човекът, загина главно чрез действията на злата воля на човеците.
И само една малка част от тогавашните хора (тук ние отново трябва да правим разлика между развитие на расите и развитие на душите!) се спаси и премина в следващата епоха, която можем да опишем правилно, защото тук вече можем да намерим думи в нашия език, които могат да предадат ясновидското възприятие.
След тази катастрофа ние идваме в Атлантската епоха, през време на която човекът се разви на един континент, който днес образува дъното на Атлантическия океан, между Европа и Америка. Човекът живееше тогава при съвършено други физически и въобще при съвършено други условия. Отначало той беше едно същество, което възприемаше по съвършено друг начин в сравнение с днешния човек; ние вече загатнахме за това още в първата сказка и по-нататък също; днес искаме да покажем още веднъж и по-точно тази съвършено друга форма на възприемане света от тогавашния човек. Човекът още притежаваше един вид старо ясновидство, поради това, че устройството на членовете на неговото тяло беше различно от днешното. Етерното тяло не беше още така тясно свързано с физическото тяло Едвам към края на Атлантската епоха излизащото навън етерно тяло се прибра навътре във физическото тяло и получи формата на днешното физическо тяло в областта на главата.
към текста >>
За една група се чува името, словото, което на първичния
език
отговаря на тази група; за друга група се чува друго име.
Там той се намира между духовно-божествени Същества. Тогава той чува своето име да звучи отвън, чува отвън това, което той е.
За една група се чува името, словото, което на първичния език отговаря на тази група; за друга група се чува друго име.
Човекът не може да назове себе си из своята вътрешност, той трябваше да чува своето име отвън. Когато се измъкваше така от охлювата къща на своето тяло, той знаеше що беше, защото това му беше извикано в неговата душа. Сега, когато се научава да възприема физическата околност в своето тяло, той се научава да се чувствува като "Аз", научава се да чувствува в самия себе си божествената сила, която по-рано му се вестяваше отвън, той се научава да чувствува Бога в самия себе си. Този Бог, който беше най-близо до него, който същевременно му показваше неговия Аз, него той наричаше Яхве; той беше ръководител на Аза. Човекът чувствуваше първоначално силата на този Бог да изгрява в неговия Аз!
към текста >>
173.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния
език
това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса.
Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта.
Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса.
Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава. Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей. Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип.
към текста >>
С този
език
на мистериите си служи и авторът на Откровението.
И отново ще се явят животинските глави, които бяха по-рано, само че сега те ще бъдат извън времето си. Сега те ще бъдат Дяволът, докато по-рано бяха в своето подходящо време, във времето на подготовката. Така ние виждаме, че както в миналото от физическото море, сега от астралното море (Слънцето също е астрализирано) се надига звярът със 7-те глави. Всичко, което е заложено в човека чрез етерното тяло, моля да обърнете внимание на това! -, в езика на мистериите се е наричало глава, защото то произвежда една типична главна форма като лъвска глава, когато го разглеждаме с очите на ясновидеца.
С този език на мистериите си служи и авторът на Откровението.
към текста >>
174.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако искаме да предадем това на наш
език
, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Това, което човекът изживява тук на Земята, се състоеше само от определен брой опитности. След това той заспиваше и през време на съня се намираше при едно смътно съзнание в един духовен свят, където живееше между богове и духове, от което са останали отзвуци в митовете и приказките. Там той изживяваш е мощни образи; например един такъв образ беше следния: той среща две други същества и двете хвърлят зад гърба си камъни, а при хвърлянето на камъните от земята израснаха други същества, подобни на първите. Това бяха изживявания, които човекът имаше през целия 4-ти период на Атлантската епоха.
Ако искаме да предадем това на наш език, трябва да кажем: всяко възпроизвеждане на човека ставаше не в будно състояние, не при будно съзнание, а при сънното съзнание.
Когато човекът беше вън от своето физическо тяло и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение всичко, което трябваше да се случи като събития; и целият акт на възпроизвеждането, т. е. целият полов акт беше забулен в духовна форма, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба му. Целият процес на възпроизвеждането на човека ставаше не в будното съзнание, а в сънното съзнание. Когато човекът беше вън от своето физическо тяло, и се намираше в духовния свят, в това състояние на съзнанието, когато всичко му се явяваше в образи, той поставяше в движение това, което трябваше да стане; и целият процес на размножението беше забулен в духовни образи, явяваше му се в образи на хвърлянето на камъни зад гърба. Целият процес на размножението беше забулен в духовно съзнание, стоеше зад днешното съзнание.
към текста >>
175.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На еврейски
език
думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския
език
гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем.
На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха. /виж рис. № 10/.
към текста >>
176.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш
език
„Слово”.
В астралния свят той виждаше образа; в деваканическия свят той чуваше звука; в най-горния, най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, когато индийският ученик се издигаше във висшия Девакан, чрез музиката на сферите и чрез Словото на сферите той възприемаше как в хода на еволюцията първичният Дух Брахма се разпределя в седемстепенната верига на планетите, и той чуваше това от първичното слово Вха. Това беше названието на първичния тон на сътворението, който ученикът чуваше: в него той чуваше цялото мирово развитие. Разпределеното в седем части Слово, първичното Слово на сътворението: тъкмо то действуваше в душата на ученика, първичното Слово, което той описваше на непосветените приблизително така, както днес ние бихме описали нашата мирова еволюция. Това, което той възприемаше, е накратко описано в моята книга „Теософия”.
И ние отново намираме това описание в пра-древната свещена религия на индийците, в това, което се наричаше „Веда” или преведено на наш език „Слово”.
Този е действителният смисъл на Ведите, а по-късните описания са само един последен спомен за пра-древното свещено учение за Словото. Самото Слово е предавано от уста на уста, защото всяко записване би оскърбило първичната традиция. Единствено от Ведите можем да доловим нещо от онова, което тогава се вля в тази култура. И когато ученикът го изживяваше в своите спомени, той можеше да си каже: Това, което аз изживявам в душата си като Брахман, това, което имам в душата си като първично Слово, то е съществувало още на Стария Сатурн; още на Сатурн е прозвучало първото дихание на Словото Веда.
към текста >>
177.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Те само го обозначаваха с един друг
език
.
Когато гръцките посветени бяха запознавани с тези тайни на египтяните, те научаваха и още нещо, но в общи линии то беше същото, каквото знаеха египетските посветени.
Те само го обозначаваха с един друг език.
Египетските посветени имаха силно развити ясновидски дарби, така че много от техните ученици можеха да виждат в далечното минало. Египетският посветен беше органически свързан с онези тайни; ето защо в сравнение с египетските посветени, гръцките свещенослужители изглеждаха като малки, сричащи деца. И наистина, забележителни са думите, които веднъж един египетски жрец, срещайки Солон, изрече: „О, Солоне, Солоне, все пак, вие гърците винаги си оставате деца, фактически възрастни гърци няма. Всички вие сте духовно млади, защото нямате никакви древни светогледи, нито предания, които са устояли на времето (Платон: „Тимей”). Египтянинът подчертаваше, че египетската мъдрост превъзхожда всичко онова, което може да бъде изживяно в материалния свят.
към текста >>
178.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем
език
.
Но ето че настъпи времето, когато стана възможно да се говори за съдържанието на първичната Мъдрост пред все по-голям брой човешки същества, и то на един ясен и разбираем език.
През последната третина на 19 век за нея можеше вече да се говори по един малко или много неприкрит начин. За пазителите на Мистериите стана възможно да говорят за първичната Мъдрост само поради определени процеси, които се разиграха в духовните светове. Всички Вие добре познавате историята на теософското развитие; Вие знаете, че тук ледът беше разчупен благодарение на онзи вид мъдрост, който днес не бих искал да описвам, а именно благодарение на т.н. строфи "Дзиан"*7. Фактически те съдържаха най-същественото от учението на свещените Риши.
към текста >>
179.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Те не се нуждаеха от някакъв
език
, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци.
Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение. Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение. Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността.
Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци.
И когато едно такова същество сметнеше за необходимо да поведе народните маси от едно място на друго, те го следваха без изобщо да се замислят. Мисленето, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
към текста >>
180.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя
език
... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих". В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р.
Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския
език
като мистериен
език
на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр.
Съч. №177.
към текста >>
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския
език
в общовалиден и господствуващ
език
за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
до духовните източници на своя
език
... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
181.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато върху Евангелието на Йоана хвърлим светлината на Акашовите записи, ние разбираме по този начин него вия
език
, този на развитието на световете.
Светлината продължаваше да се развива; от една страна тя стана ясновидната светлина, когато Слънцето се отдели от Земята, а от друга страна, в човеците тя стана тъмнина. Защото когато човекът трябваше да получи светлината, той, който беше "тъмнина", не разбра светлината.
Когато върху Евангелието на Йоана хвърлим светлината на Акашовите записи, ние разбираме по този начин него вия език, този на развитието на световете.
към текста >>
182.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения
език
и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях.
Това, което се отдели вследствие на тази необходимост, съставлява днес външните планети, Сатурн, Юпитер и Марс. Ние виждаме следователно, че в общата мирова материална маса, в която отначало бяха слети Слънцето и Луната, се намираха също в потенциална сила Сатурн, Юпитер и Марс. Съществата, които се отделиха първо, отделяйки тези небесни тела, имаха нужда от особените условия на живот, които можеха да намерят на тези планети. После се отдели Слънцето с най-възвишените Същества и развитието продължи до момента, когато Луната бе отделена от Земята. Но Съществата, които се бяха отделили заедно със Слънцето, не бяха всички способни да продължат своето развитие на него.
Ако е позволено да си послужим с един образ /защото трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език и понякога е нужно да прибегнем до сравнение/, ще кажем, че когато Слънцето се отдели, определени Същества се считаха достатъчно силни, за да могат да предприемат това пътуване; обаче само най-възвишените същества можаха това и другите трябваше да се отделят впоследствие от тях.
Те създадоха тогава собствено обиталище и така се родиха планетите Венера и Меркурий. Следователно Сатурн, Юпитер и Марс са се отделили от Земята преди Слънцето, докато Венера и Меркурий се отделят след това от Слънцето и най-после Луната се отдели от Земята. Ето цялото това развитие в неговия духовен облик. То ни описва историята на нашата слънчева система, кара ни да разберем, как върху всяко небесно тяло се намират различни Същества. И когато тази картина застава пред душите ни, ние можем да намерим отговор на въпроса: какво стана с онези астрални, духовни същества, които трябваше да слязат на Земята, за да бъдат там човеци, но които намериха там само втвърдени тела, негодни да бъдат обитавани от тях?
към текста >>
Ако бихме могли да преведем на съвременен
език
това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още?
Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната. Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още?
Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече. Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
към текста >>
183.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с
философски
тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
Един съвременен мислител, изпълнител на завета на великия руски философ Соловьов, казва: "Християнството трябва да направи от нас един обединен народ; ако не, тогава ние ще изгубим нашия Аз и заедно с него възможността да станем някога един народ! "Това са велики думи на християнин, родени от една мощна мисъл. Но те ни карат да почувствуваме, колко много е необходимо Християнството да проникне до дъното на нашата душа. Да вземем само един пример, който ще ни позволи да разберем, колко далече са душите и на най-великите и най-благородни личности от това, което Християнството ще даде, когато то ще ожитворил най-дълбоките мисли и чувства на човека. Помислете за Толстой, за цялата дейност, която той е развил в последния период на своя живот, за да се опита да открие истинския смисъл на Християнството.
Един мислител като него може да ни изпълни с огромно удивление особено тук на запад, където биха напълнили цяла библиотека с философски тънкости върху един въпрос, който Толстой така майсторски третира в своята книга "За живота".
У Толстой има страници, които съдържат някои велики духовни истини, описани малко първобитно, до които западният философ трудно се издига. Можем да кажем, че у Толстой се чувствува как трепти Христовият импулс. Проучете основно неговото творчество и ще видите, че цялото това творчество е изпълнено с този импулс. Вземете сега неговия велик съвременник Соловиов. Той ни интересува, защото, изхождайки от едно широко философско схващане, съумя да стигне до границата на истинското виждане на нещата, той обгръща цяла една епоха като в пророческа перспектива.
към текста >>
184.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
При тази степен в човешкия
език
не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
След това идва с седмата степен наречена "възлизане на небето" възнесение в духовния свят.
При тази степен в човешкия език не се намират вече думи, които да изразят това, което ученикът изпитва; само онзи, който може да мисли без да си служи с инструмента на физическия мозък, може да си представи какво значи това "възнесение".
към текста >>
185.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен
език
страна на духовете или духовен свят.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове. Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума. Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове.
Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят.
Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране. Разгледайте, където искате, нашия физически свят, именно при неговите най-висши същества ще намерите характерното, че те се раждат и умират сред физическия свят. Една привидна вечност сред физическия свят се представя измамно на човека в това, камъните.
към текста >>
Както могат да докажат изследователите, в никой
език
на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние?
към текста >>
186.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ
език
наричаме Сатурн, Слънце и Луна.
Фактите, които току що обрисувах пред вашия духовен поглед, винаги са стояли пред очите на хората, които благодарение на едно старо инстинктивно съзнание са имали връзка с тайните на духовния свят. И когато числото 3 се посочва като особено характерно число за по-висшите светове, пред душите на онези, които имат предвид конкретното, не отвлеченото, самите неща, а не понятието, е стоял винаги фактът, че нашата Земя е съдържала в себе си, в своето лоно това, което идваше от стария Сатурн, от старото Слънце и от старата Луна. Това е така наречената висша, предиземна троичност Древните посветени са поглеждали назад към прадревните епохи, когато всичко земно е било още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било предхождано от други елементарни състояния. Когато Земята не беше се присъединила още като четвъртата същност към трите предидущи състояния, тя е била предхождана от тези три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване.
Нашата Земя е била предхождана от една троичност, която на нашия текущ език наричаме Сатурн, Слънце и Луна.
А как стоят нещата сега с нашето Земно развитие? Тази троичност се е развила по-нататък и се е превърнала в нашата Земя. Следователно, когато говорим за така наречената висша троичност, ние разбираме конкретно трите предиземни състояния; когато говорим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя. Ето защо всички хора, които са се намирали във връзка с фактите на духовния свят благодарение на едно инстинктивно съзнание, са чувствували тайната на развитието на Земята в отношението между трите и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на нашето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се развият до все по-високи степени в предиземната епоха. Така от това, което беше станало четири, хората са поглеждали със свещен трепет нагоре към трите: трите Сатурн, Слънце И Луна стоят на основата на четирите, което изразява нашето земно развитие.
към текста >>
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен
език
онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте гръцки мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах.
Така ние отново виждаме изказано в чудни образни изрази, в един прекрасен език онова, което днес свръх сетивното съзнание може да намери, ние виждаме това изказано в епохата, когато са живели седемте гръцки мъдреци, когато е действувал Ферекид от Сирос, от когото са били запазени едва само някои външни не значителни неща, които вече ви цитирах.
Обаче онзи, който осветлява нещата изказани от този мъдрец със светлина, която днес свръхсетивното изследване може да ни даде, той ще си каже: ние не бихме могли да изразим така сполучливо нещо подобно, което се потвърждава от днешното свръхсетивно изследване, ако сами не бихме знаели за всички тези неща. И когато се запитаме по-нататък: откъде идваше знанието на Ферекид от Сирос, ние откриваме, че този мъдрец е минал през едно финикийско посвещение. Следователно в него ние виждаме един човек, който е бил посветен в древните финикийски светилища и който е знаел за това, което можеше да се каже и да предаде като учение, от тези светилища на древна Финикия. Така от изтока се вляло нещо от това, което е съществувало там в съзвучие с останалата източна мъдрост.
към текста >>
187.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи,
философски
мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Това беше едното; другото обаче се разви на едно друго място. В древна Индия в основното настроение на душата се образуваха от една страна чувствата за единността на външното и вътрешното. И трябва да предположим, че другата крайност ще се състои в това, погледът да бъде насочен навън, да проникне през килима на сетивния свят и да види това, което стои като духовен свят. И действително така е у хората на един друг народ. Този народ вижда външния духовен свят; но неговите заложби са такива, че той не може предварително да установи, дали този външен духовен свят е един и същ с вътрешния.
Ето защо не ще бъде чудно, че възникват религиозни възгледи, философски мисли, които горестно се обръщат към боговете и Духовете намиращи се отвъд сетивния свят.
Не ще бъде никак чудно, че на народа да се дадат митически или други названия за такива божествено-духовни Същества, които се намират вън зад килима на сетивния свят, че в съответните мистерии учениците са въведени в самия онзи духовен свят, който се намира зад сетивния. И не ще бъде също чудно, ако наред с такива мистерии и такива народни богове има и нещо друго, ако същевременно има и такива мистерии, които водят човека по пътя през вътрешния душевен живот, по пътя към основните глъбини на този вътрешен душевен живот. Действително в следатлантската епоха се намира една културна област, където тези два вида мистерии съществуват едни до други, където от една страна се развиват така нареченият аполонов кръг на вярата и аполоновите мистерии и от друга страна дионисийският кръг на вярата и дионисийските мистерии. Там от една страна имаме пътя, който е посочен както на народа, така и на посветения, навън в духовния свят, към това, което се намира зад сетивата, към това, което е обхваната като духовен свят, намиращ се зад Слънцето. Доколкото гъркът можеше да познае този свят, той го назовава с имената на аполоновските същества.
към текста >>
188.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако наблюдавате немския
език
, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия.
Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
към текста >>
189.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Казано на обикновен човешки
език
, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
И така Буда, като Бодисатва, беше стигнал до онези две крайни точки на човешкото развитие, които ако не е Бодисатва човекът е най-добре да избягва.
Казано на обикновен човешки език, това означава: Висше то знание е прекрасно, обаче ти трябва да се доближиш до него с чисто сърце и облагородена душа, в противен случай върху теб ще връхлети демонът на гордостта и честолюбието.
към текста >>
190.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Където съществува един общ говорим
език
, там цари и общото народно божество.
Докато всеки човек влага в своите чувства и воля нещо лично, навлизайки в света на думите и мислите, ние веднага стигаме до нещо общовалидно. Невъзможно е всеки да изгражда свои собствени мисли! И ако мислите биха били толкова индивидуални, колкото чувствата, ние никога не бихме се разбирали помежду си. Следователно, в известен смисъл мислите, бяха изтръгнати от човешкия произвол и временно запазени в сферата на Боговете, за да бъдат предоставени на човека едва по-късно. Ето защо навсякъде по Земята ние срещаме хора с индивидуални чувства и индивидуални волеви импулси, но с еднакво мислене и с еднакви говорими езици.
Където съществува един общ говорим език, там цари и общото народно божество.
Тъкмо тази сфера беше изтръгната от властта на човека; там временно се разпореждаха Боговете.
към текста >>
191.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите
философски
и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не! Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя. Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път. Днес човечеството е призвано да се включи в този осемстепенен път.
Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
към текста >>
Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните
философски
системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път.
Колкото и да се възхищават хората от всевъзможните философски системи, колкото и да се прекланят пред Кант и т.н., всичко това е нищожен фрагмент от всеобхватните принципи на осемстепенния път.
И човечеството само много бавно може да се издигне до разбирането на това, което е скрито зад думите на осемстепенния път. Най-напред подобен факт се представя пред човечеството в подходящия момент, а после развитието продължава. Човечеството тръгва от изходната точка и едва след продължителни усилия постига това, което му е дадено още в са мото начало като един велик образец. Ето как Буда даде учението за любовта и състраданието като една заветна цел за бъдещите поколения, които постепенно и чрез самостоятелни усилия ще се научат да разбират какво точно е скрито в осемстепенния път. А през шестата културна епоха вече ще има достатъчно голям брой хора, които ще са способни на всичко това.
към текста >>
192.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки
език
, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината".
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината".
Ето какво иска да каже Христос! И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия език звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение. Нима е възможно, бихме попитали, този погрешен превод да се повтаря цели столетия, да идват все нови и нови хора, за които се твърди, че техните преводи на Библията са добри, че са се стремили да възпроизведат точния текст, а в същото време този пасаж да си остава погрешен?
към текста >>
И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия
език
звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение.
Дори и за човек с ограничени познания по гръцки език, преводът на този текст би гласял: „защото децата на този свят по своята същност са по-умни от децата на светлината". Ето какво иска да каже Христос!
И онези, които от столетия насам превеждат този пасаж, просто са разменили „по своята същност" с една дума, която в гръцкия език звучи доста близко: τήν γενεάν (тен генеан), те са я разменили с „род", понеже при известни обстоятелства тази дума би могла да има и това значение.
Нима е възможно, бихме попитали, този погрешен превод да се повтаря цели столетия, да идват все нови и нови хора, за които се твърди, че техните преводи на Библията са добри, че са се стремили да възпроизведат точния текст, а в същото време този пасаж да си остава погрешен?
към текста >>
Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен
език
Христовата притча от Евангелието на Лука.
Всеки наш съвременник също трябва да разбере: не съществува среден път между днешния Мамон, т.е. представителите на официалната наука, и онова направление, което се стреми да даде на човечеството храната, от която то се нуждае. Това казвам в напълно християнски смисъл.
Ето думите, с които може да бъде казана на съвременен език Христовата притча от Евангелието на Лука.
към текста >>
193.
Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Такива (или съответстващи им по смисъл) понятия и определения се използват и в превода на тези лекции на български
език
.
Първоначално Рудолф Щайнер често използвал в своите лекции думата „теософия“ и „теософски“ за определяне на основаната от него в началото на 20. век антропософски ориентирана духовна наука. По-късно в съответните случаи той започнал да употребява такива понятия, като „духовната наука“ или „антропософия“, „духовнонаучен“ или „антропософски“. По негово указание тези по-късни обозначения са въведени в повечето следващи издания на негови лекции.
Такива (или съответстващи им по смисъл) понятия и определения се използват и в превода на тези лекции на български език.
към текста >>
194.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Изобщо древноеврейският
език
сочи към най-дълбоките тайни на човечеството.
В Библията наистина прекрасно са изразени всички тези неща. В човека отново е трябвало да се появи съзнание за това, какво представлява духовният живот, и при назорея то е трябвало да се появи по нов начин, вследствие носенето на дълга коса в продължение на цялата подготовка. В древността отношението на косата към духовната светлина се е изразило даже в това, че светлина и коса се обозначават, с изключение на незначителен символ, с една и съща дума.
Изобщо древноеврейският език сочи към най-дълбоките тайни на човечеството.
Той следва да се разглежда като мощно речево откровение на мъдростта. В това е бил смисълът на отглежданата от назореите дълга коса. Но днес вече не трябва да гледаме на това като на основно.
към текста >>
195.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен
език
и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Северният поток, определени части от който останали в Европа, проникнал далеч в Азия. Докато тук се подготвяли и разгръщали нови култури, европейското население в продължение на столетия живеело сякаш в очакване. Силите му сякаш се задържали заради това, което е трябвало да настъпи след това. В своите съществени културни елементи те се намирали под влиянието на този велик посветен, който избрал за себе си този район, чак до сибирските краища, и когото наричат посветения Скитианос.
От него са били инспирирани водачите на европейската пракултура, която не се основавала на това, което дошло в човечеството като мислене, а на способността за възприемане на елемента, намиращ се между това, което може да се нарече речитативно-ритмичен език и определен вид пеене, съпровождано от своеобразна музика, която се основавала на съгласуваното свирене на подобни на флейта инструменти; днес такава музика вече не се среща.
Това бил особен елемент, чиито последен остатък е живеел в бардовете и скалдите[4]. Оттук се е формирало всичко, което разказва гръцкият мит за Аполон и Орфей. Наред с това в Европа се формирали практически способности благодарение на заселването, застрояването и така нататък.
към текста >>
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен
език
.
Част от етерното тяло се лишавала от влиянието на астралното тяло посредством това, че човек запазвал влияние върху своето етерно тяло, но само като същество, което проявява воля и чувства, но не и по отношение на мисленето. Всичко, което засяга мисленето, се поддържало и насочвало свише, от духовно-божествения свят. Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също.
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език.
Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам.
към текста >>
196.
Универсалният човек. Групова душа и индивидуалност. Мюнхен, първа лекция, 4 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова, в определено отношение, това е новият
език
, който се изговаря чрез антропософията.
Това, което влиза в човечеството чрез антропософското движение, от друга страна, представлява нещо, което засяга всеки човека, без значение от каква раса е, от коя нация е произлязъл и така нататък, тъй като става обръщане към новата човечност, към човека като такъв, към всеки отделен човек, а не към отвлечения, абстрактен „човек“. Това е основният въпрос. Антропософията произхожда от индивидуалността, от същностното ядро на човека и оттук тя се обръща към най-дълбокото, същностно ядро на човека и го обхваща. Обикновено говорим помежду си ограничавайки се по същество до повърхностното, обръщайки се към повърхностното, към това, което не свързваме с най-дълбокото същностно ядро. Разбирането между хората, пълното разбиране, днес едва ли е възможно в друга област, освен тази, където това, което се ражда, изхожда от центъра на човешкото същество, и, ако то наистина е вярно разбрано от другите, отново е насочено към неговия център.
Затова, в определено отношение, това е новият език, който се изговаря чрез антропософията.
Ако днес все още сме принудени да говорим на отделните национални езици, съдържанието на казаното е новият език, който се изговаря от антропософията.
към текста >>
Ако днес все още сме принудени да говорим на отделните национални езици, съдържанието на казаното е новият
език
, който се изговаря от антропософията.
Това е основният въпрос. Антропософията произхожда от индивидуалността, от същностното ядро на човека и оттук тя се обръща към най-дълбокото, същностно ядро на човека и го обхваща. Обикновено говорим помежду си ограничавайки се по същество до повърхностното, обръщайки се към повърхностното, към това, което не свързваме с най-дълбокото същностно ядро. Разбирането между хората, пълното разбиране, днес едва ли е възможно в друга област, освен тази, където това, което се ражда, изхожда от центъра на човешкото същество, и, ако то наистина е вярно разбрано от другите, отново е насочено към неговия център. Затова, в определено отношение, това е новият език, който се изговаря чрез антропософията.
Ако днес все още сме принудени да говорим на отделните национални езици, съдържанието на казаното е новият език, който се изговаря от антропософията.
към текста >>
Това, което днес се говори във външния свят, е
език
, който, собствено, има значение само за доста ограничена област.
Това, което днес се говори във външния свят, е език, който, собствено, има значение само за доста ограничена област.
В древните времена, когато хората още са гледали в духовния свят с древното си, сумрачно ясновидство, словото им е означавало нещо, което е съществувало в духовния свят. Думите са означавали нещо съществуващо в духовния свят. Даже в Гърция всичко е стояло по различен начин. Думата „идея“, употребявана от Платон, означава нещо различно от думата „идея“ употребявана от нашите днешни философи. Днешните философи вече не могат да разбират Платон, тъй като нямат никакво виждане за това, което той е наричал идея, и го бъркат с абстрактното понятие.
към текста >>
И така, днес нашият
език
(и най-вече всичко това съществува в научния
език
) е станал
език
, който може да изразява само материалното.
И така, днес нашият език (и най-вече всичко това съществува в научния език) е станал език, който може да изразява само материалното.
Вследствие всичко, което става в нашата душа когато говорим, е разбираемо само за тези способности на душата ни, които са свързани с физическия мозък, като свой инструмент; след това душата, когато е развъплътена, вече нищо не разбира от това, което е казано с тези думи. Когато душата е преминала портата на смъртта и вече не се обслужва от мозъка, тогава всички днешни научни разсъждения представляват образувания, които са съвсем неразбираеми за развъплътената душа. Тя даже не чува и не възприема това, което е изразено на езика на днешното време. Това повече няма смисъл за развъплътената душа, това има смисъл само за съществуващото на физически план.
към текста >>
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият
език
насажда в душата влечение към материализъм.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме.
И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм.
И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл. Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
Този
език
не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
Това е нещо, което бих искал да обознача като представа от най-материалистичен вид. Материализмът, така да се каже, е яхнал желаещите да мислят духовно. Това трябва да бъде само характеристика на нашето днешно време; но е важно, да го осъзнаваме. И затова следва да обръщаме внимание на това, което беше казано: езикът ни, който за човешкото мислене е нещо като тиранин, нашият език насажда в душата влечение към материализъм. И мнозина, които с радост днес биха искали да бъдат идеалисти, се изразяват съблазнени от езика-тиранин, съвсем в материалистичен смисъл.
Този език не може да бъде разбираем за душата, когато тя не се чувства вече свързана с човешкия мозък.
към текста >>
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на
език
, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
към текста >>
Този
език
може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък.
Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта.
И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е
език
, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото!
Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане.
Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели.
към текста >>
Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един
език
.
И така, задачата на антропософския начин на мислене (и тук начинът на мислене е по-важен от теорията) е, да се учим да говорим на език, който наистина ще бъде разбираем за човешката душа не само докато тя обитава физическото тяло, но и тогава, когато тази душа вече не е свързана с инструмента на физическия мозък. Този език може да се възприема или от намираща се още в тяло, но духовно виждаща душа, или от душа, преминала през портата на смъртта. И това е същественото! Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели.
Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език.
Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са. Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели. Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека. Проникваме навътре чак до човешката душа.
към текста >>
Така в областта на антропософията говорим на
език
, който звучи също и за така наречените умрели.
Ако използваме понятия, които обясняват света, които обясняват човешкото същество, тогава това е език, който може да бъде разбран не само тук, на физически план, но и от тези, които сега не са въплътени във физическо тяло, а живеят между смъртта и новото раждане. Това, което се говори на нашата антропософска почва, го чуват и разбират така наречените умрели. Тук те са напълно с нас, на една почва, където се говори на един език. Тук се обръщаме към всички хора, тъй като, в определено отношение е въпрос на случайност, дали една човешка душа пребивава в плът или в променено състояние между смъртта и новото раждане. Чрез антропософията се обучаваме на езика, който е разбираем за всички човешки същества, без значение в какво състояние са.
Така в областта на антропософията говорим на език, който звучи също и за така наречените умрели.
Наистина, именно благодарение на това, за което в реален смисъл се грижим в антропософските обсъждания, се докосваме до най-дълбокото човешко ядро, до най-дълбоката същност на човека. Проникваме навътре чак до човешката душа. Прониквайки в душата на човека, ние го освобождаваме от всякаква групова душевност. Тоест човек става все по-способен наистина да обхване себе си в своя аз.
към текста >>
197.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова в древноеврейския
език
думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
От това се появила косата[1]. Косата е резултат от древните прониквания. Това, което днес представлява косата в човешкото тяло, преди са били духовните прониквания в човека, отвън навътре. Нашата днешна коса представлява изсъхналите астрално-етерни потоци. Такива неща са се запазили собствено само там, където е останало само чисто повърхностното, буквално предаване на древните истини.
Затова в древноеврейския език думата „коса“ и думата „светлина“ се пишат с едни и същи букви, тъй като пишещите още са имали съзнание за сходството и родството на астрално струящата светлина и косата; както изобщо документално в древноеврейските текстове, така и чисто словесно се съдържат велики истини.
към текста >>
198.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
В средновековието терминът отпада от канцеларския
език
и бива заменен от документ.
[10] Дипломатика – проиходът на термина е от диплома, което в Гърция е означавало записан върху две скрепени помежду си дъсчици юридически акт.
В средновековието терминът отпада от канцеларския език и бива заменен от документ.
През 17. век думата е възкресена и вкарана в употреба с по-друго значение. Дипломатиката е наука за дипломите, т.е. за документите.
към текста >>
199.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Днес това не е възможно поради липсата на общ
език
.
Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят.
Днес това не е възможно поради липсата на общ език.
Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия. Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език. От всичко което се говори в нашия свят, мъртвите могат да получат само онова, което се говори в Духовната Наука. Така в Антропософията ние сме заети с нещо, което все повече ще стана разбираемо за мъртвите. И онова, което ние говорим, е от полза също и за онези, които са между смърт и ново раждане.
към текста >>
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен
език
.
Следователно трябва да си представите, че когато тези велики моменти навлязат в бъдещето на човечеството, човешките същества ще работят заедно по-съзнателно един с друг на физическият, а и в духовния свят. Днес това не е възможно поради липсата на общ език. Хората тук във физическия свят използуват в своя говор думи, описващи само физическа неща и физическите условия.
Човешките същества между смърт и ново раждане обаче живеят в един свят съвсем по-различен от този около нас и те говорят различен език.
От всичко което се говори в нашия свят, мъртвите могат да получат само онова, което се говори в Духовната Наука. Така в Антропософията ние сме заети с нещо, което все повече ще стана разбираемо за мъртвите. И онова, което ние говорим, е от полза също и за онези, които са между смърт и ново раждане.
към текста >>
200.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той ще говори на
език
, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството.
Само обладаващото разбиране ще познаят присъствието на един Бодисатва в такъв човек, проявяващо се на възраст между 30 и 33 години, не преди това. Тогава става нещо сродно на размяна на личността. Майтрея Буда ще открива на човечеството своята идентичност в 33-тата година на своя живот. Както Исус Христос започна своята мисия в Своята 30-та година, така и Бодисатвите, които ще продължават да прокламират Христовия импулс, откриват себе си на 33-тата година от своя живот. И Самият Майтрея Буда, като преобразен Бодисатва, говорейки с могъщи слова, за които днес не можем да си създадем задоволителна представа, ще обяви великите тайни на съществуванието.
Той ще говори на език, който тепърва трябва да се създаде, защото никое човешко същество днес не може да изговори такива думи като тези, с които Майтрея Буда ще се обръща към човечеството.
Причината, поради която не може по този начин да се говори на човечеството днес, е, че физическият инструмент за такава форма на речта все още не съществува. Учението на Просветления ще се влива в хората не само като учение и познание, но ще влива морални импулси в техните души. Думите, които ще се говорят, все още не могат да бъдат изречени чрез физическия ларинкс. В наше време те могат да присъствуват само в духовните светове.
към текста >>
201.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Този
Философски
Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно.
Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие.
към текста >>
Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес
философски
с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>
202.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото действие, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния
език
/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
Никак не е такъв случаят в областта, в която човекът влиза, когато мине през портата на смъртта.
Над всичко трябва да ни е съвсем ясно, че там най-малкото действие, което извършва човек, дори ако само едва се докосне до нещо /трябва да си служим с думи от земния език/, неминуемо в тази духовна област възниква или удоволствие, или скръб; задвижва някакъв вид симпатия или антипатия.
Вие следователно трябва да си представите тази област на мъртвите по такъв начин, че не може да се докоснете до нищо, не може да направите дори най-малкия контакт, без да причините на онова, което е било докоснато да изпита удоволствие или скръб, т.е., без да предизвикате симпатия или антипатия.
към текста >>
203.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Така че виждате, когато в екзотеричния
език
се казва, че човек се състои от физическо, етерно и астрално тяло, това означава, че той се състои от нещо което, погледнато отвътре, изглежда като сбор от последователни превъплъщения, натрупани едно върху друго.
Кръгът може да бъде повтарян отново и отново, докато ученикът достигне епоха лежаща далеч, далеч в еволюцията на Земята, много отдалечена епоха на цивилизацията. Тогава той открива, че като по-ранна индивидуалност е бил инкарниран в предишни културни епохи, например в Гръко-Латинската епоха; още по-рано в Египетската, още по-рано в Древноперсийската, в Дреноиндийската, и дори по-назад в Атлантската и Лемурийската епоха. След това повече няма възможност за такива опитности като описаните. Човек може да проследи собствения си ход през всяка мислима цивилизация и раса, право назад до началото на своята земна еволюция, до своето най-първо въплъщение на Земята. Тогава се оказва, че всички предишни прераждания продължават като сили в онова, което може да се нарече най-вътрешна същност на физическото тяло.
Така че виждате, когато в екзотеричния език се казва, че човек се състои от физическо, етерно и астрално тяло, това означава, че той се състои от нещо което, погледнато отвътре, изглежда като сбор от последователни превъплъщения, натрупани едно върху друго.
Всъщност, всичките ни инкарнации работят в най-вътрешната природа на нашето физическо тяло. И когато говорим за етерното тяло, ние трябва да помним, че погледнато отвътре, то изглежда като един кръг, въртящ се назад от настоящото раждане до последната смърт. Качествата и характеристиките на обвивките, в които се спускаме в мистично изживяване, ни се разкриват.
към текста >>
204.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Нашият
език
в края на краищата е средство за изразяване на физическия свят.
Формата, в която се разкрива този свят е такава, че за него са приложими обозначенията, наименованията, които от древни времена са били използвани за Елементите. Ние можем да опишем вижданото там избирайки думи, използвани за качества, иначе възприемани във физическия свят: твърда, течна или флуидна, въздушна или газообразна форма, или топлина; или: земя, вода, въздух, огън. Тези изрази са взети от физическия свят, за който са създадени.
Нашият език в края на краищата е средство за изразяване на физическия свят.
Ако следователно духовният учен трябва да опише висшите светове, той трябва да вземе думи от езика, съчинен за нещата в обикновения живот. Той може да говори само в алегории, стараейки се така да подбере думите, че малко по малко да се предизвика идеята за възприеманото чрез духовно виждане. В обрисуването на Елементарния Свят ние трябва да вземаме не термините и изразите, използвани за отделни предмети във физическия свят, а онези, използвани за определени качества, общи за категория предмети. В противен случай ще се объркаме. Нещата във физическия свят ни се разкриват в определени състояния, които наричаме твърдо, течно, въздушно; и в допълнение го има също и онова, за което разбираме, когато докосваме повърхността на предметите или чувстваме струя въздух, която наричаме топлина.
към текста >>
В немския
език
думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
205.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния
език
няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата.
Издигането в Макрокосмоса води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете).
Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата.
Затова и старият израз "Разум", използван за света над т.нар. "Свят на Духа", лесно може да бъде погрешно разбран.
към текста >>
206.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния
език
, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н.
Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
към текста >>
207.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние сме родени в народен
език
; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора. Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса. Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях.
Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух.
От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог. "Бог вдъхна в ноздрите на човека дъхът на живота и той стана жива душа." Това е указание за момента от време, когато се е вляло в човека онова, което е свързано с Божественото, с Макрокосмоса. Човешкото е свързано със сърцето, а Божественото с ларингса.
към текста >>
208.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Защото дори и днес, Вие ще намерите в книги, претендиращи, че третират нещата научно и чисто
философски
, дефиниции от рода на следната: „Следствието е това, което възниква от една причина".
Днес официалната наука често подчертава, че същинското и значение лежи в следното: тя гради своите постижения върху всеобхватния „причинно-следствен закон" и логически свързва явленията с причините, които са ги породили. Но как точно става това свързване между причини и следствия, хората не се замислят много.
Защото дори и днес, Вие ще намерите в книги, претендиращи, че третират нещата научно и чисто философски, дефиниции от рода на следната: „Следствието е това, което възниква от една причина".
Но когато твърдим, че следствието възниква от една причина, ние тотално се разминаваме с фактите.
към текста >>
209.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски
език
" от друга.
Размислете само, какво огромно значение има преводът на Библията от Лутер за културните страни на Европа.
Нека да си дадем сметка за дълбокото въздействие на този превод върху религиозните чувства и мисли на хората от една страна, и върху формирането на това, което наричаме „литературен немски език" от друга.
Аз излагам само фактите и не желая да се произнасям как трябва да се разсъждава върху тях; изтъквам само дълбокото въздействие на Лутеровия превод. А Вие се опитайте да помислите и да вникнете в онзи възпитателен процес, през който човечеството премина в продължение на стотици години благодарение на Лутеровия превод на Библията. И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти.
към текста >>
210.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Нещата опират до това, не само да разбираме нейния
език
, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети.
Ако обобщим всичко, за което стана дума днес, неизбежно ще възкликнем: Колко радостно е все пак, че във външната природа човек винаги може да открие под някаква форма лечебно средство срещу смущението, което сам той е внесъл в света. Да, едно прекрасно чувство ни обзема, когато се изправяме пред външния свят с думите: Ето, ние се радваме на външния свят не само защото той ни дарява с приказните си цветя или с блясъка на високите си планини, а ние му се радваме и защото вникваме в изумително дълбоките връзки между него и всичко онова, което носим като добро или зло в себе си. Потопени в лоното на природата, ние изпитваме радост не само от непосредствените сетивни впечатления; напротив, колкото по-навътре проникваме в сгъстената светлина на външния материален свят, толкова по-силно ни озарява откритието: тази даряваща ни с радост природа е в същото време великата лечителка на всичко, което човекът е внесъл като поквара и болест в света; само че нейната помощ е притаена и скрита в природния свят.
Нещата опират до това, не само да разбираме нейния език, а да и се подчиняваме, да изпълняваме нейните мълчаливи съвети.
А в повечето случаи днес ние сме лишени от възможността да се вслушаме в езика на лечителката природа, защото ни пречи неразпознаването на светлината, и особено мракът, който е обхванал не само тялото, но и познанието. И все пак, нека помним: Когато в един конкретен случай не може да се окаже лечебна помощ и кармическите връзки не позволяват да се смекчи едно страдание, това не означава, че са изчерпани абсолютно всички възможности.
към текста >>
211.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор,
език
.
Относно Духовете на говора, Духовете на езика, ние трябва да знаем: В областта на говора човекът обикна именно онова, което остана свързано със Земята. Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят.
Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език.
В известен смисъл човекът е влюбен в своя език и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
към текста >>
В известен смисъл човекът е влюбен в своя
език
и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
Тук ние трябва да отворим душите си за съвършено нови възгледи. Човекът е склонен да прилага своите собствени понятия върху цялата Вселена. И естествено, той изпада в огромно заблуждение, ако си представя тези „изостанали“ Същества, като например една ученичка, която повтаря класа поради слаб успех. Те изостават не поради незнание, а поради изискванията, на една велика мъдрост, която движи и ръководи целия свят. Ако определени Същества не биха се отказали от своето нормално по-нататъшно развитие, и вместо да продължат заедно със Слънцето, осъществяват еволюцията си именно върху Земята, тогава на Земята действително не би могло да възникне онова, което наричаме говор, език.
В известен смисъл човекът е влюбен в своя език и то поради тази причина, че от любов към него, на Земята са останали такива духовни Същества, които доброволно са отказали да постигнат определени качества, само и само човекът да се издигне до онази еволюционна степен, която отговаря на висшата мъдрост.
към текста >>
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв
език
, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата. И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа. Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха.
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността. Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха. В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си.
към текста >>
Ето причината, поради която свещеният древен
език
на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време.
Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха. В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си. И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания.
Ето причината, поради която свещеният древен език на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време.
Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели. Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес.
към текста >>
Могъщото звучене на санскритския
език
идва тъкмо от договора, за който става дума.
В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си. И последицата от тази хармония виждаме във всичко онова, което определяме като историческата роля на индийския народ. Договорът продължи да е в сила дори и за онези по-късни епохи, за които разполагаме с едни или други исторически предания. Ето причината, поради която свещеният древен език на индийците действуваше с такава могъща сила, пораждайки монументални културно-исторически процеси и събития, включително и през следващите периоди от време. Тази могъща сила внесоха в езика именно абнормните Архангели.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума.
А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура. Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
към текста >>
Но индийският
език
продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият
език
беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Могъщото звучене на санскритския език идва тъкмо от договора, за който става дума. А върху него се крепи и своеобразната индийска философия, която като философия, като съзидателно мислене, бликащо от вътрешната природа на човека никога не е била постигана от нито един друг народ по света; върху него се крепи и вътрешната цялост, вътрешната завършеност на мисленето, която е характерна,за индийската култура. В останалите части на света ние наблюдаваме съвършено други отношения. Единствено в древна Индия се появи навремето това, за което говоря днес. Ето защо безкрайно привлекателно е да следваме посока та на индийското мислене, чиято особена конфигурация идва не от преобладаването на нормалния Архангел над абнормния, а е постигната в пълна хармония с онази вътрешна цялост, за която споменах току-що, защото фактически всяка отделна мисъл е била просто всмукана от народностния темперамент и всички мисловни нишки са били изтъкани с нежност и любов; да, така стояха нещата в миналото, когато индийският народ създаваше Първата следатлантска култура.
Но индийският език продължи да оказва своите чудни въздействия и по-нататък, защото той възникваше не в резултат на една борба, която иначе би трябвало да съществува навсякъде и по всяко време, а в резултат на съдружните действия между Архангела на нормалното развитие и Архангела на абнормното развитие, така че бихме могли да кажем: самият език беше излят направо от най-чистия темперамент и съществуваше като продукт на темперамента.
Ето тайната на този народ, основател на Първата следатлантска култура.
към текста >>
И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един
език
.
Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя. От това, което някой казва, лесно може да се види, дали той остава в илюзията и дали взема под внимание различните действуващи сили.
И естествено, когато разглеждаме от духовнонаучна гледна точка един народ като швейцарския, който населява една територия, а говори три езика, ние ще стигнем до коренно различни дефиниции, отколкото ако разгледаме друг на род, който говори само един език.
към текста >>
212.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните
философски
системи, които водят началото си от монадологията.
Едното духовно течение, ако искаме правилно да го обозначим, трябва да разглеждаме като течение, което води началото си от плурализма, или с други думи, от монадологията и което, следователно, вижда произхода на съществуванието в едно множество от различни сили и Същества. Накъдето и да отправите поглед, вие ще установите, че народите от Следатлантската епоха се опират на многобожието. Вземете троичното духовно начало на древна Индия, което впоследствие прие облика на Брама, Шива и Вишну. Вижте германската митология и трите божества Один, Хьонир и Льодур. Навсякъде Вие ще откриете една първоначална троица, която после допълнително се разклонява в различни посоки.
И Вие ще откриете тази особеност не само в митовете и ученията за Боговете, но също и в различните философски системи, които водят началото си от монадологията.
Това е едното течение и понеже води началото си от едно или друго множество, присъщо за него е изключително голямото многообразие. Бихме могли да кажем: През Следатлантската епоха, започвайки от най-далечния изток в Индия, минавайки през Азия и достигайки Европа, този култ към множеството намиращ израз и в нашия духовно-научен светоглед, понеже ние също говорим за сбор от най-различни Същества и за най-различни Йерархии беше застъпен под най-различни форми. И сега, на този култ към множеството трябваше да бъде противопоставено едно синтетично, едно всеобхватно движение, едно движение, чието начало следва да търсим единствено в монизма. А същинските инспиратори на всеки монотеизъм, на всеки монизъм, на всяко единобожие, това са семитските народи. Изобщо тези качества лежат в самата им природа, и ако си припомните казаното тази сутрин просто е заложено в кръвта им да утвърждават единния Бог.
към текста >>
Обективният
език
на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Обективният език на фактите често пъти води до съвсем други изводи, отколкото ако се осланяме на различни симпатии или антипатии.
Ето защо ние трябва да проучваме отделните Духове на Народите с голяма задълбоченост и внимание. Докато предводителите на отделните народи отвъд в Азия и Африка отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето или Духове на Личността и дори очакваха, макар и частично, да се издигнат до следващата по-висша степен, а именно Духовете на формата както например онзи Дух на Времето, който ръководеше в древна Индия направи опит и в известно отношение се издигна до степента Дух на Формата -, отделните европейски народи още дълго време останаха под ръководството на своите Архангели. Едва през Четвъртата следатлантска епоха, от различните европейски народи, които бяха под ръководството на своите Архангели, един от тях, а именно Архангелът на гръцкия народ, се издигна до водещата позиция, превръщайки се в меродавен Дух на Времето за цялата тази епоха от следатлантското развитие на човечеството, така че тук ние виждаме как Архангелът на елинството се издига до степента на един Архай или Дух на Времето. Архангелът на елинството имаше строго определена мисия и след като той се превърна в Дух на Времето тази мисия се очерта особено ясно, включително и по отношение на Азия, Африка и Европа и неин център, естествено, стана гръцкият народ. Но докато Архангелът на гръцкия народ се издигна до степента Архай, Духовете на Времето, предвождайки египетския и персийския народ, се бяха издигнали до един вид Духове на Формата.
към текста >>
213.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто
философски
смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
Ако всред Вас има слушатели, които биха искали да анализират в чисто философски смисъл вчерашната лекция, вероятно те ще срещнат привидни затруднения, и то поради обстоятелството, че в някои от предишните лекции, изнесени върху подобни теми, са чули, че цялата наша Следатлантска епоха и най-вече последните периоди от Атлантската епоха имаха задачата постепенно да развият човешкия Аз като такъв и все повече и повече да засилят себесъзнанието у човека.
В тази връзка аз често съм посочвал, че представителите на древната индийска култура бяха първите, които след като на древната Атлантида те можеха да проникват в духовния свят благодарение на старото, сумрачно ясновидство изпитаха непосредственото пренасяне от областта на ясновидството в тази на физическия свят. И те обхващаха с поглед физическия свят по такъв начин, че над цялата Първа следатлантска епоха витаеше настроението: Истинската действителност се намира там, в духовния свят. Докато видимият свят не представлява нищо друго, освен илюзия, Майя.
към текста >>
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен
философски
анализ.
Обаче вчера споменахме и още нещо, което е в пълно съответствие с фактите, а именно, че хората, принадлежащи към тази древна индийска култура бяха претърпели, така да се каже, едно богато душевно развитие, и то в присъствието на един по-малко или повече спящ Аз, а това означава, че техният Аз се пробуди след като те вече бяха постигнали определена душевна зрялост. Сега може би Вие бихте поставили въпроса:Добре, но кое е същественото за това индийско население през този междинен период? Индийското население постигна своята душевна зрялост по един коренно различен начин, от колкото европейското, и в частност германското население, което беше така поставено, че всеки един от Азовете на неговите представители непосредствено присъствуваше на процесите, при които постепенно се изграждаха съответните душевни качества; те просто виждаха, как божествено-духовните сили работят в техните души.
Вероятно е много трудно да бъде постигнато някакво съзвучие между тези думи и това, което казах вчера, особено ако човек подложи вчерашната лекция на сериозен философски анализ.
И аз бих добавил още няколко думи само за онези, които подхождат към лекцията не с пълна безпристрастност, а от позицията на чистото философско мислене.
към текста >>
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто
философски
, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти.
Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство. Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия
език
, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Все пак от този разказ ние вадим заключението, че според евреите Луцифер е взел участие в еволюцията. Да, съзнанието за участието на Луцифер в еволюцията е налице във всички религиозни традиции, които малко или много са сродни с Библията. Обаче съзнанието за участието на Ариман почти напълно липсва. То е налице само в онези случаи, когато хората имат достъп до Духовната наука. Ето защо авторите на Евангелията явно са се съобразили с този факт.
Понеже по времето на евангелистите думата „Демон“ е била взаимствувана от гръцкия език, Вие ще си спомните, че в Евангелието на Марко, там където не става дума за изкушението на Исус, се говори за един „демон“.
Обаче там, където става дума за Ариман, срещаме думата „Сатана“. Но кой ли днес взема под внимание тези важни разлики в наименованията, които съществуват в Евангелието на Марко и в Евангелието на Матей? В екзотеричното тълкуване на Библията тези важни разлики изобщо не играят никаква роля.
към текста >>
214.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият
философски
плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
към текста >>
215.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския
език
като мистериен
език
на съвременното човечество виж Лекция от 18.
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18.
Декември 1918 в „Карма на неистината“, Събр. Съч. №177.
към текста >>
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския
език
в общовалиден и господствуващ
език
за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22. Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
до духовните източници на своя
език
... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с неразбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие. Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е.
до духовните източници на своя език... „В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха...
към текста >>
216.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
В известно отношение в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг
език
.
Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат. Ние самите трябва да се издигнем с мислите до висините, до които показахме, че се издигна Йоханес Томасиус, там, където пулсира духовен живот, ако искаме да разберем физическия живот на Земята.
В известно отношение в тези духовни светове трябва да се говори на един съвършено друг език.
Но ние хората трябва поне да можем да дадем на думите, които се намират тук на наше разположение, нови отсенки, нови нюанси на чувствата, да можем да доловим чрез тях нещо друго, ако искаме те да изразяват онзи смисъл, за който ни говорят първите изречения на Библията, ако искаме да разберем духовния произход на нашия физически свят.
към текста >>
217.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския
език
, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен
език
душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията.
Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни.
Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията.
Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".
към текста >>
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски
език
, на един
език
, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен
език
.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи?
Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Макар и днес този
език
, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Еврейският
език
или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език. Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен
език
.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език.
Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие.
към текста >>
И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този
език
, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание.
И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
към текста >>
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски
език
; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец".
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?
към текста >>
218.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един
език
от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен
език
.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език.
Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване. В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>
В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този
език
; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
Вчера аз се опитах да ви покажа, как онези съдържащи първична сила думи, които стоят в началото на Библията и които са дадени на един език от съвършено друго естество в сравнение с модерните езици, как тези думи съдържащи първична сила могат да бъдат изтълкувани правилно само тогава, когато се постараем да забравим всичко, което оживява нашите чувства и в нашите мисли при обикновените преводи и предавания на тези думи на един модерен език. Защото езикът, на който са ни дадени първоначално тези първично-силни думи на Сътворението, има действително особеността, чрез който характерът на неговите звуци насочват сърцето и мисълта към образите, които възникват пред погледа на душата, когато той бива насочен към онази точка, където от свръхсетивното избликва нашият сетивен свят. И във всеки един звук, във всяка една буква се съдържа една мощ и една сила, такава сила се крие във всяка една от буквите, с които е написано началото на нашето Земно съществуване.
В течение на тези сказки ние още често ще насочваме вниманието върху характера на този език; днес бих искал да насоча вниманието ви само върху един важен въпрос.
към текста >>
Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш
език
е предадено с думите "пуста и неустроена".
Знаете, че в Библията според думите, които вчера се опитах да обрисувам образно пред вашите души, че според тези думи съществува един комплекс, който възниква от размисъла на Боговете, от тяхното творческо мислене. Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци.
Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена".
Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху". И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода.
към текста >>
Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш
език
са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин.
И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго.
Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин.
Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"? Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се сравни с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството. Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки.
към текста >>
Това е един напълно субективен
език
, един
език
, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата.
Трябва да се научим да чувствуваме А-то, Б-то, как те тъкат в пространството! Трябва да се научим да ги чувствуваме не само като звуков лъч, но и като нещо създаващо форма: тогава ние ще чувствуваме така, както е чувствувал древноеврейският мъдрец, когато звуците на думите събуждаха в него образа, които описах пред вашия духовен поглед. Така е действувал звукът. Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането.
Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата.
Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах. Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми. И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива.
към текста >>
Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един
език
, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми.
Ето защо аз трябваше да кажа: Звукът "Бет" събуждаше нещо затварящо се, нещо като една обвивка, като една черупка, нещо затварящо се и включва в себе си едно вътрешно съдържание; това, което бе посочено с буквата "Реш", то събуждаше нещо, което чувствува, като човек чувствува, когато чувствува своята глава. А "Шит" събуждаше нещо, което се характеризираше с пробождането. Това е един напълно субективен език, един език, който в свързването на отделните букви, на отделните звуци кристализираше в един образ, когато действуваше върху душата. Ето защо самите тези букви съдържат една висша школа, която довеждаше мъдреца до образите, които застават пред душата на ясновидеца, когато той прониква в свръхсетивния свят. Така звукът се превръща в духовна форма и извиква пред душата образи,които се съчетават така, както ви описах.
Това е извънредно важното при този древен документ, че той е запазен на един език, който със своите звуци създава форми, чиито звуци кристализират в душата във форми.
И тези форми са образите, които добиваме, когото проникнем в свръхсетивната област, от която се е образувала сетивният свят на нашето физическо съществуване. Когато обгърнем с поглед това, ние стигаме до там, да чувствуваме онова дълбоко благоговение пред това, как светът се развива. И ние се научаваме да чувствуваме, как действително никак не е случайно, че този велик, мощен първичен документ е бил запазен за нас в това писание, в тази писменост; в една писменост, която със самите си букви е в състояние да събуди образно духа в душата и да доведе до това, което ясновидецът в наши дни отново може да открие. Това е чувството, което антропософът би трябвало да усвои, когато приближава до този древен документ, който стои в началото на Стария Завет.
към текста >>
219.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Превеждайки го на наш
език
, би трябвало да кажем: Във водовъртежната смесица от елементарни състояния Елохимите разделиха първо въздуха от водния елемент.
Така ние обяснихме това, което е описано в Битието като един втори момент.
Превеждайки го на наш език, би трябвало да кажем: Във водовъртежната смесица от елементарни състояния Елохимите разделиха първо въздуха от водния елемент.
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние. Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света.
към текста >>
Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш
език
са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им.
То все още се намира в такова състояние, при което не е в индивидуална форма, както на днешната Земя. Ето защо аз изрично обърнах вниманието, че отделните индивидуални растителни форми, които виждаме днес вън в сетивния свят, не съществуваха още през време на старото Слънчево състояние, те не съществуваха е през време на старото Лунно състояние, нито пък сега в Земното състояние, където растителните форми се повтарят в земния, в твърдия елемент. Това, което съществуваше тогава, бяха груповите души на растенията, което днес наричаме видовете на растенията, което за ясновидското съзнание не е нещо отвлечено, а нещо съществуващо действително в духовната област. Тогава то се показа като повторение в една свръхсетивна област. Затова то и така ни се описва.
Странно е, колко малко тълкувалите на Библията могат да разберат думите, които на наш език са преведени така: Земята произведе всякакъв вид треви и израстъци според вида им.
Би трябвало да се каже във формата на вид. Тук имате обяснението на това. Растенията съществуваха под формата на груповите души, като видове, а не в една индивидуална форма както днес. Вие не ще разберете цялото описание на израстването на растенията в така наречения трети ден на сътворението, ако не вземете на помощ това понятие за груповите души. Трябва да ви бъде ясно, че не растяха никакви растения в днешния смисъл, а от една душевна, космически мислителна дейност израснаха формите на самите видове, с други думи, израснаха формите отговарящи на груповите души.
към текста >>
Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен
език
в тези духовни документи.
Ето, виждате ли, обични мои антропософски приятели, такива неща принадлежат към онези, при които нашият антропософски стремеж се превръща в едно огромно благоговение пред тези древни документи, при които изхождайки от антропософските възгледи се поражда чувството на вътрешно уважение и поклонение пред тези древни документи.
Това, което ясновидското съзнание намира, е предадено на един величествен, мощен език в тези духовни документи.
Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем. Не трябва ли да препишем и на онези, които са ни дали тези документи, същата духовност, която единствено може да хвърли светлина върху това откровение?
към текста >>
Не говорят ли древните ясновидци един ясен
език
, като са ни оставили тези документи?
Ние отново намираме в тях това, което предварително сме знаели, а именно: че когато с настъпило облъчването отвън, може да се повтори това, което е съществувало на старата Луна във въздухообразния и водообразен елементи. Какво значение имат спрямо едно такова познание, което разтърсва всички сили на нашата душа, какво значение имат всички интелектуални възражения, които така често се правят против тези неща! Какво значение има преди всичко онова възражение, което казва, че тези стари документи се били създадени в първобитни епохи и че всъщност тогава човешкото познание се е намирало на детска степен! Хубава детска степен, щом в тези документи отново намираме най-висшето, до което можем да се издигнем. Не трябва ли да препишем и на онези, които са ни дали тези документи, същата духовност, която единствено може да хвърли светлина върху това откровение?
Не говорят ли древните ясновидци един ясен език, като са ни оставили тези документи?
Познанието на това, което се крие в тези документи, само ни дава доказателството, че авторите на тези документи са били вдъхновени ясновидци. Наистина ние не се нуждаем от никакво историческо доказателство. Ние може да доставим доказателството само благодарение на това, че научаваме това, което се намира в тези документи.
към текста >>
Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов
език
.
Чрез това се ражда едно общо дело. Всеки един по отделно няма силата сам да произведе това дело; но съединени заедно те имат тази сила. Какво бихме могли да кажем за такива седем човеци, които работят за създаването на едно общо произведение? Бихме могли да кажем: изработват това произведение така, че то е смисълът на образа, който си бяха съставили за своето произведение. Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново.
Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език.
По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н. Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено. Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/. Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело. Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
Сега се заговорва на един нов
език
там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/.
Бихме могли да кажем: изработват това произведение така, че то е смисълът на образа, който си бяха съставили за своето произведение. Това трябва да имаме пред погледа си като нещо твърде характерно, че Елохимите работиха задружно, за да произведат накрая венеца на тяхната дейност, да влеят човешка форма в това, което можа да се роди от повторението на съществувалото по-рано, защото във всичко беше отпечатано нещо ново. Ето защо внезапно в Битието се заговаря на един съвършено нов език. По-рано всичко беше изразено по определен начин: "Елохимите създадоха", "Елохимите рекоха" и т.н. Ние имаме работа с нещо, за което имаме чувството: то е предварително определено.
Сега се заговорва на един нов език там, където трябва да се яви увенчанието на Земното развитие: "нека" ако го предадем в обикновен превод "нека да направим човека" /гл.1 26/.
Това звучи като едно съвещание не седемте заедно, както се прави, когато хората искат да извършат едно общо дело. Така се вижда, че в това, което накрая се явява като едно увенчание на делото на развитието, ние трябва да виждаме едно произведение от задружното действие на Елохимите; че всичко, което всеки един по отделно може да направи, те го сливат в едно общо дело и накрая се явява човешката етерна форма като израз на това, което Елохимите бяха усвоили като способности и сили през време на Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди.
към текста >>
220.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш
език
може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
Обаче за да може да се яви нещо животинско върху нашата Земя, трябва да се повтори това, което можем да наречем осветление отвън, действие на силите отвън. Ето защо Генезисът съвсем обективно не ни разказва нищо за съществуване на нещо животинско за периодите, през които още няма действие на сили отвън, от космическото пространство върху Земята. Той ни разказва само за растителността; всички същества, които се съдържат в образуването на Земята, бяха на степента на растителността. Животинското съществуване можа да започне една тогава, когато от окръжността започнаха да действуват Съществата на светлината. А сега погледнете в многобройните преводи на Библията!
това, което се явява там, е преведено обикновено така, че на наш език може да бъде предадено с думите: И Елохимите поставиха знаци за времената ден и година.
Но има някои коментатори на Библията, които са започнали вече да мислят. Но н наше време, когато пренебрегват да се задълбочат и стигнат до действителната основа на нещата, участта на коментаторите е такава, че само започват да мислят, но не довеждат нещата до край. Познал съм някои такива тълкуватели, които са проумели, че всъщност обикновения превод: И поставиха знаци за времената ден и година" е едно безсмислие, една нелепост. Бих искал да позная онзи човек, който би могъл да схване нещо разумно в това изречение. Но в действителност, какво пише в оригинала на Библията?
към текста >>
Всичко ще ви се яви в една нова светлина; и този документ, който поради невъзможността да бъдат преведени на наш
език
древните живи думи, би останал иначе неразбран, този документ ще бъде запазен за човечеството като един говорещ за всички времена документ.
Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите. И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания. Така следователно ние виждаме, как Генезисът ни описва съвършено обективно и тези Архангели, когато правилно можем да го четем и разбираме. Ето защо, когато четете обикновените тълкувания на Библията вие навсякъде ще чувствувате незадоволност. Но когато вземете на помощ това, от което се е родил Генезисът, Тайната наука, вие навсякъде ще можете да проникнете с пълна светлина този Генезис.
Всичко ще ви се яви в една нова светлина; и този документ, който поради невъзможността да бъдат преведени на наш език древните живи думи, би останал иначе неразбран, този документ ще бъде запазен за човечеството като един говорещ за всички времена документ.
към текста >>
221.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там не е писано само: "И Елохимите видяха Светлината", а: "Те видяха, че това беше хубаво или добро "Правя забележката, че в еврейския
език
не се прави такава разлика между "красиво" и "добро", както днес.
И желателно би било, между другите неща, които хората биха могли да научат от този документ, да научат също и това: да не прибавят в своето писане нищо, което да не бъде пълносочно съдържание, да не пишат нищо, което да бъде само една фраза. Авторът на Генезиса не е написал нищо ненужно, нищо, което в еснафски смисъл може да бъде само едно украшение, за да прибавят и нещо красиво към създаването на Светлината. Той не е искал да каже нещо подобно, като думите: Да, ние виждаме светлината и сме доволни от себе си, че добре сме я направили. Не се явява нещо ново, това е важното, което е казано с това малко изречение. Но казано е и нещо повече.
Там не е писано само: "И Елохимите видяха Светлината", а: "Те видяха, че това беше хубаво или добро "Правя забележката, че в еврейския език не се прави такава разлика между "красиво" и "добро", както днес.
Същата дума означава и "красиво" и "добро". Но какво се разбира с това, което е наречено красиво или добро? Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски език, а даже и в германския език. Думата красиво обхваща всички думи, които във всички езици означават, че нещо вътрешно, нещо духовно се явява в една външен образ. Да бъде нещо "красиво", това значи: нещо вътрешно се изявява външно.
към текста >>
Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски
език
, а даже и в германския
език
.
Не се явява нещо ново, това е важното, което е казано с това малко изречение. Но казано е и нещо повече. Там не е писано само: "И Елохимите видяха Светлината", а: "Те видяха, че това беше хубаво или добро "Правя забележката, че в еврейския език не се прави такава разлика между "красиво" и "добро", както днес. Същата дума означава и "красиво" и "добро". Но какво се разбира с това, което е наречено красиво или добро?
Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски език, а даже и в германския език.
Думата красиво обхваща всички думи, които във всички езици означават, че нещо вътрешно, нещо духовно се явява в една външен образ. Да бъде нещо "красиво", това значи: нещо вътрешно се изявява външно. И днес още ние свързваме най-добрата представа с думата "красота", когато се придържаме към това, че в "красивия" предмет една вътрешна духовна същност се представя като на повърхността във физически образ. Ние наричаме нещо "красиво", когато така да се каже виждаме да прозира духовното във външно сетивното. Кога една мраморна скулптура е "красива"?
към текста >>
222.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически
език
на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът".
Ето защо трябва да ни интересува въпросът: Как стои въпросът с човека в дните на сътворението, които са предходила шестия ден? Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо.
Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът".
Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото.
към текста >>
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш
език
бихме могли да предадем приблизително с думата "земният".
Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам".
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният".
Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите.
към текста >>
223.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен
език
, за което ми говори Библията.
Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията.
Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера.
към текста >>
Нека преведем това на стария еврейски
език
; как ще предадем на този
език
думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>
224.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския
език
за това, което може да доведе до една правилна представа.
Когато човек постъпва съвестно в това отношение, това представлява една извънредно трудна работа. Често пъти хората си представят, че ясновидският поглед прониква лесно навсякъде. Мисли се, че е достатъчно човек само да погледне и всичко се разкрива от само себе си. Без съмнение, онзи, който застава срещу нещата по един наивен начин, той често вярва, че може да обясни лесно всичко. Обаче колкото по-нататък проникваме, такъв е случаят и при външното изследване, толкова повече трудности срещаме, а когато преминем от физическото в ясновидското изследване, едва тогава изникват истинските трудности и човек е завладян от чувството на голяма отговорност, което трябва да имаме, когато въобще искаме да отворим уста и говорим върху тези неща.
Все пак в известно отношение аз вярвам, че в този цикъл от сказки не съм употребил нито една дума, за която да не мога да кажа: тя ще може да остане, доколкото това е възможно, тази дума е един подходящ израз в немския език за това, което може да доведе до една правилна представа.
Но това не беше лесно. Ето вижте, съществуваше намерението да позволим на нашия любим приятел, господин Зайлинг, да изнесе в началото или в края на този цикъл сказки с онова изкуство, което можахте да почувствувате отново вчера в неговата сказка; имахме намерение да го помолим да ни прочете разказа за седемте дни на сътворението, за които говори Генезисът. Вие лесно ще можете да разберете, че беше невъзможно да оставим да се прочетат обикновените текстове, след като именно в този цикъл бяха търсени подходящите изрази за това, което действително се казва в Генезиса. И имаше малко надежда, че може би днес накрая би могъл да се прочете един превод въз основа на проучванията. Обаче при големия наплив на многото посещения от последните дни не можехме да се осмелим даже и да направим опит за някакъв превод на Генезиса, който да може да се прочете пред вас.
към текста >>
225.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихме превели на днешен
език
това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб.
Да вземем например едно животно.
Ако бихме превели на днешен език това, което живееше в чувствата на иранеца, и си представим как един учител се обръща към своите ученици, бихме могли да изразим нещата така: Погледни света около теб.
По-рано всичко е било от духовно естество; сега всичко е смъкнато долу, всичко е в упадък. Да вземем например едно животно, един вълк.
към текста >>
226.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим
език
, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Обаче, висшата мъдрост относно тайните на човешката и мировата еволюция, които на свой ред са свързани с методите на Мистериите, се проявява по един особен начин.
Още в Мюнхен, когато изнасях лекциите върху „Тайните на библейското сътворение"*11, аз обърнах внимание върху обстоятелството, колко изключително трудно е да се предадат на един обикновен, говорим език, величествените истини, които ни показват не само човека в неговите най-дълбоки тайни, но и мировите събития изобщо.
Действително, често пъти ние се спъваме в нашите думи, като в окови, понеже те носят своя конкретен смисъл, подготвян в продължение на дълги периоди от време. И когато сега пристъпваме към езика, вече наясно с величествената мъдрост, която свети в нашата душа, и се стремим да изразим тази мъдрост с думи, тогава възниква една борба срещу този толкова безпомощен инструмент на говора, който, в известен смисъл, е наистина крайно недостатъчен за подобни цели.
към текста >>
Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият
език
и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим.
Обаче в свещените Мистерии бяха изразявани именно най-дълбоките тайни.
Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим.
Оттук и непрекъснатият стремеж в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания. А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си общуване с външния свят. Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Космоса: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда. Накратко, именно образите, постигнати по този начин, можеха да бъдат сполучливо използвани, за да се предадат едни или други душевни процеси. Ще се опитам да опиша тези неща накратко.
към текста >>
227.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един
език
, изведим от процесите в Космоса.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера.
Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия
език
при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
Преди да преминем днес към нашата тема, бих искал да направя едно малко допълнение към казаното вчера. Аз посочих как в процесите на общочовешката еволюция, а именно в забележителните и велики процеси на нашето битие, можем да доловим нещо, което сме в състояние да изразим с помощта на един език, изведим от процесите в Космоса.
Аз споменах колко невъзможно е да облечем в думите на говоримия език при това ясно и подробно нещата, които се отнасят до големите тайни на битието.
към текста >>
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен
език
, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
И онзи, който по неповторим и величествен начин твърдеше, че зад Слънчевите въздействия, така, както те струят към Земята под формата на светлина и топлина, има и нещо друго, а именно звукова деятелност, жизнена деятелност, проявяващи се в човешкия живот като едва доловим полъх, беше именно Заратустра или Зороастър.
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
към текста >>
228.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем
език
към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон.
към текста >>
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски
език
е от женски род.
„непорочно зачатие". За да избегнем повърхностното тълкуване на т.нар. непорочно зачатие и за да се приближим до неговия истински смисъл, необходимо е да съпоставим само два факта от Библията. Първият факт: Защо евангелистът Матей би трябвало да проследи цялата родословна верига от Авраам до Йосиф, ако накрая е искал да каже, че раждането на Исус от Назарет няма нищо общо с цялата тази родословна верига? Нима той се опитва да проследи как тази кръв тече надолу през поколенията, от Авраам до Йосиф, за да заключи, че в действителност тази кръв няма нищо общо с кръвта на Исус от Назарет?
Другият факт, който следва да се вземе под внимание: „Руах-Елохим", наречен в Библията „Светият Дух", на еврейски език е от женски род.
към текста >>
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски
език
, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
За тези неща ние ще говорим и по-нататък. Сега бих искал да пробудя само едно предчувствие за величието на идеята, която стои в основата на тази Мистерия.
Това, което се разигра в началото на нашето летоброене и беше известно само на истинските посветени, първоначално намери видим израз в поредица от текстове на арамейски език, залегнали по-късно в основата на Матеевото Евангелие.
И не само чрез окултизма, но и с помощта на чисто филологическото изследване е възможно да се докаже, че тези текстове, лежащи в осно вата на Евангелието на Матей, са съществували още през 71 година. Истинското възникване на Евангелията е представено в моята книга „Християнството като мистичен факт". А за да сме по-точни, може да докажем и по чисто филологически път, че всичко, което навежда мисълта към едно по-късно датиране на Евангелието от Матей, е неправдоподобно, понеже може да се установи: още през 71 година т.е. сравнително скоро след Събитието от Палестина са били налице първоначалните арамейски текстове, лежащи в основата на Евангелието от Матей. Но понеже тук застъпвам не филологически, а духовно-научни факти, аз посочвам само една подробност от литературата на Талмуда, която е напълно запазена от еврейските учени.
към текста >>
229.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения
език
наричаме Христос.
И така, духовното ръководство на човечеството се осъществява с помощта на Учители, които са свързани с редицата от Бодисатви. В лицето на тези Бодисатви ние се изправяме пред великите Учители на човечеството и не бива да ги смесваме с източниците на техните учения. В случая ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Бодисатви, и в центъра на този колегиум ще имаме живия източник за ученията на Бодисатвите.
И този жив източник е не друг, а този, който в обикновения език наричаме Христос.
Така че всички Бодисатви получават именно от Христос онова, което те дават на човечеството в хода на неговата еволюция.
към текста >>
230.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И всъщност Вие не би следвало да се опасявате, че ще трябва да имате грижа за онези безкрайно много гледни точки, които съществуват теоретически; по начало, всички отношения, засягащи човека, могат да бъдат групирани в 12 гледни точки, които винаги са били символично изобразявани в звездния
език
на мистерийните школи чрез дванадесетте знаци на Зодиакалния кръг.
Естествено, ние не сме в състояние да се съобразяваме с безкрайно много положения, а само с основните от тях.
И всъщност Вие не би следвало да се опасявате, че ще трябва да имате грижа за онези безкрайно много гледни точки, които съществуват теоретически; по начало, всички отношения, засягащи човека, могат да бъдат групирани в 12 гледни точки, които винаги са били символично изобразявани в звездния език на мистерийните школи чрез дванадесетте знаци на Зодиакалния кръг.
Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в сферата на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки. Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат. Най-напред е необходимо да се научим да разглеждаме света от различни страни.
към текста >>
Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически
език
; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат.
Естествено, ние не сме в състояние да се съобразяваме с безкрайно много положения, а само с основните от тях. И всъщност Вие не би следвало да се опасявате, че ще трябва да имате грижа за онези безкрайно много гледни точки, които съществуват теоретически; по начало, всички отношения, засягащи човека, могат да бъдат групирани в 12 гледни точки, които винаги са били символично изобразявани в звездния език на мистерийните школи чрез дванадесетте знаци на Зодиакалния кръг. Навлизайки в свърхсетивния свят, човекът не бива, примерно, да се ограничава само в сферата на Рака, а да обхваща този свят действително от 12 различни гледни точки.
Нищо не ни помага, ако търсим световната хармония с помощта на един абстрактен, логически език; хармонията следва да търсим с помощта на различни мирогледи, които е възможно и да си противоречат.
Най-напред е необходимо да се научим да разглеждаме света от различни страни.
към текста >>
231.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния
език
а в Древноеврейския
език
това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство.
В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло. И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза. Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
В древноеврейския
език
всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство.
В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства.
Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло. И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза. Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският
език
обозначава с три израза.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло.
И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза.
Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския
език
, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло. И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза.
Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш
език
, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Ако бихме искали да преведем както трябва тези изрази на наш език, ние би трябвало отново да проникнем в древноеврейския езиков усет; защото дословните преводи с помощта на речника тук изобщо не вършат работа.
Искаме ли да разберем за какво става дума, налага се да прибегнем до езиковия усет на пред християнската епоха. И в този случай ние бихме установили, че звукосъчетанието „Ход" изразява нещо като „изявяваща се навън духовна сила". Запомнете добре: тази дума би означавала една духовна сила, отправена навън, и все пак една духовна сила, проявяваща се в астрална форма.
към текста >>
232.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски
език
съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския бог Меродах.
Авторът посочва, че един вид предшественици на „Отче наш" могат да бъдат открити не само в отделни части на Талмуда, но и хилядолетия по-назад.
И още на следващата страница се изтъква понеже на „Отче наш" се гледа като на механичен сбор от стари предания, правещи ненужен какъвто и да е Христос -, че на халдейски език съществува една молитва, открита на каменни плочки, в която се призовава древновавилонския бог Меродах.
Ето един характерен цитат от тази молитва, чийто превод е публикуван за пръв път от г-н T.G. Pinches в Journal of the Royal Artistic Society през октомври 1891. Става дума за каменни плочки, от крити през 1882 г. в Сипара, в чийто текст молитвата е отправена към Меродах и там четем: „Нека изобилието на света слезе и в твоя град; нека твоите заповеди се изпълняват во веки... нека злият дух да живее вън от теб" И сега ученият, който явно е впечатлен от тези думи, добавя: „Следователно, тук ние сме изправени пред един вид молитвен образец, съществуващ от 4000 г. преди Христос и напълно сходен с „Отче наш".
към текста >>
233.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш
език
, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път?
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе.
към текста >>
Или, казано на антропософски
език
: Индивидуалната Карма на човека трябва да се свърже с Кармата на общността.
През древността цялата тежест на междучовешките връзки произтичаше от кръвното родство; обаче за напред човекът все повече и повече ще укрепва духовните, моралните, спиритуалните връзки. И ако добре ос мислим тези неща, трябва да допълним: Онова, което човекът основава като общност, трябва да се превърне за него в нещо съвършено ново.
Или, казано на антропософски език: Индивидуалната Карма на човека трябва да се свърже с Кармата на общността.
Събитията през изтеклите години би трябвало да са Ви убедили в това. Когато не противоречи на идеята за Кармата, обстоятелството, че подарявам нещо на един беден човек, също така не противоречи на идеята за Кармата когато индивидуалната Карма на един човек бъде поета от общността. Общността също може да носи жребия на индивида. Кармата може да бъде така построена, че общността и индивидът да носят личната Карма заедно. Или с други думи, в морално отношение може да настъпи следното.
към текста >>
Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки
език
, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят.
Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки език, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят.
И после той ги отвежда още по-високо, до мястото, където окултните сили на посветените отново ще бъдат употребени за благото на цялото човечество. Сега той се издига до онази висша точка, която може да бъде само загатната: Той стои в апогея на Слънцето, т.е. в зодиакалния знак Рак. И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините! " Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят.
към текста >>
234.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
същото, което на по-късния персийски
език
е обозначено като „Хоновер" и което евангелистът Йоан нарича „Логос", преизпълнения с вътрешен смисъл звук, присъщ на Слънцето.
А над звуковия етер се простира и жизненият етер. И както в основата на чистия звук, като едно по-висше, душевно съдържание лежи „смисълът", така и с жизнения етер е свързано „Словото", т.е.
същото, което на по-късния персийски език е обозначено като „Хоновер" и което евангелистът Йоан нарича „Логос", преизпълнения с вътрешен смисъл звук, присъщ на Слънцето.
към текста >>
Само че в гръцкия
език
звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е.
Когато например се появиха хора, които за пръв път заговориха за всевъзможни „Слънчеви митове" относно Буда, Христос и т.н., след кратко време тези теории започнаха да бъдат усещани като нещо прекалено. Днес тези „Слънчеви митове" са отново на мода. И тогава въпросният човек каза: С помощта на този метод, който механично свързва митични образи и звездни знаци с едно или друго велико събитие, може да се постигне извънредно много. Когато някой започне да твърди, че в основата на преданията за Христос лежи един „Слънчев мит", само и само да докаже, че Христос Исус не е съществувал, тогава с помощта на същия метод лес но може да се докаже, че не е съществувал, примерно, и Наполеон. Ето как: Наполеон носи името на Слънчевия Бог Аполон.
Само че в гръцкия език звукът „Н" поставен пред името означава не отричане, а утвърждаване; и тогава Наполеон, т.е.
Наполон, би означавало един вид Свръх-Аполон. Ако отидем по-нататък, ще открием и друга забележителна прилика. Припомнете си какво ли не измисля откривателя на несъществуващия Исус, немският професор по философия Дрюс, коментирайки приликата на такива имена като Исус, Йозес, Язон и т.н. Като много близко звучащи могат да бъдат посочени имената Петиция, майката на Наполеон, и Лето майката на Аполон. А продължим ли още по-нататък, лесно е да припомним: Аполон, Слънцето има около себе си 12 съзвездия; Наполеон имаше около себе си 12 маршали, които не са нищо друго, освен символичен израз на разположените около Слънцето зодиакални знаци.
към текста >>
235.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен
език
чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis.
Обикновено превеждаме въпросния пасаж по следния начин: "Те бяха поразени от неговото учение; защото той проповядваше с авторитет, а не както в скрижалите (книжниците)". Но тази фраза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците" не остава ли абстрактна за съвременния човек?
Ако вземем гръцкия текст, ето какво намираме преведено на съвременен език чрез израза "защото той проповядваше с авторитет, а не както в книжниците": en gar didaskon autus hos exusian echon, kai uch hos hoi grammateis.
към текста >>
236.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
В определени “езикови острови" в Унгария немският
език
е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области.
В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език. Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският
език
.
Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон.
към текста >>
237.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен
език
на духовния свят.
Това изкуство, което ние характеризираме като гръцко изкуство, което, така да се каже, просто е имало предвид човека, което изцяло и напълно е изобразявало само човешкото, работата на "аза" с "аз", понеже "азът" се изразява в чувствено-физическия материал, това изкуство е имало своето време. В наше време у действително великите художествени личности като че инстинктивно е възникнало стремление да превърнат изкуството в своего рода жертвено служение на божествено-духовните светове; това означава например, да гледаш на това, което е облечено в звук, като на интерпретация на духовни мистерии. Така някога културноисторически-окултно ще разберат във всички направления Рихард Вагнер2.
Тогава на него ще гледат като на човек, показателен за нашия, пети културен период; човек, който винаги е чувствал стремеж да изрази това, което е живяло в него, в звуци, порив към духовния свят; който е разглеждал произведението на изкуството като външен език на духовния свят.
към текста >>
238.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Не така е било у този древен народ; неговият
език
се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч.
Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството. Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни.
към текста >>
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния
език
на човечеството.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч. Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици.
Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите. Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено.
към текста >>
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски
език
е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци.
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал.
Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни. Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
към текста >>
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ
език
, били разселени по земята.
Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план. И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята.
И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
239.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Казано на популярен
език
на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления.
Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
240.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен
език
са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето.
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
към текста >>
241.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един
език
, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората.
Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората.
Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>
242.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче днешният словесен
език
ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика.
Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях. Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали.
Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика.
В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
към текста >>
243.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във
философски
форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката.
Това може да се установи от фактите на живота.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката.
Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи. При едно старателно проучване ние установяваме, че дори и в сектантските научни дисциплини има само полуистини, които Духовната наука трябва да прозре, защото тя знае: Половин или четвърт истина е нещо по-лошо от пълното заблуждение, понеже тъкмо тя заслепява обикновените, недостатъчно критични хора.
към текста >>
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски
език
, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи
език
, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда.
Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима.
Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда.
Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък. Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто. Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв
език
, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто.
Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима. Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда. Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък.
Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто.
Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
244.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онова, което възникна по този начин, беше написано така, че някой можеше да го изрази в обикновения
език
по един начин, а друг по друг начин.
Неговият епископ му възложил да я преведе. Той сам разказва това. Обаче същевременно посочва: Книгата е написана така, че тя не бива да попада в ръцете на случайни хора. Въпреки това той я превежда така, че това, което в нея е забулено, да остане забулено и по-нататък. По-нататък Йероним допълва, че той също не я разбира.
Онова, което възникна по този начин, беше написано така, че някой можеше да го изрази в обикновения език по един начин, а друг по друг начин.
То беше предадено на следващите поколения в същия вид. С тези неща работата следователно стои така, че всъщност светът все още не притежава Евангелията. Ето защо е напълно оправдано, когато днес Евангелията биват обяснявани основно с помощта на духовното изследване, когато се прибягва до Акашовата Летопис, защото само там може да бъде намерена тяхната истинска, първоначална форма.
към текста >>
245.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен
език
.
Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило. След това детето започва да говори. Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика. При детето не говорът идва от мислите, а обратното. Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства.
Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език.
С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>
Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария
език
!
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува. И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло.
Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език!
Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
246.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях
език
и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
Никакъв човешки
език
не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик Учител на човечеството ще действува.
Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда. Това ще стане около три хиляди години след нашето време. Тогава достатъчно голям брой хора ще бъдат надарени с онези способности, за които говорихме и в хода на една забележителна инкарнация на онази индивидуалност, съществувала някога като Йешу бен Пандира, този велик Учител на човечеството, този Бодисатва ще е стигнал дотам, да може да действува по съвършено друг начин като тълкувател на Мистерията на Голгота, а не както това е възможно днес. Наистина днес ясновидецът постига в свръхсетивните светове известни представи за това, което ще настъпи около три хиляди години след нашето време, обаче външната физическа човешка организация не създава никакво физическо тяло, способно да извършва това, което онзи Учител ще извършва три хиляди години след нашето време.
Никакъв човешки език не би могъл още да предаде онази магическа сила, която да действува чрез посланието, чрез учението така, както онзи велик Учител на човечеството ще действува.
Неговите думи ще се вливат непосредствено като балсам в човешките сърца, в човешките души и всяка дума ще бъде не само теория, а в такъв размер, който е неизмеримо по-голям от това, което е учение, и ще има същевременно магическата сила да убеждава сърцата и душите в правечното братство между интелектуалност и моралност.
към текста >>
Той ще има задачата да обяснява на хората именно Мистерията на Голгота и ще намира най-дълбоките и най-смислени идеи и думи, чрез това, че неговите думи, благодарение на особения
език
, на който ще говори:
Език
, за който днес никой не може да даде дори една бегла представа.
Великият Учител, който ще може да поучава хората по най-дълбок начин за Мистерията на Голгота, за нейната същност, когато човечеството ще бъде узряло за това, ще изпълни онова, което източните пророчества са казали: че този, който ще бъде истинският приемник на Буда, ще бъде най-великият Учител на Доброто, Учителят на Доброто, обърнат към всички хора. Ето защо източното предание го нарича Майтрея-Буда.
Той ще има задачата да обяснява на хората именно Мистерията на Голгота и ще намира най-дълбоките и най-смислени идеи и думи, чрез това, че неговите думи, благодарение на особения език, на който ще говори: Език, за който днес никой не може да даде дори една бегла представа.
Той ще отпечатва непосредствено и магически в човешката душа естеството на Мистерията на Голгота. Така и ние се приближаваме до това, което можем да наречем бъдещата морална епоха на човечеството. В известно отношение можем да наречем тази епоха, която приближава – „Златната епоха”.
към текста >>
247.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия
философски
труд върху безсмъртието на душата.
Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин. Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество. Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин.
Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата.
Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала.
към текста >>
248.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия
език
.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг. Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация.
Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език.
Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство.
към текста >>
Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един
език
, в един народ, в едно семейство.
Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език. Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят.
Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство.
В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
към текста >>
249.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това трудно може да се изрази с нашия
език
.
Да разгледаме сега развитието на такива луциферически Духове, които в своето развитие на Луната са стигнали до петия принцип. Те не знаят нищо за четвъртия принцип, не знаят, следователно, нищо за Христос.
Това трудно може да се изрази с нашия език.
Бихме могли да кажем приблизително следното: Те се обръщат подигравателно към горните Богове, които полагат усилия за развитието на Христовия Принцип в човечеството и ги предизвикват: Вие можете да дадете на човека само четвъртия принцип; ние обаче можем да му дадем петия принцип. – Това фактически е нещо по-висше, което те, както ние предчувствувайки го вършим в Петата коренна раса, са донесли със себе си като нещо вече изработено. На всичко това обаче му липсва четвъртият макрокосмически принцип, Христос, за който те изобщо не знаят нищо. Следователно, в известен смисъл те са преждевременно узрели, предварително разполагат с нещо, обаче не са в хармония с Космоса. Ето защо според тях нормалното развитие е нещо „по-просто” и те си въобразяват, че стоят над него.
към текста >>
250.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Роберт Фрьобе е направил превод от 3-то английско издание на немски
език
"Тайното Учение".
Тайното учение: Синтез на науката, религията и филосо- фията. Том І - Космогенеза, том ІІ - Антропогенеза, Лондон 1888 год. Един 3-ти том бе издаден от Ани Безант по ръкописи, Лондон 1897 г.
Роберт Фрьобе е направил превод от 3-то английско издание на немски език "Тайното Учение".
"Съединение на науката, религията и философията". Лайпциг 1899-19061издателство Араката, Улм 1960 г.
към текста >>
251.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни,
философски
и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
към текста >>
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички
философски
или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света.
И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“. И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
252.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по
философски
път.
Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него. А какво е мнението на философите?
Те смятат, че всички природни факти са пронизани от един абстрактен мисловен свят, който може да бъде изследван по философски път.
Ако човекът има съзнание за себе си и с оглед на това себесъзнание пита: Какво представлява усъвършенствуването? тогава и двата отговора се оказват само празни звуци.
към текста >>
253.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски
език
и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски
език
.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век.
От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език.
Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е. Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език. И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените.
към текста >>
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг
език
.
Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, който е писал през втората половина на 4 век. От това, което той пише, научаваме нещо, което може да бъде потвърдено и от духовно-научното изследване: че първоначално Евангелието на Матей е било написано на еврейски език и че всъщност този отец на Църквата е получил такъв екземпляр от Евангелието на Матей днес вероятно бихме казали такова „издание“ където текстът е бил записан с все още достъпните еврейски букви, но не и на говоримия по това време еврейски език. Следователно, Евангелието на Матей, което Йеронимус получава, било написано така, сякаш виждаме пред себе си, примерно, едно стихотворение от Шилер, написано с гръцки букви; т.е.
Евангелието на Матей, което Йеронимус държи в ръцете си, е било написано с буквите на един друг език.
И сега този отец на Църквата е натоварен от своя владика със задачата да преведе целия текст на Матеевото Евангелие. При този превод обаче той постъпва по един много странен начин. Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус?
към текста >>
254.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето защо алхимиците винаги са подчертавали, че всъщност човешкото тяло се състои от същата субстанция, която изгражда напълно прозрачния, кристален „
философски
камък“.
Следователно, какво прави човека видим? Именно луциферическите сили в него го правят видим за физическите сетива; иначе неговото физическо тяло би останало завинаги невидимо.
Ето защо алхимиците винаги са подчертавали, че всъщност човешкото тяло се състои от същата субстанция, която изгражда напълно прозрачния, кристален „философски камък“.
Както казах, човешкото физическо тяло е абсолютно прозрачно и само луциферическите сили в човека са тези, които са го направили непрозрачен, превръщайки го във физически осезаемо, плътно и непрозрачно същество. Сега Вие разбирате: Човекът е станал едно същество, което приема в себе си външните субстанции и сили на Земята, които после той отхвърля при смъртта, само благодарение на това, че е бил съблазнен от Луцифер, който е влял определени сили в неговото астрално тяло.
към текста >>
255.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора
език
.
Докато Соломоновото момче Исус се отличаваше с една голяма надареност по отношение на външните неща, които могат да бъдат усвоени именно външно, за Натановото момче Исус би могло да се каже, че по отношение на външните неща. Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено. То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята. Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество.
Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език.
А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“. Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски
език
Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния свят. Задържана беше, следователно, една Азова субстанция, която остана извън потока на физическите инкарнации. Ако бихме искали да си представим този поток от физически инкарнации на човека, започващ с онзи, когото Библията описва като родоначалник на човешкия род, Адам, ние би трябвало да начертаем едно широко разклонено родословно дърво. Обаче ние можем да си представим и друго: Това, което слезе от Духовете на Формата и се разля всред човеците, то продължава да тече и по-нататък; само че част от него беше задържана като, така да се каже, един Аз, който беше предпазен от навлизане във физическите инкарнации; един Аз, който вече не се прераждаше като „човек“, но успя да съхрани онзи образ, онази субстанциалност, които човекът имаше преди да потъне в своите физически инкарнации. Следователно, ние говорим за един Аз, който продължаваше да живее редом с останалото човечество и който до времето, за което сега става дума, т.е.
когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски език Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
към текста >>
Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен
език
.
Ето защо това момче Исус както показва и Хрониката Акаша беше неспособно да обхване постиженията на човешката култура; то не можа да ги приеме в себе си, понеже никога до този момент не беше присъствувало в развитието на човешката култура. Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали. И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния.
Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език.
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството. И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-
език
“ на човечеството.
Всички ние проявяваме едни или други способности и дарби, защото в хода на нашите минали инкарнации вече сме участвували в едно или друго направление от културния напредък на човечеството; и естествено някой, който никога не е участвувал в този напредък, се оказва невъзприемчив за всичко онова, което хората вече са постигнали. И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език.
За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния
език
на много отделни езици.
И ако Натановото момче Исус би се родило в наши дни, то би се оказало до голяма степен невъзприемчиво, примерно, ако би трябвало да се научи да пише, защото на хората от Адамово време не се е налагало да пишат, а преди това още по-малко. Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството.
И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици.
Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация. Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Първо началният
език
е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация.
Следователно, момчето Исус от Евангелието на Лука се оказа до голяма степен невъзприемчиво за всичко онова, което човечеството беше постигнало в хода на своето развитие. За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството. И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици.
Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация.
Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце. Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи
език
, а да говори един
език
, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце.
За сметка на това у него се проявяваха онези вътрешни, сърдечни трепети на душата, които у останалите хора бяха значително деформирани поради луциферическите влияния. Извънредно забележителен е фактът, че това момче Исус проговори, както казах, на един твърде странен език. За да си изясним този факт трябва да се върнем към нещо, което споменах в моята книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“: Че говоримите езици, които днес са разпространени по лицето на Земята, всъщност са възникнали относително късно в хода на общочовешката еволюция; но те са били предхождани от нещо, което бихме могли да наречем „пра-език“ на човечеството. И тъкмо разединяващите Духове на луциферическия и ариманическия свят са тези, кои раздробиха първоначалния език на много отделни езици. Първо началният език е изгубен и днес не може да бъде говорен от нито един човек, чиито Аз е напредвал от една инкарнация в друга инкарнация.
Но онова момче Исус, което не беше встъпвало в нито една човешка инкарнация, получи още от самото начало на общочовешката еволюция тази чудна способност да говори не този или онзи език, а да говори един език, за който с известно право се твърди, че беше неразбираем за околните, които обаче благодарение на голямата сърдечна доброта, бликаща от неговата душа, можа да бъде разбран от майчиното сърце.
Ето как, разглеждайки детето Исус от Евангелието на Лука, ние се натъкваме на едно извънредно забележително явление.
към текста >>
Ако поискаме да изразим този факт на окултен
език
, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше.
Ако поискаме да изразим този факт на окултен език, би трябвало да кажем следното: Всъщност така, както беше формиран в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха, човешкият фантом не трябваше да разполага с никакви привличащи сили спрямо съставните части на пепелта, а само с такива сили на привличане, които са насочени към разтворимите съставни части на солта, така че в съответствие с тяхно то разтваряне, фантомът просто изчезваше.
В окултен смисъл, бихме могли да добавим, че той също се разтваря и преминава не в тялото на Земята, а в летливите съставни части. Обаче същественото тук е, че след Йоановото Кръщение в Йордан и след навлизането на Христовата индивидуалност в тялото на Натановия Исус, беше разрушена всякаква връзка между фантома и съставните части на пепелта, като съхранена остана единствено връзката със съставните части на солта. Ето какво иска да обясни Христос Исус на своите първи избранници: Според начина, по който вие усещате вашата свързаност с Христовото Същество, в по-нататъшната еволюция на хората трябва да възникне една съвсем нова възможност възкръсналото от гроба тяло, духовното тяло, да бъде върнато на човека! Точно това иска да каже и Христос, когато си служи с думите: „Вие сте солта на Земята! *48. Всички тези думи, които напомнят за терминологията и художествените изрази на по-късните алхимици, на по-късния окултизъм, всички тези думи, които намираме в Евангелията, имат възможно най-дълбокото значение, което можем да си представим.
към текста >>
256.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки
език
, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето.
Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв език, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност. Моралната сила ще може да прониква в сърцата на хората. През следващите три хилядолетия човешкият род ще бъде просто пропит с морални сили, с магически морални сили; в противен случай той изобщо не би могъл да понесе своето развитие; в противен случай той би могъл само да злоупотреби с него.
към текста >>
След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв
език
, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност.
Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици. Този особеност ще бъде извънредно характерна за идващите времена. И ученията, които ще се разпространяват по Земята, ще са от такова естество, че през следващите столетия и хилядолетия човешкият говор ще оказва неподозирано могъщо въздействие в сравнение с миналото и настоящето. Днес някой ясно може да различи във висшите светове как изглежда връзката между интелекта и морала; обаче днес не съществува такъв човешки език, чийто магически сили да предизвикат следното: а именно, когато се изговаря един морален принцип, той да прониква в другия човек по един толкова непосредствено-морален начин, че последният да няма друг избор, освен да го осъществи като морален импулс.
След изтичането на следващите три хилядолетия, ще бъде възможно да се говори на такъв език, какъвто днес нашите глави изобщо не могат да си представят; интелектуалното и моралното съдържание ще имат еднаква сила, еднаква валидност.
Моралната сила ще може да прониква в сърцата на хората. През следващите три хилядолетия човешкият род ще бъде просто пропит с морални сили, с магически морални сили; в противен случай той изобщо не би могъл да понесе своето развитие; в противен случай той би могъл само да злоупотреби с него.
към текста >>
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв
език
, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен
език
, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди. Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици.
Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“.
Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации. И така, 3000 години след нашето време този Бодисатва ще отиде толкова далеч, че ще се превърне в Носител на Доброто, в Майтрейя-Буда, чието Слово ще бъде поставено в служба на Христовия Импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. Така изглежда днес перспективата за бъдещата еволюция на човечеството.
към текста >>
257.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси
философски
доказателства в полза на християнската религия.
*29. Мъченикът Юстин: църковен отец от 2 век, известен със стремежа си да търси философски доказателства в полза на християнската религия.
към текста >>
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския, гръцки и еврейски
език
.
*33. Йеронимус: псевдоним на Еузебиус Софрониус, 340-420, изтъкнат преводач на Библията, познавач на латинския, гръцки и еврейски език.
към текста >>
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя
език
... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р.
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
258.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Защото ясновидецът може да проникне направо в скритите, духовни първопричини на топлината или на „огъня", както се казва на окултен
език
; и ние многократно сме имали възможност да подчертаем, че на Стария Сатурн действително протичат невъобразимо сложни, чисто духовни процеси.
Ако бихме могли да се пренесем в мястото, заемано от Стария Сатурн, там ние нямаше да открием никак ви следи от една такава фина субстанция, каквато е „въздухът"; там ние щяхме да открием единствено топлина и студ. На Стария Сатурн не би могло да се говори за някакво „преминаване" от една пространствена част в друга, а само за смяна на отделни топлинни състояния, така че, попадайки на Стария Сатурн, ясновидецът би получил само усещането за подвижни, пулсиращи топлинни състояния във все още нероденото пространство. Обаче всичко това е само външната обвивка на Стария Сатурн.
Защото ясновидецът може да проникне направо в скритите, духовни първопричини на топлината или на „огъня", както се казва на окултен език; и ние многократно сме имали възможност да подчертаем, че на Стария Сатурн действително протичат невъобразимо сложни, чисто духовни процеси.
към текста >>
259.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен
език
след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие.
Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
И какво казва тази бездна, на какъв
език
се обръща тя към човека?
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот.
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
260.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден
език
в отделната си инкарнация.
Този, който поне малко се е занимавал с антропософия, ще разбере за какво става въпрос, когато бъде казано споменатото вече многократно от други гледни точки, а именно, че нашите представи, следователно нашите спомени-представи в душевния ни живот, когато са предизвикани отвън, от външния свят, в който живеем с физическото си тяло, всъщност имат значение само за тази отделна инкарнация. Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот.
Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот. Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки
език
не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Винаги сме извеждали от антропософските принципи голямата истина, че всички представи, всички идеи, които смятаме за свои, докато имаме едно или друго сетивно възприятие, когато в живота си се боим или се надяваме на нещо – но не по отношение на душевните импулси, а на представите, – всичко, което имаме в представния си живот, много бързо изчезва, след като минем през портата на смъртта. Защото представите принадлежат към това, което протича във физическия живот, т. е. към това, което трае най-кратко време. Но човек лесно може да схване, особено ако по някакъв начин е запознат със законите на прераждането и кармата – тук също вече споменах това, – че нашите представи, доколкото ги смятаме за свои по време на живота си и които протичат във връзка с външния свят или с нещата от физическия план, намират своя израз в езика и затова можем да мислим за говора като за свързан по някакъв начин с представния ни живот. Всеки знае, че трябва да научи говора на даден език в отделната си инкарнация.
Защото въпреки че е напълно ясно, че голям брой от днешните гимназисти преди са били инкарнирани в Древна Гърция, изучаването на гръцки език не се удава на никого с по-голяма лекота, благодарение на това, че може да си спомни как е говорил на гръцки в предишния си живот.
Езикът изобщо е израз на представния живот и съдбата на езика е подобна на тази на представния живот. Така че представите, по начина, по който живеят в нас по отношение на физическия свят, и дори представите, които трябва да придобием за по-висшите светове, винаги са по някакъв начин оцветени с впечатленията от физическия свят. Когато искаме да прозрем отвъд тази форма, виждаме това, което представите могат да ни съобщят за по-висшите светове. Но това, което тук, във физическия свят, можем да добием като непосредствени представи, е свързано с живота между раждането и смъртта. След смъртта вече не си създаваме представи по начина, по който го правим тук, а виждаме представите.
към текста >>
261.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия
език
.
Мъката избледнява, а споменът за нея се влива в представите ни. Това, което бе описано, представлява една душевна памет, една памет на чувствата. А всъщност като такава чувстваме и предишната си инкарнация. В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация.
Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език.
Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език. Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>
Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си
език
.
В действителност се появява нещо, което можем да наречем спомен за предишните си инкарнации. Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи.
Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки
език
по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
Това, което представлява носител на спомена за предишни инкарнации, не може да се разглежда без допълнителни предпоставки като това, което се случва в настоящата инкарнация. Само си помислете доколко нашите представи са се сраснали с изразяването на представите, с нашия език. Езикът е въплътеният представен свят. И той трябва да бъде научаван от всеки човек в отделните му животи. Дори и най-големият изследовател или познавач на езика е трябвало като дете с мъка да усвои майчиния си език.
Още не се е случвало някой ученик в гимназията да учи гръцки език по-лесно поради факта, че внезапно си е спомнил за гръцкия, който е говорил в предишната си инкарнация!
към текста >>
262.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия
език
, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
към текста >>
263.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки
език
синьо.
Да предположим, че гледаме навсякъде в простиращото се над нас синьо на небето. Дали във физически смисъл признаваме това като нещо действително или не, това няма значение, важното е първо впечатлението, което това простирало се над нас синьо на небето прави върху нас. Да предположим, че се отдаваме интензивно и за дълго време на това синьо на небето и можем да сторим това така, че да забравим всичко онова, което иначе ни е познато от живота или което иначе се намира около нас в живота. Да предположим, че бихме могли да забравим за момент всички външни впечатления, всички грижи и всички тревоги на живота и бихме се отдали на единственото впечатление, което синият цвят на небето прави върху нас. Да, видите ли, обични приятели, това, което сега Ви казвам, може да опита всяка човешка душа, когато само вземе съответните мерки; това, което сега казвам, може да стане всеобщ човешки опит.
Предположете, че една човешка душа не гледа нищо друго освен синия цвят на небето: тогава настъпва един момент, един момент, когато вече не виждаме синьото, не виждаме вече нищо, което бихме нарекли на човешки език синьо.
Ако обаче в момента, когато синьото изчезва за нас, размислил върху нашата собствена душа, тогава ще забележим в нашата душа едно напълно определено настроение: синьото изчезва така да се каже, пред нас се отваря една безкрайност и тази безкрайност иска да се излее едно напълно определено настроение на нашата душа, едно напълно определено чувство, едно напълно определено усещание -, в тази празнота, която се ражда там, където по-рано беше синият цвят. И ако искаме да назовем това душевно чувство, това, което иска да се разлее във всички безкрайни далечини, ако искаме да го назовем, ние имаме тогава за него само една дума: нашата душа чувствува набожност, благочестие по отношение на една безкрайност, набожна отдаденост. Всички религиозни чувства на развитието на човечеството имат всъщност един нюанс, който включва в себе си това, което сега наричам набожно, благочестиво: набожна отдайност, религиозно настроено, морално е впечатлението на синия небосвод. Синьото, което се простира над нас в мировото пространство, предизвиква в нас едно морално чувство: изчезвайки като син цвят, в нашата душа оживява едно морално чувство по отношение на външния свят.
към текста >>
264.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ето защо в Окултизма са ни останали стари думи за назоваването на тези същества, които познаваме в тяхната цялост като астрално тяло на Земята, и изразени на наш
език
тези думи гласят: духове на циклите на времената.
Ако още веднъж да хвърлим поглед назад върху това, което изнесохме. Можем да кажем, че всички видове разпоредби във времето, всички видове разпределения в отношенията на времето и пространството са свързани също с тези същества.
Ето защо в Окултизма са ни останали стари думи за назоваването на тези същества, които познаваме в тяхната цялост като астрално тяло на Земята, и изразени на наш език тези думи гласят: духове на циклите на времената.
към текста >>
265.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой
език
онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
В течение на двете изнесени вече сказки ние се запознахме с определени духовни същества, които окултният поглед може да срещне, когато се задълбочи в духовния живот на нашата планета. Сега днес ще бъде необходимо, да вървиш още по един друг път, за да се издигнем в духовния свят, защото само чрез едно разглеждане от една втора страда ще стигнем в състояние, да си образуваме правилни представи върху природата на духовните същества, за които говорихме, до така наречения Дух на планетата нагоре.
Винаги ще бъде извънредно трудно, да охарактеризираме в някой език онези духовни същества, които ни показва окултното възприятие, защото човешките езици, поне днешните човешки езици, са образувани само за явленията, за фактите на физическото поле.
към текста >>
266.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като
език
на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал.
Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята.
Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал.
Хората не ще се карат постоянно, когато не принадлежат на една група създадена от този или онзи религиозен носител или на други културни течения, а когато потърсят произхода на тези носители навън в небесното пространство. В този смисъл също едно такова разглеждане може да добие едно голямо морално значение, като вместо някои неща, които донасят на Земята раздвоения, дисхармонии, бъдат основани мир, хармония. Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе.
към текста >>
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия
език
за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
267.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен
език
.
Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията.
Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език.
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език. Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос.
към текста >>
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения
език
.
Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията. Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език.
Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език.
Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос.
към текста >>
268.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки
език
.
Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания.
Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език.
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
към текста >>
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен
език
, който се говори тук или там, а един
език
, който действува съвсем иначе върху човека.
Но в стремежа си към едно висше човешко познание, нам не е позволено да внасяме дори и тези по-висши и рафинирани егоистични желания. Ето защо за целите на подготовката, окултните школи първоначално създадоха така да се каже, един общочовешки език.
В тези окултни школи бе използван не обикновения ежедневен език, който се говори тук или там, а един език, който действува съвсем иначе върху човека.
към текста >>
Този
език
не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи.
За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
към текста >>
И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ
език
.
Този език не си служеше с думи или мисли, както това прави официалната наука, а със символи. За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание.
И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език.
Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли. Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
към текста >>
Създаването на един символен
език
беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
За онези, които познават математиката и без друго е ясно, че тя е всеобщо приложима, само защото е създала свои символни знаци. Едва чрез изработването на един символен знак, за човека стана възможно да се издигне над изпълненото с егоистични желания обикновено съзнание. И първоначално човек трябваше да вникне в самите символи на този всеобщ език. Да, езикът се състоеше от символи, от определени движения на ръцете, от определени съчетания на цветовете и т.н. И основното в тези тайни училища беше не това, което можеше да се изрази с думи те се използваха само във въведението а това, което можеше да се предаде чрез езика на символите, независимо от обичайните човешки думи и мисли.
Създаването на един символен език беше първото нещо, за което се погрижиха окултните школи на древността.
към текста >>
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен
език
, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език. Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора.
към текста >>
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки
език
.
Посветените ученици на древните Мистерии спазваха строгото задължение да не издават навън нищо от общия символен език, защото по този начин до средствата на окултното познание можеха да се доберат умни, но морално неподготвени хора.
Създаването на символи позволи на хората да имат един общ човешки език.
Опазването на символите пък имаше за цел да не допуска до окултното познание неподготвени и несъвършени хора.
към текста >>
Поради принудителното използване на символния
език
обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
Поради принудителното използване на символния език обаче, се стигна до едно сериозно ограничение на мистерийното знание.
Истинското мистерийно знание, истинския окултизъм беше охраняван в тайните окултни центрове и достъпен за един съвсем тесен кръг хора.
към текста >>
Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен
език
.
Съвсем не е лесно общовалидните окултни истини да се вместват в рамките на един отделен език.
Но в хода на историческото развитие настъпи точно това. Докато окултизмът, в своя истински вид, е нещо, в което човек дълбоко се вживява, издигайки се чрез упорство и самодисциплина до една или друга степен на съзерцание, на ясновиждане, то теософията е нещо, което облича окултното познание с предварително готовите, изградени понятия и идеи, и едва тогава, в този свой вид, се изправя пред човека.
към текста >>
Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден
философски
начин.
Така философията става, в известен смисъл, противоположност на окултизма; човекът постига философията с помощта на личните си познавателни средства, окултизмът обаче изисква именно едно отхвърляне на този личен елемент.
Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден философски начин.
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята. Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното. И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
към текста >>
269.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики
философски
идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света.
Ето че дойде времето, когато Вие можете да разберете как стоят нещата с философията в нашия свят. Цялата философия в този наш свят е не друго, а един сбор от мисловни конструкции, от идеи, които са проникнали в нашия физически свят, макар и те да имат своя истински произход в надсетивния свят, от където ясновидецът може да ги наблюдава в първичния им вид. Философът обаче не може да възприеме това, което лежи зад неговите собствени идеи и образи, и което чрез тях той смъква в своето физическо съзнание. Той получава само идеите, само образите.
Окултистът винаги може да посочи първоизточника на онези велики философски идеи, които някога са имали определена роля в развитието на света.
Философът вижда само мисловните отблясъци и сенки, окултистът реалния и жив елемент на светлината, която гори зад тях. Но от къде идва тя?
към текста >>
Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си
философски
понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система.
Но има и нещо друго, нещо своеобразно в тези мисловни знаци, което после ще се окаже полезно за Вас, а именно това своеобразие, че като философ, човекът е несъзнателно ясновиждащ, че той живее в смътните отражения на едно ясновиждащо състояние, и то без да знае нищо за каквото и да е ясновидство, така че накрая той успява да подреди и свърже всичките си философски понятия и идеи, извлечени от смътните образи-сенки, в нещо единно и цялостно, в една цялостна и завършена система.
Това е същественото, това е своеобразното за философията.
към текста >>
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем
език
, чиито думи не се срещат никъде по Земята;
език
, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия
език
и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
В същото време, докато теософията влива нещо във Вас, Вие вече изживявате чувства, подобни на тези, които философите имат в техните мисли-сенки. В мисли-сенки и смътни отражения, те изживяват това, което Вие несъзнавано като ясновидци на сърцето долавяте в посланието на скритото слово. И тогава Вие сте доловили навярно нещо твърде особено, защото иначе не бихте станали теософи. С истински трепет Вие сте усетили, че това външно слово е само един отзвук от нещо, което идва от сферите на окултизма и което може да се изследва само с пред-Земните сили на сърце то. Във външното слово Вие разпознавате вътрешното слово.
В изговореното слово Вие долавяте отзвуци от неизговореното слово; в човешкия език и в човешките думи Вие долавяте словото на божествените светове.
към текста >>
270.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И докато в обикновения живот, човек има само такива мисли, които се коренят в личния интерес и в себесъзнанието, то при един такъв
философски
мистик, всички те трябва да бъдат напълно изключени.
Един такъв мистик е философът Хегел и аз вече съм Ви говорил за него. Това, което той предлага, съвсем умишлено изключва каквато и да е лична гледна точка, какъвто и да е трепет на сърцето. Този, когото можем да наречем прочутия "Хегел", е всъщност забележителен пример на мистик с великолепни мисловно-мозъчни съзерцания. Такъв човек ни издига до най-чистите етерни висини на мисленето.
И докато в обикновения живот, човек има само такива мисли, които се коренят в личния интерес и в себесъзнанието, то при един такъв философски мистик, всички те трябва да бъдат напълно изключени.
Такъв мистик отстранява дори и духовния трепет, излъчващ се от вълненията и опитностите на сърцето. Да, той се посвещава на мозъка в една величествена резигнация. И от всичко, което човешкото сърце може да изживее, той се вкопчва единствено в мислите.
към текста >>
271.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия
език
.
Но нека да се обърнем към другата страна на тази мистерия. Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство. Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня.
Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език.
Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа. В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание. Но още с първата крачка във висшето съзнание, мисли, чувства и воля, се разделят. За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
към текста >>
272.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В хода на времето тези образи винаги са искали да говорят нещо на човека, но малцина са разбирали техния загадъчен
език
, езика на тези пълни със значение имагинации.
Окултната символика винаги е прибягвала до определени образи, за да ни открие какво мисли напр. за горния човек.
В хода на времето тези образи винаги са искали да говорят нещо на човека, но малцина са разбирали техния загадъчен език, езика на тези пълни със значение имагинации.
към текста >>
273.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен
език
, чрез който те ставаха достояние на хората.
Както вече споменах, едва ли ще имаме необходимото време за да опишем третото свръхсетивно съзнание. Аз бих искал само да загатна, че тъкмо то позволява да се потопим в процесите на Стария Сатурн, т.е. в първото от последователните досегашни въплъщения на нашата Земя. И ако искаме да следваме посвещението до неговата най-висша степен, където човешките думи стават съвсем безпомощни, ние трябва да устояваме и в най-главозамайващите и страшни върхове на съзнанието, независимо от това, че в известен смисъл тези неща започват да изглеждат като дръзновение, като самонадеяност. Тъкмо защото човешките думи са неупотребими за описанието на една по-висша действителност, в "Тайната Наука" аз се отказах да давам словесен израз на всичко, свързано с по-висшите състояния на човешкото съзнание.
Описанията на тези състояния в Мистериите бяха възможни само поради особения символен език, чрез който те ставаха достояние на хората.
Обаче съществуват и още по-висши състояния на съзнанието, така че бихме могли да говорим за четвърто и пето свръхсетивно съзнание. Естествено, това би могло да продължи до без крайност; ето защо необходимо е да следваме една определена посока. Ако подходим към нещата по този начин, тогава душата ни ще се изправи пред възможността, чрез различни степени на свръхсетивното съзнание, да се пренася в други светове, които са извън нашия физически свят; и ако сега си спомните както това е представено в "Тайната Наука" че първата заложба на физическия човек, т.е. на физическото тяло, е развита още по времето на Стария Сатурн, тогава Вие неизбежно ще откриете едно отношение, една връзка между Стария Сатурн и света на третото свръхсетивно съзнание.
към текста >>
Ето защо човекът може да гледа
философски
на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията. И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия. Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията.
Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин. Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът. Окултизмът е най-древен и негова та епоха е най-обширна.
към текста >>
Занапред човекът ще гледа на света не по
философски
, а по теософски начин.
И Вие ще видите, че епохата на философията е изтекла. Теософията е много по-древна от философията. И теософията неизбежно ще заема мястото на философията, ще го заеме, въпреки всички трудности и противоречия. Теософията просто има една по-дълга фаза на развитие, отколкото епохата на философията. Ето защо човекът може да гледа философски на света само в определен отрязък от време; епохата на теософията както в миналото, така и в бъдещето обхваща в себе си относително краткия и преходен етап на философията.
Занапред човекът ще гледа на света не по философски, а по теософски начин.
Но окултизмът, скъпи приятели, също нахлува мощно и неудържимо в човешкото същество. Ние можем да приемем окултизма, можем да го приемем напълно. Защото в основата на всяко човешко познание лежи тъкмо окултизмът. Окултизмът е най-древен и негова та епоха е най-обширна. Окултизмът предшествува теософията, след теософията отново ще се възцари окултизмът.
към текста >>
274.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен
език
, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
Но със сигурност трябва да кажа нещо: че всички ние, които седим тук, трябва да изпитваме топло чувство на благодарност към тези, които в продължение на седмици с всеотдайност – защото това е необходимо, макар и често да не изглежда така, – с всеотдайност посветиха всичките си сили на изучаването и проникването в образите, които представиха. И във всички онези, които сами виждате на сцената, живее съзнанието, че са служители на духовния свят, че в наше време съществува необходимостта в общата човешка култура да бъдат въведени духовни ценности и че трябва по всякакъв начин да се направи опит тези духовни ценности да бъдат въведени в общата човешка култура. Почитането на духовните неща позволява на участниците да понесат с радост онова, което изисква подготовката за представлението. Това трябва да бъде казано поради факта, че е във връзка с всичко, което правим и тъй като усилията наистина са твърде големи, не бива да смятаме, че от сцената може да се наблюдава нещо като честолюбие или суета, което да е подтикнало отделните хора да направят от себе си изпълнители на съответните образи. С особена благодарност обаче трябва да си спомним за онези, които, така да се каже, зад кулисите, но може би затова и много по-видими от отделните изпълнители, с години принасят по жертвоготовен, всеотдаен начин уменията и стремежите си – и особено уменията си, които са нещо повече от стремежите – тъкмо в служба на тези неща.
Трябва да разглеждаме като вид вътрешна карма на нашето движение, че сме в състояние да имаме една такава личност, която да се грижи за всичко, което изискват сценичните образи, да кажем, по отношение на обвивки и облекло, по отношение на костюмите на изпълнителите, ако пожелая да използвам тази тривиална, отвратително звучаща дума от общоприетия сценичен език, по начин, който отговаря не само на намеренията, които има в сърцето си, но и водена от истинска духовност.
Трябва да разглеждаме като благоприятна карма на нашето движение в Централна Европа факта, че имаме една такава личност между нас. А че тази карма има по-дълбока основа, се показва също и в това, че същата личност можа да съдейства по такъв отличен начин във всичко, което можа да се осъществи през последните месеци от нашия „календар“, който, както всичките ни начинания, трябва да служи на голямата цел; така че на първо място при тези, които съдействат по отличен начин не само като актьори, но и като цяло, трябва да бъде споменато името на госпожица фон Екартщайн. След това с най-съкровено благодарствено чувство трябва да спомена и бих искал да пробудя това благодарствено чувство и във вашите сърца също и за всеотдайните ни художници Фолкерт, Линде, Хас, а тази година също и Щеглих от Копенхаген. Искам да го пробудя в сърцата ви, защото наистина никак не е малко това да се стремиш към нещо от духовните дълбини, което стои пред душата, а трябва да се превърне във външно за окото. Мнозина трябва да останат неназовани, тъй като действително са твърде много.
към текста >>
275.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви
философски
понятия.
Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена.
Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество. За тези неща е нужно само да се придобият представи посредством инициацията.
към текста >>
276.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг
език
на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия.
Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове. Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
към текста >>
277.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И това е един
език
, който фарисеите изобщо не разбират.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление? От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш. Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът.
И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират.
Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо? Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете. Че прощаването на греховете има нещо общо с този, който изцелява, това те не могат да разберат. Ето защо по-нататък Христос казва: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
към текста >>
Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този
език
?
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него! А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш!
Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език?
Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол.
към текста >>
278.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който
философски
съм се стремял?
Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент?
Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>
279.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният
език
представлява един вид връхна точка на духовността.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си.
Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността.
Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало. Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия
език
то звучи по същия начин.
И така, както днес ние говорим, имайки предвид по-други неща, тъй говори и Кришна за нещата, свързани с неговата културна епоха. Когато днес насочваме погледа си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния свят, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща.
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин.
Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза.
към текста >>
И ние можем да разберем един такъв
език
като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
Но как можа да се получи така, че думите, изговорени от Кришна, да са толкова близки с това, което ние признаваме за най-висше познание? Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние.
И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества. Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна. Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение.
към текста >>
Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия
език
?
И това са неща, които не са свързани с нито едно вероизповедание и не зависят от тази или онази религия; те са световноисторически факти, да, те са чисто и просто световноисторически факти. И ако човек се вгледа в техните дълбоки корени, немислимо е да ги представи по някакъв друг начин. Нима тези факти накърняват една или друга част от човечеството? Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че гледаме на него като на нещо повиеше.
Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия език?
Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата. А тя не опира до това, дали поставяме християнство „по-високо“ или „по-ниско“, а дали някой може да посочи някои неправилни страни в нашето тълкуване на Кришна. Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-справедливи и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна. Всичко друго е само празна игра на думи.
към текста >>
280.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните
философски
конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Отворете която и да е философска книга, вгледайте се в която и да е западна философска система. Това, което днес толкова сериозно определяме като „философска система“ как е постигнато то в повечето случаи? Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път.
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път. Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
Днес има много
философски
книги, които твърдят точно това.
Обаче хората, живеещи по на запад поеха друг път на развитие. Тук ние стигаме до много важни, вътрешни събития от еволюцията на човечеството. Нека да вземем един от забележителните философи от шестото столетие преди Христа: Ферекидес от Сирос. Един наистина забележителен философ. Един философ, когото днешните философи не признават за философ.
Днес има много философски книги, които твърдят точно това.
Ще цитирам само две думи: Да, всичко тук е едно детинско описание, детински символи; „детинско и гениално“ казва един днешен мислител и високомерно свежда поглед към древния философ. И така, половин хилядолетие преди християнското летоброене в Сирос се появява един забележителен мислител. Впрочем той не представя нещата така, както другите мислители, наричани по-късно „философи“. Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент.
към текста >>
Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични
философски
натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание?
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл. Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители.
Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание?
И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>
281.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Обикновено това застъпване за Бога на немски
език
се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
Книга на Мойсей, глава 25 се разказва как Израел е бил съблазнен да се отдаде на идолопоклонство, но един човек се намесил и го спасил от тази опасност. Неговата решителност спасява израилтяните, юдейския народ, от това да попаднат под пълната власт на идолопоклонството. Кой е този човек? Той е този, за когото в 4. Книга на Мойсей се разказва, че има силата да се изправи пред древноюдейския народ, който е застрашен от идолопоклонството на съседните народи, и се застъпи за Бога, който се откри на Мойсей; една силна душа.
Обикновено това застъпване за Бога на немски език се превежда като „да покажеш ревност“, но не ревност в лошия смисъл на думата, а в смисъл „силно да се застъпиш за нещо“.
В 4. Книга на Мойсей 25, 10-12 четем:
към текста >>
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен
език
.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и
философски
разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
282.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият
език
, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Важното е познаването на Съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане.
В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи.
Но важното е Съществото. Че това, или онова Същество казва тези, или онези думи, това е важното, а не съдържанието на учението, защото това, което пулсира през света като действителни сили, то е същественото. И във висшите светове и преди всичко в това, което действува в земните сфери, ние разбираме думите само тогава, когато знаем от кое същество идват тези думи. Ние никога не познаваме от съответните думи висотата на едно същество, а чрез това, че познаваме цялата връзка, в която е поставено едно същество. Това можем да видим съвсем точно потвърдено от думите, които казват, че хората са подобни на Боговете.
към текста >>
283.
7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният
език
, следователно, един по-висш
език
.
Тогава можем да констатираме, че някой който принадлежи на индуската религия, говори наистина за общата съществена ядка на всички религии, обаче той раз бира за обща, съществена ядка само това, което се съдържа в индуската, будистката религия. Последователите на тези религии говорят, проявявайки особени егоизма и когато говорят за това, те са обхванати от един групов егоизъм. Тук бихме могли да прибавим една хубава легенда за груповия егоизъм, която се намира при естонците: Бог искал да предаде на хората говора, чрез огъня. Трябвало да бъде направен един голям огън и чрез особеното звучене на огъня, което хората трябвало да слушат, чрез това което те биха чували като звуци на огъня, трябвало да се получи езикът, говорът. Така Бог събрал народите съществуващи по лицето на Земята, за да могат народите да научат техните езици.
Обаче преди да бъдат повикани другите, Бог повикал първо естонците и ги научил да говорят божествено-духовният език, следователно, един по-висш език.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
към текста >>
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият
език
, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Едвам след това дошли другите народи и те трябвало да слушат звуците, издавайки огъня и слушайки как огънят гори, научили се да разбират звуците. Отделните народи, които обичали особено естонците дошли първи, когато огънят горял достатъчно силно. Когато огънят прегорял, пристигнали германците, защото естонците не обичат особено германците. И от прегарящият огън можало само да се чуват: "дайч, лайч, дайч, пайч". След това дошли лапландците, които естонците никак не обичат и тогава от огъня се чувало само "лапен, лачен".
И тъй като тогава огънят се бил превърнал тогава само в пепел лапландците създали най-лошият език, защото естонците живеели с лапландците в смъртна вражда.
Така ние виждаме как естонците изразяват, всичко, което те имат като групов егоизъм. Нещо подобно са всички народи, когато говорят за това, че искат да проникнат до ядката на всички религиозни общества, на всички различни религиозни общества. И тук трябва фактически да кажем, че в това отношение Християнството е безусловно различно от другите вероизповедания. Ако например на запад, би било точно така, както в индуската религия, тогава стария Вотан, би продължавал и днес да царува като национален Бог. Обаче, западът не е приел един господствуващ национален бог, който можеше да се намери тук на запад, а един Бог който можеше да бъде намерен вън от запада.
към текста >>
284.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен
език
.
До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще.
Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език.
Разбират ли мъртвите този език? През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята. Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран. Тогава разбирането става с мисли. След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите.
към текста >>
Разбират ли мъртвите този
език
?
Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно. Така Духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще. Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език.
Разбират ли мъртвите този език?
През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята. Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран. Тогава разбирането става с мисли. След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите. Ако при останалият на Земята съществува възприемчивост, той чувствува: Мъртвият е при тебе, ти мислиш когато той мисли в тебе.
към текста >>
Едва при преминаването в Девакана този
език
престава да бъде разбиран.
Така Духовната наука може да стане практична в живота. Тя ще внесе свръхсетивният свят в непосредственото настояще. Сега може да възникне следващият въпрос: Когато вземем в ръцете си една книга третираща върху Духовната наука, ние четем на определен език. Разбират ли мъртвите този език? През периода на пречистването в Камалока след смъртта мъртвите разбират езика, който те са говорили на Земята.
Едва при преминаването в Девакана този език престава да бъде разбиран.
Тогава разбирането става с мисли. След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите. Ако при останалият на Земята съществува възприемчивост, той чувствува: Мъртвият е при тебе, ти мислиш когато той мисли в тебе. Това може да трае години и години, тогава настъпва един момент, когато връзката с мъртвия се изгубва, това е момента, когато мъртвият преминава в Девакана. През време на пречистването в Камалока, мъртвият още има спомен за земният живот, той още е свързан с този спомен.
към текста >>
Що е един земен
език
?
Тогава разбирането става с мисли. След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите. Ако при останалият на Земята съществува възприемчивост, той чувствува: Мъртвият е при тебе, ти мислиш когато той мисли в тебе. Това може да трае години и години, тогава настъпва един момент, когато връзката с мъртвия се изгубва, това е момента, когато мъртвият преминава в Девакана. През време на пречистването в Камалока, мъртвият още има спомен за земният живот, той още е свързан с този спомен.
Що е един земен език?
Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен. Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна. През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/.
към текста >>
Всеки един земен
език
има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен.
След изтичането на определен брой години, настъпва една промяна, в общението с мъртвите. Ако при останалият на Земята съществува възприемчивост, той чувствува: Мъртвият е при тебе, ти мислиш когато той мисли в тебе. Това може да трае години и години, тогава настъпва един момент, когато връзката с мъртвия се изгубва, това е момента, когато мъртвият преминава в Девакана. През време на пречистването в Камалока, мъртвият още има спомен за земният живот, той още е свързан с този спомен. Що е един земен език?
Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен.
Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока. Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна. През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/. През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта.
към текста >>
Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един
език
, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна.
През време на пречистването в Камалока, мъртвият още има спомен за земният живот, той още е свързан с този спомен. Що е един земен език? Всеки един земен език има значение само за земният живот и той е вътрешно свързан с организацията на човека, с климата с това, че гръклянът /ларинксът/ е различно устроен. Това, което се говори в Европа не се говори в Индия, обаче мислите не са свързани с физическият организъм, мислите не са образувани според индийските отношения. Мъртвите имат разбиране за езика само дотогава, докато се намират в Камалока.
Когато чрез един медиум идват съобщения и те са предадени на един език, тези съобщения могат да бъдат предадени непосредствено само от хора, които са умрели неотдавна.
През време на сън ние живеем в по-висшия свят /преминаваме несъзнателно в този свят/. През времето, когато спим ние живеем в същият свят в който живеем след смъртта. Сега бих искал да задам въпроса: Може ли онзи, който не е още ясновидец, който не може да наблюдава като ясновидец, може ли той все пак да знае как стоят нещата?
към текста >>
Това може да бъде нещо международно, може да живее във всеки
език
.
Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. Духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал. В Духовната наука важно ще бъде винаги това, как бива казано нещо, а не толкова какво се казва.
Това може да бъде нещо международно, може да живее във всеки език.
Хората ще свикнат да се вслушват в това, как нещо бива казано, чрез това те ще влязат във връзка с обитателите на Девакана.
към текста >>
Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен
език
духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите.
Днес ние стоим заедно и говорим върху Духовната наука.
Ние ще минем през вратата на смъртта, ще се развием по-нататък минавайки през няколко прераждания и тогава ще имаме мисли независими от днешния земен език духовният живот ще проникне в нашият живот, ние ще можем да събеседваме с мъртвите.
Индийският културен живот отива към своя залез. Някога целият въздух ще бъде изпълнен със самолети, земният живот ще опустее. Обаче човешката душа ще израсне в духовния свят. В края на земното развитие човекът ще е стигнал толкова далече, че не ще има вече пълна разлика между живите и мъртвите: живите и мъртвите ще живеят съвсем подобно. Земята отново ще премине в едно духовно състояние, защото човечеството ще се е одухотворило.
към текста >>
285.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този
език
: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина.
Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта. Тогава на един човек му беше възможно, благодарение на способността му да вижда в духовните светове, да намери тази съответна душа. Съществуванието, която тази душа водеше там, беше наистина извънредно мъчително. Тази душа тъжеше силно за оставените тук на Земята, за своята жена и своите деца. Това се изразяваше приблизително в следните думи при това обаче трябва да забележа, че трябва да облечем в земни думи това, което душите казват.
Но това е само една дреха, езикът на душите е нещо различно, ние естествено не можем да предадем езика на мъртвите с физически думи, а трябва да преведем този език: Аз живях с оставените на Земята и когато по-рано, намирайки се още в тялото, аз заставах вечер срещу тях, след като през деня съм се занимавал с моите работи, тогава това което се излъчваше срещу мене от техните души, беше като един вид слънчева светлина.
Всичко, което преживях при тях, ми украсяваше тогава умирителният физически живот. тогава не бих могъл да си представя, че мога да живея тогава този физически живот без моята жена и моите деца. Аз мога да си спомня всичко това, което преживях с тях през време на моето земно съществуване, това аз зная също още и днес. Обаче, когато след смъртта се събудих отново в духовният свят, аз не можех да намеря моята жена и моите деца. Те не съществуваха тук за мене, само споменът за прекараното в миналото съществувание живее в мене, сега те вече не съществуват за мене.
към текста >>
Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществува ме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този
език
.
Ние се намираме в един такъв цикъл от развитието на човечеството, че душите които са въплътени тук на Земята във физическо тяло, трябва да научат езика на духовният свят. Тук ние постигаме познанието на висшите светове, онова, което днес много души презират, което ние наричаме в истинският смисъл на дума та Теософия.
Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществува ме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този език.
След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като език на Теософията, или Духовната наука. Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствува ни, макар и да съм разделен със пропаст от тях. Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен език. Иначе той не ще може да се събере с тях.
към текста >>
След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като
език
на Теософията, или Духовната наука.
Ние се намираме в един такъв цикъл от развитието на човечеството, че душите които са въплътени тук на Земята във физическо тяло, трябва да научат езика на духовният свят. Тук ние постигаме познанието на висшите светове, онова, което днес много души презират, което ние наричаме в истинският смисъл на дума та Теософия. Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществува ме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този език.
След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като език на Теософията, или Духовната наука.
Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствува ни, макар и да съм разделен със пропаст от тях. Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен език. Иначе той не ще може да се събере с тях. Той би могъл да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат никаква възможност да се /съберат/ разберат.
към текста >>
Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен
език
.
Тук ние постигаме познанието на висшите светове, онова, което днес много души презират, което ние наричаме в истинският смисъл на дума та Теософия. Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществува ме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този език. След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като език на Теософията, или Духовната наука. Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствува ни, макар и да съм разделен със пропаст от тях.
Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен език.
Иначе той не ще може да се събере с тях. Той би могъл да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат никаква възможност да се /съберат/ разберат. Без съмнение може да се допусне, че такива истини е неприятно да бъдат чувани, че те са несимпатични на някои хора от настоящето. Обаче при истината се касае за това, че те са истина а не че се чуват приятно.
към текста >>
Благодарение на това те имаха един
език
за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества.
В древни времена на развитието на човечеството, човешките души донасяха със себе си идвайки на Земята толкова много, защото се намираха още в тяхното детство и приемаха по едни детски начин религиозните предания и представи.
Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества.
Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова. Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току що охарактеризирания, те познават такива души, които вече живеят в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си. Виковете на мъртвите са викове, от които се развива духовно научният идеал. Който днес влиза в този духовен свят и може да констатира мъките, копнежите, лишението, а също и безнадежността на миналите през вратата на смъртта души, той знае, защо ние се събираме тук. Той знае също, че не може да постъпи другояче, освен да застъпва този духовен живот.
към текста >>
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен
език
това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца.
Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>
Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния
език
.
Онези сентенции, които звучат за нас от окултните писания, са понякога много по-дълбоки отколкото хората си мислят. Когато става Тайната на Голгота, тогава беше първото възвестяване на онова, от което човек се нуждае, за да намери той разбиране от един от споменатите острови, до другия. Сега второто възвестяване е Антропософската Духовна Наука, която трябва да изясни все повече и повече на човешките души Христовата Тайна. Това, което Христос е говорил е обозначено с някой думи. Към найдълбоките от тези думи принадлежат също и тези: "Когато двама, или трима се съберат в мое име, аз съм сред тях".
Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния език.
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят.
към текста >>
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този
език
по един наивен начин.
Когато става Тайната на Голгота, тогава беше първото възвестяване на онова, от което човек се нуждае, за да намери той разбиране от един от споменатите острови, до другия. Сега второто възвестяване е Антропософската Духовна Наука, която трябва да изясни все повече и повече на човешките души Христовата Тайна. Това, което Христос е говорил е обозначено с някой думи. Към найдълбоките от тези думи принадлежат също и тези: "Когато двама, или трима се съберат в мое име, аз съм сред тях". Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния език.
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин.
В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят. Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
към текста >>
Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният
език
, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг.
Това, което Христос е говорил е обозначено с някой думи. Към найдълбоките от тези думи принадлежат също и тези: "Когато двама, или трима се съберат в мое име, аз съм сред тях". Обаче хората ще разберат, това "Име" едвам тогава, когато ще научат духовния език. В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука.
Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг.
Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят. Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии. Когато всички тези гласове достигат до нашите души ще събудят в нашите души онова, което ще доведе човечеството да култивира все повече и повече онзи духовен живот, който поддържаме в нашите кръжоци и който ще бъде поддържан и в бъдеще в този кръжок. Нека това бъде желанието, което бих искал да вложа във вашите души днес в края на тези разглеждания и за което вярвам горещо, че то ще се разгори все по-силно и все по-силно във вашите души за процъфтяването на духовно-научната работа, носеща истинска духовно-научна топлина.
към текста >>
Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен
език
, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят.
Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
Когато всички тези гласове достигат до нашите души ще събудят в нашите души онова, което ще доведе човечеството да култивира все повече и повече онзи духовен живот, който поддържаме в нашите кръжоци и който ще бъде поддържан и в бъдеще в този кръжок. Нека това бъде желанието, което бих искал да вложа във вашите души днес в края на тези разглеждания и за което вярвам горещо, че то ще се разгори все по-силно и все по-силно във вашите души за процъфтяването на духовно-научната работа, носеща истинска духовно-научна топлина.
към текста >>
286.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
А когато се изследва какво лежи в основата на едни такъв факт, и случва се следният отговор: В случая не съществува никакъв общ
език
между умрелия и останалия жив на Земята.
След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствувам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствувам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма. Бих могъл да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо. Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова дълго време щастлив в моят физически живот.
А когато се изследва какво лежи в основата на едни такъв факт, и случва се следният отговор: В случая не съществува никакъв общ език между умрелия и останалия жив на Земята.
Не съществува нищо, което би могло да проникне с онази субстанция, чрез която тя става възприемаема. Но не е било винаги така в развитието на човечеството. Когато отидем по-далече в миналото развитие на човечеството, намираме, че душите са имали определено духовно наследство от онази духовност, чрез която са били възприемаеми една за друга, независимо от това, дали се намират тук на физическото поле, или се намират в духовния свят. Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова именно, което може да бъде възприето от умрелия е духовното знание, чувствуване и усещане.
към текста >>
Ако този случай би бил проследен по-нататък, за ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ
език
.
Когато отидем по-далече в миналото развитие на човечеството, намираме, че душите са имали определено духовно наследство от онази духовност, чрез която са били възприемаеми една за друга, независимо от това, дали се намират тук на физическото поле, или се намират в духовния свят. Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова именно, което може да бъде възприето от умрелия е духовното знание, чувствуване и усещане. Тази връзка на душата, тук на Земята с духовния свят. Когато една такава душа е оставена на Земята, ако тя се е занимавала тук с духовно знание, ако е хранила в себе си мисли за това духовно знание, този мисли могат да бъдат религиозни чувства не са в състояние, не са от друга душа.
Ако този случай би бил проследен по-нататък, за ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ език.
Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Душите, които са останали на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните светове, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта. Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното. Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия.
към текста >>
Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни
език
, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното.
Когато една такава душа е оставена на Земята, ако тя се е занимавала тук с духовно знание, ако е хранила в себе си мисли за това духовно знание, този мисли могат да бъдат религиозни чувства не са в състояние, не са от друга душа. Ако този случай би бил проследен по-нататък, за ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ език. Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Душите, които са останали на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните светове, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта.
Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното.
Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия. Това е действителността на Антропософията, защото тя не е съвсем само теория. Теоретическото знание е най-малкото това, което приемаме в нас е един действителен душевен елексир, една действителна субстанция. Чрез тази субстанция, душата вижда другата, която е заминала в духовния свят и обратно. Бихме могли да кажем: Ясновидецът, който констатира това, който е познал една такава душа, която копнее да възприема това, което е останало на Земята, обаче не може да го възприеме, защото съответното семейство не е навлязло в Духовната наука.
към текста >>
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия
език
, както го е имал тук на Земята.
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята.
Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята. обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език. Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение.
към текста >>
обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният
език
не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този
език
.
Това, което бихме могли да наречем: определена привързаност към езика който човекът е говорил в своя земен живот, то трябва да бъде взето под внимание там, защото в първите времена след смъртта, мъртвият има още определена връзка със същия език, както го е имал тук на Земята. Ето защо ние ще направим добре, ако мислено говорим езика, който мъртвият е говорил на Земята.
обаче след 6, 7, 8 години, даже след 5, а понякога и по-рано години се установява, че езика на духа е такъв, че за него външният език не е никаква пречка и че мъртвият може да разбира духовните мисли и тогава, когато през време на земният живот не е познавал този език.
Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение. Това трябва да действува в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта.
към текста >>
И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален
език
, като един
език
, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло.
Ето защо важно е човек да научи тези нещо тук. Той ще ги изживее след смъртта, но трябва да се научи да се ориентира тук. Тук отново имаме един факт, който създава една необходимост, належаща необходимост да бъде създадено едно ново ориентиране чрез разпространението на духовните истини, защото старото ориентиране не действува вече. На въпроса: Защо сте антропософи? Можем да дадем отговор изхождайки от духовните факти, който отговор говори твърде много на нашето усещане, на нашето чувство, а не само на нашия ум.
И така ние разбираме Антропософията все повече като един универсален език, като един език, който ще даде възможност да бъде премахната стената, която разделя различните светове, в които нашите души живеят, единият път във физическото тяло, другият път вън от физическото тяло.
Така стената към свръхсетивния свят ще падне, когато Духовната наука действително ще се вживее в душите. Това трябва да чувствуваме ние. Тогава ще имаме истинския вътрешен ентусиазъм за Духовната наука.
към текста >>
Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият
език
е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението.
Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща. Възприемането на духовният свят, не би било всъщност никак трудно, ако хората сами не си бяха затруднявали това. Когато човек се старае да превърне в чувство, да събуди във вътрешния си живот онова, което е възприел като понятия, това старание ще го доведе до духовното виждане. Чрез такива неща които бяха казани днес, бих искал да допринеса за това, този стремеж към Духовната наука да стане нещо живо.
Описанието на такива неща е винаги такова, че човек чувствува: Описанието е като едно сричане, защото нашият език е годен само за физическия свят и човек трябва да полага усилия да произведе едно малко понятие за тези неща, чрез твърде особени средства на изложението.
Но именно този начин да се говори върху това, върху тези неща, може да събуди в нашето сърце това, което може да се наречем антропософски като съдържание на усещането и на чувството. Това би трябвало да стане за нас Духовната наука: Едно съдържание на чувствата, едно съдържание на живота, така че в приемането на духовните понятия да не виждаме нещо незначително, а да ги изучаваме, след това да не виждаме в тези понятия главното, а в това което Антропософията прави от нас.
към текста >>
287.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един
език
, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот.
Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено.
Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот.
Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
към текста >>
Обаче това което се говори като един
език
в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче отношенията към съществата в земния свят и тези същества могат да му донесат утехата, за която той копнее, те могат да му донесат мъдростта за която копнее, като четат на мъртвите и чрез това могат да действуват извънредно заслужено. Да ни се чете за външната материалистична наука, например върху химията, или физиката, това не им помага нищо, това е един език, който те разбират, защото тези науки имат стойност само за земния живот.
Обаче това което се говори като един език в Духовната наука върху духовните светове, то е разбираемо за мъртвите.
към текста >>
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е
език
те чуват мисловното съдържание.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята.
И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
В първото време след смъртта човекът е всъщност някой
език
.
Във всеки случай в първите времена след смъртта трябва да вземем под внимание едно неща: За душите остава разбираемо онова, което звучи на езиците, които са говорили обикновено на Земята. И едвам известно врем след смъртта, душите стават независими за езика, който са говорили на Земята: тогава можем да им четем на който и да е език те чуват мисловното съдържание.
В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език.
Това трябва да се има вече предвид, че в първото време след смъртта, можем да изпращаме нашите мисли на мъртвите, защото ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли на езика, който те са говорили обикновено на Земята.
към текста >>
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един
език
, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Един език за живите и мъртвите.
към текста >>
Един
език
за живите и мъртвите.
За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Един език за живите и мъртвите.
към текста >>
Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият
език
, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи.
И действително, това не е защото изпитваме симпатия към това, което е една Духовна наука, не е една такава теоретическа симпатия, както към другите неща и това не е меродавно, а действително разбиращият, кой то гледа в света, го чувствува като една световна мисия.
Той си казва: Налице е необходимостта да бъде намерен общият език, да бъде намерен елексирът на живота, който да предпази хората от пресъхването на техните представи.
Това е мисията на Духовната наука за самите духовни светове. Ние чувствуваме тази мисия, като едно висше свещенно задължение, като нещо твърде сериозно и пълно със знание. И ние трябва да изпитваме не само приятност от представите, които Духовната наука може да ни даде за нашето теоретическо задоволяване, а трябва да чувствуваме от необходимостта на човечеството и на развитието на своята духовна сила, която тя трябва да има. Тогава ние чувствуваме в истинския смисъл на думата, защо трябва да съществува Духовната наука, защо тя трябва да бъде посадена в духовния живот на човечеството. Това трябва да си усвоим ние като чувство, от това чувство трябва да се проникнем.
към текста >>
288.
14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
От това следва, че човекът не може да научи един
език
от само себе си, ако този
език
не му бъде донесен отвън.
Напълно сигурно е, че онези, които днес се наричат свободомислещи, приемат с ентусиазъм една такава мисъл и я намират даже дълбока, обаче достатъчно е само да размислим върху следното: Всеобщо известно е, че едно човешко дете, което преди да се научило да говори, би било пренесено на едни самотен остров и би било оставено да израсне там, без да е чувало един човешки звук, не би никога говорило.
От това следва, че човекът не може да научи един език от само себе си, ако този език не му бъде донесен отвън.
Добрият свободно религиозен проповедник, би трябвало също да забрани на своите последователи, да учат децата да говорят, тъй като те не развиват говора от само себе си. Ние виждаме следователно, че нещо което изглежда много логично и което при известни обстоятелства се схваща като твърдо дълбокомислено от една широка публика, не е нищо друго освен едно логическо безсмислие, защото в момента, когато човек размисли малко повече, то се оказва като нещо логически твърде неустойчиво. Тук имаме един човек, който наистина си е сложил наочници. Такъв случай срещаме днес на всяка крачка в живота. Именно днес намираме много хора, често намираме такива хора, които имат такива наочници, които привидно развиват извънредно много техните душевни дейности, обаче в момента, когато трябва да излязат от определен кръг, който са си начертали, всичко отказва да действува: те просто не виждат, какво се намира вън от този кръг.
към текста >>
289.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен
език
за земните отношения.
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята. Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане.
Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения.
И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно.
към текста >>
290.
16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така ние виждаме, че от тази гледна точка Духовната наука е един
език
, чрез който живите и мъртвите се разбират помежду си, чрез който те съществуват едни за други и са възприемаеми едни за други.
Не казвайте, че би било една несправедливост, когато такива души, които може би, без тяхна вина нямат никакви духовни мисли, остават невидими за душите минали през вратата на смъртта. Ако светът би бил устроен така, тогава хората не биха стигнали никога да там, да се стремят към усъвършенствуване. Хората трябва да се научат чрез това, което им липсва. Една такава душа, която в живота между смъртта и едно ново раждане изпитва страдание и самота, една такава душа изпитва чрез това подтика да приеме духовни мисли.
Така ние виждаме, че от тази гледна точка Духовната наука е един език, чрез който живите и мъртвите се разбират помежду си, чрез който те съществуват едни за други и са възприемаеми едни за други.
И още в друго отношение се показва, каква мисия има Духовната наука, относно преодоляването пропастта между живите и мъртвите. Когато човешките души минават през вратата на смъртта, те навлизат тогава в един живот, който поддържа връзката с земният живот чрез спомена за това, което е минало. Аз не описвам това което се намира в издадените вече книги, а нещо допълнително към него. Продължително време след смъртта човекът има работа с това, че още продължава да чувствува обратно земния живот, че трябва да отвикне от копнежа да има едно физическо тяло. През време отвикването човек се научава да живее като едно душевно-духовно същество.
към текста >>
Това може да му се чете също на един
език
, който мъртвият не е разбрал, ако самият четящ го разбира.
Мъртвите разбират това. Естествено толкова по проникновено го разбират онези, които още в земния си живот са стояли близо до духовното. Ние не трябва да пропускаме да четем на мъртвите, или да разговаряме мислено с тях. При това бих искал да обърна вниманието ви върху нещо практично, че няколко години след смъртта, около 3 до 5, мъртвият има разбиране за езика, който е говорил на Земята. Това постепенно престава да бъде, но след това той още има разбиране за духовни мисли.
Това може да му се чете също на един език, който мъртвият не е разбрал, ако самият четящ го разбира.
По този начин се правят големи услуги на мъртвите. Именно в такива области се забелязва особено голямо значение на духовно научният светоглед, тъй като този светоглед премахва пропастта между живите и мъртвите. И ние можем да си представим, че ако успеем все повече и повече да разпространим Духовната наука на Земята, тогава в душите все повече ще възникне съзнанието за това, че те са заедно с мъртвите.
към текста >>
291.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен
език
, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят.
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят.
Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта. Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение.
към текста >>
292.
1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен
език
и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения.
През Коледата на 1912 в Кьолн се състоя първата официална среща на онези последователи на теософското духовно направление, които не пожелаха да се потопят в догматизиращата индийска разновидност на теософията, а съобразявайки се с постиженията на духовния живот от новото време и с решителния импулс, който Земната еволюция получи чрез Христовото Събитие, избраха като най-подходящо за западния свят единствено онова духовно обучение, което съответствува на еволюционната степен, на която се намира днешното европейско човечество.
В лицето на Рудолф Щайнер те видяха духовния изследовател и мислител, който можеше да се справи с всички изискания на съвременната естествена наука и който успя да обхване историческите закономерности, така както никой преди него, като в същото време разкритията му за природата на човешкото същество можаха да проговорят на свой собствен език и нямаха никаква прилика с каквито и да са натрапени учения.
За своето ново човекопознание, той отдавна беше избрал името „Антропософия"*1.
към текста >>
293.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен
език
като Човек-Дух.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Но самият говорим
език
вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива.
Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото.
към текста >>
И колко величествено, както във
философски
, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите.
И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство.
И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
294.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Там липсва величието на поетичния
език
, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел!
Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита.
Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова. Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка. В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже,
философски
, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
Колко различно е положението при Посланията на апостол Павел! Там липсва величието на поетичния език, липсва дори възвишеното безпристрастие на Бхагавад Гита. Ето, ние вземаме в ръцете си Послания та на апостол Павел, оставяме се под тяхното въздействие и ясно усещаме, как от тях, от устата на апостол Павел, срещу нас връхлита страстната, яростната природа на един разгневен човек, разгневен срещу всичко, което става наоколо. Понякога тонът е повишен и бих казал, дори сърдит. В Посланията на апостол Павел многократно се осъжда и укорява това или онова.
Наистина, апостол Павел говори за великите идеи на християнството, за милостта и благодатта, за закона, за разликата между последователите на Мой сей и християните, за Възкресението, но всичко това ни се поднася в един тон, който е, така да се каже, философски, който иска да прерасне в един вид философска дефиниция и все пак никога не се превръща в такава, защото във всяко изречение звучи една специфична Павлова нотка.
В нито едно изречение ние не можем да забравим, че тук говори един човек, който е или прекомерно възбуден, или се изказва под влиянието на един оправдан гняв спрямо други хора, които са сторили това или онова; или пък говори върху най-висшите понятия на християнството така, че ние чувствуваме: Този човек е ангажиран лично и е непоколебимо убеден, че е един истински пропагандатор на тези идеи.
към текста >>
Или, ако говорим на наш
език
: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити. Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
към текста >>
295.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги,
философски
понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили.
Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>
296.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Защото, който говори на непознат
език
, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
Следвайте любовта, но копнейте за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
Защото, който говори на непознат език, не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си той говори духовни тайни."
към текста >>
Който говори на непознат
език
, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността.
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха.
Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността.
Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой. Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
към текста >>
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един
език
, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз.
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
към текста >>
297.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Стремеж към единен
език
Стремеж към „диференциране на езиците."
Стремеж към единен език Стремеж към „диференциране на езиците."
към текста >>
298.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
/* Оригиналният текст на немски
език
е на стр.
/* Оригиналният текст на немски език е на стр.
306. Бел. пр./
към текста >>
299.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски
език
е на стр 309 Бел пр/.
Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие. Днес ще посоча само някои места, които представят как се чувства Киприян пред вълшебната мощ на предхристиянските духовни сили.
Така в поезията на Евдокия чуваме: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 309 Бел пр/.
към текста >>
300.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски
език
е на стр 312 Бел пр/
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат един цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души. Такъв трябва да бъде нашият копнеж. Такъв беше и копнежът на Новалис. Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една единствена дума в техния край. Аз променям тази дума на Новалис, въпреки че може би филистерите, които се смятат за свободни духове, малко ще се раздразнят.
И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
към текста >>
301.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен
философски
; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...).
Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>
63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски
философски
системи.
63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски философски системи.
Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се намират в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч. № 114.
към текста >>
302.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми
език
и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
към текста >>
303.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един
език
, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле!
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле!
Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно. Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане. И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>
304.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски
език
, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички
философски
системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи. Но на някои от нашите много умни съвременници няма да им е никак лесно да допуснат, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл. При все това допускането, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл, е по-висшето в човешката природа. Скъпи мои приятели, ясни са много науки, много философии.
Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл.
Би се случило нещо важно, ако мнозина, които се смятат за изключително умни, които в определени граници с право считат за мъдрост това, което знаят, се научат да се отнасят към света така, както се отнася Щрадер към Татко Феликс и Капезий, и кажат:
към текста >>
305.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Книгата е преведена и на немски
език
и е озаглавена „За смъртта“.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“.
Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
към текста >>
Но този
език
на мислите е не просто
език
, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят.
Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
306.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският
език
е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа.
Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността. Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал.
Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа.
Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
към текста >>
Всеки човек не говори свой собствен
език
– тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ
език
.
Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език.
Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е.
към текста >>
В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения
език
, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили.
От друга страна обаче, също и писмото въздейства върху словото и колкото повече напредва човечеството, толкова по-голямо значение за езика придобива писмото. Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч. Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици.
В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили.
И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие. Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“.
към текста >>
И това усвояване на писмения
език
има своето много особено въздействие.
Това се дължи на обстоятелството, че диалектите, които още нямат нищо общо с писмеността, постепенно изчезват, и като по-благороден елемент често се появява това, което дори се нарича писмена реч. Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили.
И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“.
към текста >>
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения
език
, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
към текста >>
Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен
език
– „der Sonn“.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва. Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“.
Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
По този начин се казва „die Soone“ и „der Sonn“1 Това, разбира се, е краен пример, но той се натрапва или най-малкото се е натрапвал.
към текста >>
Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен
език
.
Оттук е видно как писмото, така да се каже, оказва обратно въздействие върху езика. То наистина оказва своето обратно въздействие върху него. Да извикаме пред погледа си напредъка на културата.
Ще видим как именно с развиващата се култура езикът изгубва всичко жизнено, елементарно, органично, израснало от земята, как хората все повече и повече говорят своего рода книжовен език.
От друга страна, тук обратно въздействие върху словото оказва и ариманическото, което винаги съществува в писмеността. Този, който желае да се развива съобразно с природата, разбира се, ще забележи именно в този пример за трите неща, който е избрал Бенедикт сега за Капезий, какво безумие би било да искаме да изключим Ариман и Луцифер от развитието.
към текста >>
307.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните
философски
аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия
философски
трон.
Но ако ги разглеждаме от другата страна, ние ще се натъкнем на интелектуално напреднали личности, на пр.
Целзий, противникът на християнството, който навремето изрече основните философски аргументи срещу християнството, валидни и днес, и стигнем до Марк Аврелий*3, стоящ на самия философски трон.
към текста >>
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия
език
, той е почти новосъздател на римския
език
, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4.
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
към текста >>
308.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Самият глас идваше от съвсем друга посока и онова, което Исус от Назарет сега чу, преведено на наш
език
, можа да прозвучи в онези думи, които аз произнесох за пръв път, когато неотдавна положихме основния камък на нашия строеж край Дорнах*26.
И в същото време когато народът го тласкаше към жертвения олтар, той падна като мъртъв, душата му сякаш се отдели от него и целият народ, който вярваше, че отново е намерил своя Бог, видя с ужас, как този, когото всички смятаха за новия пратеник на Бога, се свлече на земята като мъртъв. Обаче в същото време отделената от тялото Исусова душа се почувствува издигната в духовните царства, в областта на Слънчевото съществувание. И сега от сферите на Слънцето, тя дочу такива думи, каквито по-рано често беше чувала чрез Батх-Кол. Но сега гласът на Батх-Кол беше променен, беше станал напълно друг.
Самият глас идваше от съвсем друга посока и онова, което Исус от Назарет сега чу, преведено на наш език, можа да прозвучи в онези думи, които аз произнесох за пръв път, когато неотдавна положихме основния камък на нашия строеж край Дорнах*26.
към текста >>
Аз не мога да преведа по друг начин на немски
език
онова, което Исус от Назарет тогава долови чрез променения глас на Батх-Кол.
Аз не мога да преведа по друг начин на немски език онова, което Исус от Назарет тогава долови чрез променения глас на Батх-Кол.
Единствено по този и по никакъв друг начин! Точно тези бяха думите, които отново върнаха от делената Исусова душа в тялото, така че той се пробуди от своя унес. И когато Исус от Назарет отново дойде на себе си и отправи поглед към тълпата от измъчени хора, които го тласкаха към олтара, видя, че всички те бяха побягнали. А когато отправи ясновиждащия си поглед в далечината, там той успя да различи само едно войнство от демонически образи, от демонически Същества, които бяха здраво свързани с тези хора..
към текста >>
309.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И когато проучим отделните
философски
определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща.
И когато проучим отделните философски определения за истината, веднага става явно, исторически явно, колко важни са тези неща.
Ето защо днес аз говоря за тях от една по-друга гледна точка, различна от гледната точка в споменатата книга. Дори и външното историческо проучване ясно показва как Азовото съзнание, Азовото чувство прониква в човешката душа приблизително от 15 век насам.
към текста >>
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост
език
.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
към текста >>
Или казано на наш
език
: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия".
Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм. И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
310.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Доколкото е възможно, ще се опитам да ги възпроизведа на наш
език
:
Тази космическа молитва „Отче наш" която по-късно беше обърната в земната молитва „Отче наш" аз имах възможност за пръв път да произнеса при поставянето на основния камък на нашата сграда в Дорнах. Сега аз отново ще я прочета, защото нейните думи фактически съдържат цялото първично учение на езическото човечество.
Доколкото е възможно, ще се опитам да ги възпроизведа на наш език:
към текста >>
311.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато четем евангелския израз „Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния
език
са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
Когато четем евангелския израз „Бог може да събуди чеда Авраамови от тези камъни", нека да не забравяме, че много от думите в тогавашния език са имали двойствен смисъл и са съдържали всевъзможни намеци.
И тези думи са нарочно употребени по такъв начин, че да насочат вниманието към скрития смисъл на нещата. А тези неща ще бъдат напълно разбрани само тогава, когато току-що изнесените от мен факти бъдат съпоставени с мисията на апостол Павел*50.
към текста >>
312.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За онова същество, което ние наричаме Натанов Исус, аз Ви споменах: то показа особената си природа, когато веднага след раждането си можа да изговори няколко думи, думи, изговорени на такъв странен
език
, че този
език
остана неразбран, и само майката стигна до предчувствието за всичко онова, което тези думи трябваше да означават.
За онова същество, което ние наричаме Натанов Исус, аз Ви споменах: то показа особената си природа, когато веднага след раждането си можа да изговори няколко думи, думи, изговорени на такъв странен език, че този език остана неразбран, и само майката стигна до предчувствието за всичко онова, което тези думи трябваше да означават.
За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той далеч нямаше зад себе си какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който носеше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове.
към текста >>
313.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен
език
, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание.
През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере. Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
към текста >>
Сега този
език
отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание. През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере.
Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
към текста >>
314.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Неговата книга „Истинското учение" е първият
философски
труд, насочен срещу християните.
*2. Целзий, 2 век сл. Хр.
Неговата книга „Истинското учение" е първият философски труд, насочен срещу християните.
към текста >>
Писал е основните си съчинения на гръцки
език
.
*3. Марк Аврелии, 121-180 сл. Хр. Римски император, 161-180 сл. Хр.
Писал е основните си съчинения на гръцки език.
към текста >>
315.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-
философски
гении.
И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин.
Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении.
И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят.
към текста >>
И ние ще открием най-добре тези религиозно-
философски
гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса.
И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении.
И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса.
Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла.
към текста >>
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия
език
, строител на световете, Демиургосът.
Но чрез това, че човешката душа е поставена заедно с Ахамод в материалния свят, чрез това в нея живее в смисъла на Гнозиса копнежът за духовния свят, в нея живее преди всичко копнежът за божествената София, за божествената Мъдрост, от която обаче е отделена поради това, че е изпълнена с Ахамод. Това чувство на отделеност от божествения свят на Еоните, това чувство на душата да не бъде тя в божествено-духовното, това според гностиците се чувствува като материалния свят.
И произхождащо от божествено-духовния свят, обаче свързано с Ахамод, се явява за Гнозиса това, което бихме могли да наречем, позовавайки се на гръцкия език, строител на световете, Демиургосът.
Този Демиургос, този Строител на Световете е същинският Творец и подържател на това, което е проникнато от Ахамод и от материалното естество. В неговия свят са заплетени човешките души. Човешките души са заплетени първо с техния копнеж за божествената София, и в света на Еоните се явява чисто божествено-духовно, като в далечината Синът Божи и Духът Свети, обаче само за този, който в смисъла на Гнозиса се издига над всичко това, в което е въплътен Ахамод, блуждаещото в пространството горещо желание.
към текста >>
316.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Официалната наука не може да ни покаже, от кой
език
произхожда думата сибила.
Сега всъщност разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка. Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища. Но днес бих могъл да спомена един от тези различни пътища. Това е пътят, който около началото на нашето летоброене води през едно твърде своебразно явление на духовния живот, а именно през явлението на живота на сибилите. Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер.
Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила.
Ако първо хвърлим поглед върху това, което е познато приблизително подробно върху сибилите чрез външните документи, можем да кажем, че още в началото на живота на сибилите трябва да отбележим едно извънредно знаменателно явление. Така приблизително започвайки от 8-то столетие и след това продължавайки по-нататък ние срещаме в Еритрея в Йония първото място на сибилите, където първите сибили изпратиха в света техните най-разнообразни пророчества; пророчества, които, вече и така, както те са предадени външно, ни показват, че тези изказвания на сибилите произхождат от чудни основи на човешкото същество и на човешкия душевен живот. Тези сибили изнасят като от хаотични подоснови на душевния живот вся какви неща, които те имат да кажат върху бъдещето на земното развитие за този или онзи народ; а именно първо това, което имат да кажат като страшни събития, но понякога също и добри. Далече от всичко това, което може да се нарече подредено мислене както казах, като че произлизащо от хаотичните подоснови на душата от устата на сибилите излиза онова, което те казват.
към текста >>
317.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки
език
и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман.
Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
преведено на нашия
език
"Лекуващият чрез Бога".
Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества. Това произведе също в човешкото тяло едно съвместно действие на мозъка, дишането, белите дробове с гръкляна /ларинкса/ и сърцето, както това се изразява в прожекцията на това съвместно действие в песента. Защото правилното съвместно действие на мозъка, дишането и органите на говора и сърцето, е телесният израз за правилното действие, за хармоничното действие на мисленето, чувствуването и волението. Лечителят, свръхсетивният лечител е Аполон. Ние видяхме трите степени на неговото развитие и лечителят, който стои на основата на Аполон, се роди на земята и хората го наричат Исус, т.е.
преведено на нашия език "Лекуващият чрез Бога".
Това е Натановото момче Исус, лекуващият чрез Бога, Иехошуа - Исус.
към текста >>
318.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но колкото и много да търсим в обикновения земен
език
, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта.
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра. Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично.
Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта.
И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи. От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията". Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана. Обаче не действието на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество. Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите.
към текста >>
319.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен
език
!
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората!
Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език!
Да се постараем да проучим основно една Мъдрост, която може отново да ни разкрие връзката на земното и на небесното; може да ни я разкрие без всяко предание така, както ние се стремим да я намерим, както тя може да бъде изявена в настоящето.
към текста >>
320.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял
философски
възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
Съмнително е, дали в света изобщо е възможно това, което наричаме всеобщи мисли, всеобщи понятия, лежащи в основата на т.н. номинализъм, или иначе казано, философския възглед, според който общоприетите понятия са само названия, накратко – само думи.
Следователно, за тези общочовешки мисли съществува цял философски възглед, споделян от мнозина дори и днес: А именно, че мислите са само думи.
към текста >>
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам
език
, на един отдавна познат нам
език
.
Понеже философите не бяха в състояние да стигнат до това, което току-що казах, а именно да приведат мислите си в движение, те по необходимост стигнаха до една граница, която не можеха да преминат, и поради тази причина измислиха номинализма.
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам език, на един отдавна познат нам език.
към текста >>
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям
философски
речник.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
321.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни,
философски
и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”.
Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма.
Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
И сега, ако преведем на духовен
език
казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Тези три душевни тона имат своето отражение и във външния свят на Космоса, и в човешката душа те си взаимодействат точно така, както правят това Слънцето, Луната и Земята. Теизмът съответства на Слънцето – само, че сега разглеждаме Слънцето не като планета, а като неподвижна звезда; интуитизмът съответства на Луната, а натурализмът съответства на Земята.
И сега, ако преведем на духовен език казаното от нас, относно Слънцето, Луната и Земята, ние установяваме, че онзи, който се издига над световните явления и казва: „Щом отправя поглед навън в света, тогава Бог ми се открива във всичко, Бог изпълва всичко”; сега ние установяваме: Земният човек, който черпи сили, когато навлиза всред лъчите на Слънцето, е теист.
Човекът, който не се издига над природните процеси, а остава при отделните явления, както и този, който никога не издига своя поглед към Слънцето, а забелязва само това, което Слънцето поражда на Земята, е натуралист. Който намира най-доброто в душата си благодарение на това, че му позволява да изгрее в неговите интуиции, е близък до онзи, който възпява Луната и се оставя под вдъхновяващото въздействие на нежното, сребристо сияние на Луната. Както фантазията може да бъде свързана с лунната светлина, така и в окултен смисъл интуистът, такъв, какъвто го описахме, трябва да бъде свързан с Луната.
към текста >>
322.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
И за последната фаза от неговия
философски
живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона.
И така, вие долавяте дълбоката вътрешна закономерност, която съществува между духовния Космос от една страна, и начина, по който човекът стои в този духовен Космос, от друга страна. И ако си послужим със символите на астрологията, които в случая означават нещо съвсем друго, ние бихме искали да кажем: - При Нитче нещата стояха така, че през определен период от неговия живот Венера се намираше в Овен, а после когато тази констелация се промени и Слънцето застана в знака на Телеца – той не можеше да напредва, така че не успя да се придвижи с Марс в знака на Близнаците, а застана в опозиция, т.е. с Марс в знака на Скорпиона.
И за последната фаза от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона.
Обаче тази констелация – а именно, когато душата нахлува в по-долните равнища, под линията идеализъм–реализъм (Рис. 13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в един духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него. Ето откъде идва трагичната съдба на Нитче. Човекът понася горните констелации, ако по съответен начин успее да се справя с външните отношения на света. Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи.
към текста >>
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните
философски
течения.
И така, ние виждаме, че тъкмо познанието за същността на човешкото и космическо мислене ни помага да вникнем в значението и задачите на духовната наука, да вникнем в нейните точни преценки относно другите така наречени „духовни движения” и най-вече в нейните преценки относно съвременните философски течения.
Колко добре се получи, че в тези лекции се опитахме да се приближим до този вид познание, че се опитахме да проникнем толкова дълбоко в сърцата и душите на нашите приятели, така че занапред антропософското духовно-научно движение да поеме в една точно определена вярна посока. И занапред ние все повече и повече ще се убеждаваме, че човекът бива формиран чрез това, което живее в него като космически мисли.
към текста >>
323.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия
език
се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване.
За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин.
към текста >>
324.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения
език
, които да могат да охарактеризират тези неща.
Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание?
Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване. Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо.
към текста >>
Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен
език
на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал.
Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука.
Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал.
Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>
325.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по
философски
начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония.
За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност.
Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония.
Обаче когато разгледаме по-отблизо такава философия на религията, те ни показват винаги една особеност. Те стигат именно до едно божествено Същество, което пропива всичко и прониква всичко, но когато разгледаме по-отблизо това божествено Същество, този Бог на философите, откриваме, че това е приблизително Бог, който еврейската или християнската религия нарича
към текста >>
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез
философски
разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец. Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия.
Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата.
към текста >>
Той казва: Да, по отношение на всички
философски
истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов.
Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина.
Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност.
към текста >>
326.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Този обаче, чийто
език
се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>
327.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много
философски
изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух.
Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
към текста >>
328.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго
философски
съществуването на Ариман.
До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век. Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник. Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“.
Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман.
към текста >>
329.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски
език
с един или друг шедьовър.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър.
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
Бедният Фауст си служи с един неразбираем
език
и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
330.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия
език
, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост.
в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо! Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба.
Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост.
Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език. Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят. Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика.
към текста >>
Следователно аз ще изнамеря мои собствен
език
...“ И сега той започва да изнамира свой собствен
език
.
Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата.
Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език.
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят. Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития.
към текста >>
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат
език
, на един несъществуващ,
език
и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят.
Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език.
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят.
Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития.
към текста >>
331.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Вие добре знаете, че латинският
език
като
език
на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его.
Да, тези душевни бедствия са свързани и с още нещо, за което аз съм споменавал тук неведнъж: през досегашните епохи на хората се налагаше да стигнат най-напред до представата за своя Аз; сега ние вече се намираме в онази епоха, когато хората се приближават до истинската представа за Аза.
Вие добре знаете, че латинският език като език на Четвъртата следатлантска епоха само по изключение прибягваше до думата его.
Тогава все още не се говореше за Аза; тогава Азът се съдържаше в самия глагол. Но колкото повече мировата еволюция също и в рамките на езика се приближаваше до Петата следатлантска епоха, толкова повече Азът се отделяше от глагола. Сега, чрез Христовия Импулс, този Аз трябва да бъде намерен по един нов, съответствуващ на епохата начин. И фактът, че в Средна Европа Азът се свързва най-често и непосредствено с Христовия Импулс, намира езиков израз тъкмо в обстоятелството, че немската дума Ich (= Аз, Б.пр.) сякаш по силата на една вътрешна, духовно-еволюционна необходимост е изградена от инициалите на Исус Христос: Ich, I С -Н, Jesus Christus.
към текста >>
332.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния
език
, общ както за живите, така и за мъртвите.
Ето защо за цялото мирово битие има много дълбок смисъл, когато свързваме мислите си с мислите на мъртвите тъкмо по начина, за който често сме говорили тук.
Преди всичко трябва да подхождаме към мъртвите с мисли, които са облечени в понятийния език, общ както за живите, така и за мъртвите.
Това е езикът, който се говори тук, в духовната наука. Защото това, което е съдържание на духовната наука, се разбира от мъртвите толкова добре, колкото и от живите. Тъкмо това никога няма да бъде чуждо на мъртвите.
към текста >>
333.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Нашият
език
е създаден за физическия свят.
И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят. Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят. За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете.
Нашият език е създаден за физическия свят.
Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно. Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така.
към текста >>
334.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски
език
, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
към текста >>
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „
Философски
11.
13 Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски 11.
Точно тук, в Касел, в един цикъл от лекции разясних...: „Евангелието на Йоан“, Събр. съч. 112, от 24 юни до 7 юли 1909 г.; вж. особено лекцията от 5 юли 1909 г.
към текста >>
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „
Философски
речник.
13. Фриц Маутнер (1849-1923, писател и философ на езика), написал философия на езика и свеждащ всичко до езика: Вж.
книгите му „Принос към критиката на езика“ (1901/02); „Езикът“ (1907); и особено „Философски речник.
Нов принос към критиката на езика“ (2 тома, Мюнхен и Лайпциг, 1910/11).
към текста >>
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „
Философски
речник“, том 1, „История“.
14. Фриц Маутнер казва: Ако дъждовна капка..: Във „Философски речник“, том 1, „История“.
към текста >>
335.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
Немският
език
и законът за звукоизместването.
Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията. Познания за законите на народите сред западните братства. Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса.
Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>
Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския
език
.
Идеята за държавност в Германия. Великогерманци и малогерманци, основаване на империята през 1871 г. Сър Едуард Грей, Жорес, Делкасе, Клемансо. Европейски съюзнически системи. За избухването на войната.
Дума и мисъл във френския, английския, немския и руския език.
Задачата на германския народ. Законът за хармоничните трептения. Духовните сили на бъдещето в различните народи: сили на възникването и отмирането, евгеетика, духовна медицина. Лорд Актън, Майкъл Фарадей.
към текста >>
336.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-
философски
, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
"Тъй като не умея да си служа с унгарския
език
, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже езика на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски
език
."
"Тъй като не умея да си служа с унгарския език, няма да Ви говоря на унгарски, а понеже езика на немците харесвам толкова малко, колкото и тях самите, няма да говоря и на немски, а ще изнеса лекцията си на френски език."
към текста >>
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия
език
, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
Нали все пак съществува писмото до М.
Камбон от 22 Ноември 1912 г., където Англия с ужасния канцеларски стил на дипломатическия език, но недвусмислено се обвързва да участва във всяко военно начинание, към което Русия би съумяла да подбуди Франция."
към текста >>
337.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански
език
.
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура.
Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език.
Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него.
към текста >>
338.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният
език
по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>
в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си
език
.
Че наистина имаме работа с народности след всичко хубаво, което съм казвал за славяните, нека ми бъде позволено в скоби да отбележа и това, следва например от факта, че когато през 1848 г.
в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език.
Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език. Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
към текста >>
Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски
език
.
Че наистина имаме работа с народности след всичко хубаво, което съм казвал за славяните, нека ми бъде позволено в скоби да отбележа и това, следва например от факта, че когато през 1848 г. в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език.
Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език.
Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
към текста >>
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският
език
.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание. В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните. Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон.
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският
език
е останал на степента на готския.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен.
Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския.
Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад. Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day. Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief.
към текста >>
В еволюцията си нововисоконемският
език
се е издигнал в специфичен елемент.
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския.
В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент.
Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването. Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система. Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството. Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук.
към текста >>
339.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски
език
.
Изобщо много лесно се случва централноевропейският нрав да се натъква на погрешно разбиране. В Западна Европа истинският централноевропейски нрав и сега продължава почти винаги да бъде разбиран погрешно. Другояче впрочем не би могло и да бъде. В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в.
образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език.
Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
към текста >>
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският
език
се намира едно стъпало по-високо от готския и английския.
Нека това да не се забравя. А през XIX в. Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав. Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте.
Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския.
Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
Свойствено на немския
език
е мисълта да не се обвързва с думата.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
към текста >>
И само поради факта, че немският
език
не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
към текста >>
Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския
език
.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския
език
*153.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски.
Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл. Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Немският
език
се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153. Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта.
Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият
език
е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
340.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Tag) ведно със самия
език
и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период.
Така Хьодур бил онзи, който се явява представител на външния материален свят, доколкото този материален свят не се схваща в неговата взаимовръзка с духовното, ами живее като паразит на земята. Същевременно името Hod е идентично със старата дума за борба, война, докато Baldur, в каквото звучене се пази до днес, възлиза към други означения, най-доброто от които още е съхранено в англосаксонския. С оглед на изложеното от мен през последните дни думата за „ден" (нем.
Tag) ведно със самия език и звукоизместването е налице и в по-ранни степени: всъщност Bai day е възможно макар и в англосаксонски като име и в превод би означавало „сияйният ден" или „денят на светлината", с което се изразява връзката на Балдур с дневното съзнание, сиреч със съзнанието, възсияло над човечеството едва през Четвъртия следатлантски период.
Хьодур е представителят на материалното, на мрака и в същото време на борбата, на схватката. Балдур е представителят на разбирането, на познанието, на светлината, и то на онази светлина, която свети на човешката душа в съзнаващото състояние, развило се от Четвъртия следатлантски период насам.
към текста >>
341.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския
език
.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език. При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския
език
.
Главното, на което трябва да се обърне внимание, е редуването между английски говорещите народи и на родите, говорещи някаква форма на латинския език.
По-новата история не може да се разбере, ако не се знае, че важното преди всичко е и че така се направляват нещата всемирните явления да се уредят в полза на английски говорещите народи така, че да се прекрати влиянието на народите, говорещи някаква форма на латинския език.
При известни обстоятелства такова прекратяване може да се предизвика най-добре, като другият бъде насърчаван известно време и по такъв начин бъде направен подвластен. Така може би най-добре се постига неговото поглъщане.
към текста >>
Но Вие знаете приказката, че в немския
език
човек лъже, когато иска да бъде учтив.
Характерът му бил такъв, че след като напускал Англия, за да поеме длъжността си на монарх в Хановер, английските вестници писали: Добре, че се махна, и дано никога вече да не се върне! Просто заради цялостния си нрав, заради своето поведение бил известен направо като кошмарна личност. А като се разсъди как е постъпвал и по-специално какво впечатление е правел на своите съвременници, на онези, които си имали работа с него, получава се една картина за характера му, забелязвана от всеки, който има усет за такива характери. Всъщност поданиците на Хановер не могли да го разберат,смятали го за грубиян. Груб той наистина бил толкова груб, че поетът Томас Мур казва: Той несъмнено беше от династията на Велзевулите.
Но Вие знаете приказката, че в немския език човек лъже, когато иска да бъде учтив.
Към грубостите понякога се проявява разбиране, стига да е налице условието, че щом никой ще грубиянства, то той поне ще бъде прям. А когато Ернст Аугуст грубиянствал, той винаги лъжел и тъкмо това в Хановер не могли изобщо да го проумеят. А и други подобни черти му били присъщи.
към текста >>
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство."
Ех, това красиво италианско небе, загрозено от фабрични комини; ех, този Неапол la bella Napoli, оклепан от параходи и тяхното разтоварване; а и Рим с италианските войници; каква горест по хубавите времена на папския, бурбонския и леополдинския Рим! Тези човеколюбиви чувства продължават да образуват основата на всяка англосаксонска и германска преценка за нас, а за да покажа колко дълбоки са били те, е достатъчно да припомня, че са били изразявани от люде, които в други отношения са били превъзходни, както например Грегоровиус и Бурже. Италия, която се реформира и угои, която започна да носи една или друга банкнота в портфейла си, едва в наши дни придоби вярното съзнание за себе си. И ако в отговор на това тя отива с възторзите си малко по-далеч, отколкото се полага, редно е да бъде извинена и да намери разбиране. Десет години бяха необходими и едва ли са стигнали, за да може идеята да премине от първите, предвидили бъдещето и силата на Италия, върху множеството, което сега е пропито и убедено в тях.
Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство."
към текста >>
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Ето ги вижданията, скъпи мои приятели!
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство." Всичко това – смята той е непригодно, за да вдигне наистина един народ.
Този съвременен човек вече няма мира в духовното въздействие, във въздействието на духовното!
към текста >>
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания,
философски
произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
"Напразно нашите велики мислители щяха да трупат томове списания, статистически издания, философски произведение и книги за най-новото изкуство; народът никога нямаше да стигне до това убеждение, нито пък чужденецът поне още години наред."
към текста >>
342.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския
език
, в това число и тук в Щутгарт.
Давам за пример това, което ще кажа сега.
Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт.
Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха? Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език. Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки.
към текста >>
Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски
език
.
Давам за пример това, което ще кажа сега. Откакто над Европа и света се разразиха първите събития на войната, можах да говоря за преживяваното в различни места по обширната територия на германския език, в това число и тук в Щутгарт. Говорих за това на различни места. Какво беше едно от последствията от това, че тези преживявания се обсъждаха?
Едно от последствията беше настойчивото желание на антропософите от другите страни да получат материалите, предназначени за говорещите немски език.
Тези искания изхождаха от предпоставката, че Истината е една за всички хора, и че такова пренасяне, без изменения и пояснения на казаното от едно място на друго място, може да послужи за изясняване на Истината. Стана модерно в нашето духовно течение всичко, което е казано, и това, което е казано в определен момент, в определено място и именно на дадения човек, да се записва и да се смята, че то в същата степен се отнася за всеки. Изхожда се от теоретичната предпоставка, че Истината може да бъде формулирана само по един единствен начин. Но, скъпи мои приятели, безобразие е, когато неточно се записват казани думи, когато после някъде ги четат или повтарят и си въобразяват, че те все още запазват предишния си смисъл, и това безобразие може да израсне в нещо чудовищно, ако продължава. Вървейки срещу преживяванията, които са ни дадени, трябва така да се въоръжим с духовнонаучното познание, че да ги посрещнем с голяма сериозност.
към текста >>
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките
философски
импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Прекрасното го възприемат, разбира се, и другите народи. Но така вътрешно да се постигне прекрасното и значението на прекрасното в човешкия живот, както Шилер в неговите "Естетически писма", /бележка 23/, така то е било постигнато само в Средна Европа.
Достижения в борбата са познали, разбира се, и други народи, и ще ги имат и занапред; но така да се отдадеш на борбата, да издигнеш най-дълбоките философски импулси, да пронижеш с душевното тази борба, както това го е направил Фихте /бележка 24/ в неговото "Обръщение към германския народ", така е било това само в Средна Европа.
Религиозни войни са бушували и на други места; но така дълбоко свързани с всички преживявания на човешката душа, както в Средна Европа, те не са били никъде по света.
към текста >>
343.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато се доближаваме до тайните на смъртта, през цялото време трябва да имаме предвид, че при характеристиката на фактите от духовния свят, думите от нашия обикновен
език
трябва да променят своя обичаен, приспособен за физическия свят смисъл.
Когато се доближаваме до тайните на смъртта, през цялото време трябва да имаме предвид, че при характеристиката на фактите от духовния свят, думите от нашия обикновен език трябва да променят своя обичаен, приспособен за физическия свят смисъл.
Тъй като мъртвият, така нареченият мъртъв, встъпва в духовния свят и, както нееднократно се е казвало за това, в духовния свят всичко е съвсем различно, отколкото във физическия свят.
към текста >>
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския
език
един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание.
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
344.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския
език
.
Какво още трябва да се добави, скъпи мои приятели? Ако в развитието, започвайки от средновековието чак до наши дни, не се намесваха ариманичните влияния, ако развитието на духовното познание в Европа вървеше органично, без ариманично влияние, тогава днес би било видно съвсем ясно, че всичко, което Западът е достигнал чрез духовната наука, е израснало от германската същност. Плодовете на германската духовна наука са хранели англосаксонския окултизъм, замаскирано са се пренасяли в Англия и Франция.
Само терминологията, само наименованията са взети от френския и английския език.
Ако се вникне в същината, цялото съдържание на френския и английски окултизъм са само маскирани немски духовнонаучни изследвания.
към текста >>
345.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако ученикът знае руски
език
, тогава може да се научи нещо за Соловьов.
Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов.
Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов.
Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
към текста >>
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски
език
, защото е преведено нищожно малко.
Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко.
Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия. Но как да подходи съвременният професор по философия, например, към дисертация за духовната наука? Той не би знаел, как да подходи към нея.
към текста >>
346.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Германският
език
има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
Нищо не ми импонира толкова малко, както така наречените прекрасни, безупречни по форма, стихове, които днес толкова се харесват на хората.
Германският език има такова богато минало и носи в себе си също така възможности за по-нататъшно развитие, в него сякаш от самосебе си се раждат стихове, които се пишат именно в незрялата младост, до 28 години.
към текста >>
347.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли
философски
, както за нея е говорил Аристотел.
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел.
Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен.
към текста >>
348.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Говорих така, че тогава употребих рязък, остър
език
.
В хода на нашите разглеждания отново и отново съм посочвал, че от източниците на духовното изследване може да се говори за характера на нашето време и близкото бъдеще. На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно. Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха.
Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език.
Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор. Възможно е, на някой тогава това да му се е сторило малко пресилено. Но оттогава е възможно и да се е убедил, че фактите потвърждават казаното; фактите показват, че такова рязко твърдение е било обосновано.
към текста >>
Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен
език
книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ.
В бележката се съобщаваше, какво е написал Александър Мошковски. Нямам със себе си тази книга, но от бележката ще научите, в какво е работата. Ето нейното съдържание. "Който някога е търкал училищния чин, незабравими за него ще останат часовете, когато е чел при Платон за беседите на Сократ с неговите приятели, незабравими с баснословната скука, предизвиквана от тези беседи. И може би ще си спомните, че сте намирали тези беседи за много глупави, но, разбира се, не сте се престрашили да заявите това открито, тъй като този, за когото е ставало дума, е бил Сократ, гръцкият философ." С такава напълно необоснована оценка на храбрия атинянин достойно завършва книгата на Александър Мошковски “Сократ-идиот” /бележка 99/.
Ерудитът Мошковски в малката, написана на разговорен език книга, предприема нещо не по-малко от това, съвсем да лиши Сократ от достойнството му на философ.
Заглавието "Сократ-идиот" се подразбира дословно. Няма да сгрешим, ако предположим, че тази книга ще предизвика научно разглеждане. Разбира се, днешният човек на компромиса ще каже: е, ние знаем достатъчно, за да кажем, че Сократ е велик човек, а не идиот, и тогава се появява Мошковски и казва такива неща! – Но днес трябва по съвсем друг начин да се оценяват тези неща. Който познава Мошковски, знае, че той в пълния смисъл на думата стои на позициите на крайния естественонаучен мироглед, чак до квантовата теория, че той заема най-екстремното крило на съвременния натурализъм.
към текста >>
349.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Още през 1895 година той превел на френски
език
и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти».
Първата му философска книга "Съкровището на бедните" е излязла през 1896г. В нея една глава е посветена на Новалис и започва с думите: "Хората вървят по различни пътища. Който ги проследи и сравни, ще види редки образи. Аз избрах трима такива човека, чиито пътища ни довеждат до три различни върха». Той назовава фламандския мистик Руисбрьок, Ермерсон и Новалис.
Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти».
към текста >>
Рудолф Щайнер я е превел на немски
език
и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година.
Предадена ни е като "Песента за съня на Олаф Естезон".
Рудолф Щайнер я е превел на немски език и често е споменавал за нея; за първи път през рождественските и новогодишни дни на 1912-13 година.
Съответните лекции са издадени в изданието "Връзката на човека с елементарния свят", СС № 158, Дорнах, 1968 г. Там е даден и текста на "Песента за съня".
към текста >>
350.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Вземете например известия "
Философски
речник" на Фритц Маутнер*51.
Вземете например известия "Философски речник" на Фритц Маутнер*51.
Там пише: Забележителното е не как Дарвин превъзмогна телеологията, т.е. учението за целесъобразността, а че изобщо я превъзмогна! Понеже Маутнер е достатъчно умен и знае, че духовните сили далеч не са победени от Дарвин, той казва: важното е не как той е сторил това, а че изобщо го е сторил. Или с други думи, Маутнер казва: Колко уместно е, че органическото развитие беше представено така, сякаш в него няма никакви духовни Същества, преследващи своите духовни цели.
към текста >>
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия
език
бихме могли да си позволим този популярен израз.
Единствено по този начин хората могат да пробудят у себе си yceта за действителността. Защото днес усетът за действителността им липсва дори и по отношение на най-елементарни неща, както и по отношение на тяхното съизживяване. Днес хората вярват, че са реалисти и материалисти, докато всъщност те са най-абстрактните теоретици, които можем да си представим, те са претъпкани с голи теории, заспали са в своето обкръжение от голи теории и нямат никакво желание да се пробудят.
И когато някой случайно се пробуди това не е случайност, но в говоримия език бихме могли да си позволим този популярен израз.
Когато някой случайно се пробуди и каже нещо, изхождайки от своето будно съзнание, светът просто не го забелязва. Да, така вървят нещата днес.
към текста >>
351.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по
философски
начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
През 1869 г.
се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
към текста >>
352.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато тази новина беше така довята отвън през паузата, бях застанал близо до берлински литературен критик, междувременно написал
философски
книги, станали доста известни, който така изрази учудването си от този факт, че то остана в съзнанието ми.
Преди години, по време на представление в един театър в Берлин44 се разпространи, бих казал, беше довеяна новината, че императрицата на Австрия45 е убита в Женева от «пропагандист на делото», както тогава се казваше.
Когато тази новина беше така довята отвън през паузата, бях застанал близо до берлински литературен критик, междувременно написал философски книги, станали доста известни, който така изрази учудването си от този факт, че то остана в съзнанието ми.
Той каза: «Човек може да разбере много неща в света, макар да не ги оправдава и да не е съгласен с тях. Много неща могат да бъдат разбрани в света, но че има смисъл, изхождайки от агитаторско движение, да се убие болна жена, чийто по-нататъшен живот не би могъл да промени нищо важно, чиято смърт в никакъв случай не може да стои във връзка с някаква видима политическа идея, е неразбираемо». Така каза някога мъжът, «то не може да се разбере, във всеки случай е безсмислено».
към текста >>
353.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й
език
, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
Тя винаги е можела да говори немски, това е бил родният й език, но под влиянието на хистеричната й болест не може повече да го говори, а разбира само английски.
към текста >>
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този
език
.»
«Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията.
Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
към текста >>
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг
език
освен на английски.
Цялата болест започва с това събитие.
От него остава и едностранната парализа на ръката, полусънното състояние и невъзможността да се изразява на друг език освен на английски.
към текста >>
Волята за власт при Ницше19 е дори
философски
принцип80.
Юнг забелязва, че Фройд има своите противници. Между тези противници е и Адлер78. Адлер застъпва съвсем друго становище. Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план. Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80.
И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява. Накратко, тя упражнява тира-нична власт върху обкръжението.
към текста >>
354.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен
език
, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта.
Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия.
Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи. Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство. В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост.
към текста >>
355.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки,
философски
или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг.
Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка.
Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте. Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
към текста >>
356.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен
език
, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие.
Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
към текста >>
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския
език
, като го прави подходящ за християнството.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните. Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен
език
, този чисто риторичен латински
език
с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото. Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството.
Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните.
Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
357.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
поради непреодолими
философски
и други противоречия.
[vii] Огюст Конт 1798-1857, философ, основател на позитивизма и научната социология. В продължение на няколко години той е частен ученик и приятел на граф Анри Сен-Симон. Напуска работата си като секретар на Сен-Симон през 1824 г.
поради непреодолими философски и други противоречия.
В програмната си книга «Духът на позитивната философия» от 1844 г. Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
към текста >>
358.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако някой има
философски
мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано. Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател. Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало.
Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
към текста >>
359.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко
философски
или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея. Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност. От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека.
Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един
език
на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един език на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност!
При това съвсем не става дума за маловажни неща, а, по принцип, само за основни положения, с които днес изобщо запознаването е само от преводи. Това е такова малко наблюдение, което ви представих. Но който има търпението да наблюдава в живота такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме.
към текста >>
360.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински
език
, този латински
език
, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински
език
се превръща в творец на християнския стил.
Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил.
Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
към текста >>
361.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения
език
на съвременната философия, а този
език
е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол. Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е. той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
Все пак, който владее този
език
, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е. той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
362.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките
философски
школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г.
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е.
към текста >>
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките
философски
школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
към текста >>
Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски
език
в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел.
Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед.
към текста >>
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски
език
.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите. Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон.
Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително. Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един
език
на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския
език
до арабския.
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
363.
Вътрешният аспект на социалния въпрос
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
(PDF на немски
език
за теглене)
(PDF на немски език за теглене)
към текста >>
364.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов
език
.
И как мога да го постигна? Едничкият възможен начин е следният: „Вместо да се интересувам само от собствения ми начин на мислене и от това, което аз смятам за вярно, аз трябва да развия безкористен интерес към всяко мнение, на което се натъквам — независимо колко силно го смятам за погрешно.“ Колкото повече човек се гордее със своите собствени догматични мнения и се вълнува само от тях, толкова повече се отдалечава от Христос през сегашната епоха от земната еволюция.
Колкото повече развива социален интерес към мненията на другите хора, макар да ги смята за погрешни, толкова повече светлина получава в собственото си мислене от мненията на другите — и толкова повече се прониква в дълбините на душата си от едни думи на Христос, които днес трябва да се преведат в духа на новия Христов език.
към текста >>
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки
език
своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>
365.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един
философски
речник.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник.
Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>
366.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така щото, говорейки на наш
език
, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
367.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия
език
така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/.
Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората. Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия. Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали.
Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/.
Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората.
към текста >>
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с
философски
светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус.
Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус.
Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното. Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ.
към текста >>
368.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Книгите са написани без съмнение на днешен немски
език
, поне приблизително на днешен немски
език
, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това?
Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф. Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация.
Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това?
/Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>
Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски
език
, това е една действителна неистина.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /.
Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина.
Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>
Външно те са написани на немски
език
, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари.
По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина.
Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари.
Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>
369.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
На нашия модерен, станал абстрактен
език
бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
Така си е представял без съмне ние средновековният човек своя идеален храм. Ако тук е изтокът и тук е западът, тогава тук ще имаме северът и югът /Виж рис. № 10/. И тогава на север, юг и запад ще има три врати, а тук на изток ще има един главен страничен олтар и при всеки стълб би имало един вид олтар. Обаче там, където линиите на кръста се пресичат, би трябвало да стои храмът на храма, катедралата на катедралата: там ще бъде така да се каже обединението на всичко, едно повторение в малък мащаб на онова, което е цялото.
На нашия модерен, станал абстрактен език бихме казали: тук би стояла Светия-Светих, обаче във формата на цялото.
към текста >>
370.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на човека" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също
философски
.
С това бихме свързали по определен начин мисленето с неговата същност и бихме могли сега да твърдим нещо подобно за волението. Волението не е като образ и отражение, а то трябва да се схваща като зародиш и завършване, развитие по отношение на силата на волята между раждането и смъртта. Това устройство, че от мисленето имаме образа, а от волението зародиша, всичко това ни дава възможност да проявим свободата между раждането и смъртта.
Можете да прочетете върху този въпрос в моите книги "Загадки на човека" и "Загадки на душата", както и във второто издание на моята "Философия на свободата", където тези неща са разгледани също философски.
към текста >>
371.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И нещо друго: когато в областите говорещи английски
език
хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
И нещо друго: когато в областите говорещи английски език хората почувствуваха, че духовната култура е безплодна и се роди желанието за едно оплодотворение на духовния живот, теософите отидоха в подчинена Индия и потърсиха там изворите за тяхната модерна теософия.
За онова, което те търсеха, за да подобрят духовния живот, нямаше никакъв плодотворен извор в техния собствен живот: те отидоха на изток. И наред с това знаменателно положение бихте могли да намерите още много доказателства за безплодието на духовния живот в западните страни. И всяко доказателство за безплодието на духовния живот в запада е същевременно едно доказателство за необходимостта от осамостоятелствуването на духовния живот в тричленния социален организъм.
към текста >>
В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски
език
, това е една невъзможност.
Онова, което е духовен живот, онова, което е правов живот, това са чужди растения И това са най-много чужди растения моля да вземете това под внимание това са толкова повече чужди растения, колкото повече отиваме на запад в европейската цивилизация. Защото в средна Европа винаги е съществувало нещо, бих могъл да кажа, което е като една защита, като една борба против гръцкия духовен живот от една страна и против католически правов живот от друга страна. Там винаги е имало едно опълчва не против тези течения. Един пример за това опълчване е средноевропейската философия. В Англия не се знае действително нищо за тази средноевропейска философия.
В действителност Хегел не може да бъде преведен на английски език, това е една невъзможност.
Не се знае нищо за него. В Англия германската философия се нарича германизъм и с това се разбира нещо, с което един разумен човек не може да се занимава. Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре!
към текста >>
372.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един
философски
поток.
Въпреки че са свързани с лични преживявания, тези съчинения имат определено значение, ако искаме да се вгледаме в цялото духовно положение на днешния ден. Моята цел когато ги писах беше, както ще забележите, да пробудя съвестта на германския народ, да дам израз на онова, което можеше да се възприеме дори тогава като поначало липсващо в духовния живот на германската нация. Ще ви прочета няколко пасажа от едно от есетата, озаглавено "Духовният знак на днешния ден". Тези пасажи се отнасят към случвалото се преди повече от 30 години, към едно минало, което тогава беше настояще. Аз прибавих самия духовен живот, преобладаващ по онова време, към симптомите, проявяващи се най-подчертано в мисловния живот на германската нация.
Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток.
Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение. Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници. Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор.
към текста >>
Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото
философски
трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор.
Аз написах: "Нашето поколение си пропомня със свиване на раменете периода, когато през целия духовен живот на германския народ протичаше един философски поток. Мощният импулс на времената, завладяващ умовете на хората в края на миналото столетие (т.е. на XVIII век) и в началото на това, и смело посрещащо най-висшите задачи, които можем да си представим, сега се разглежда като нежелано отклонение. Ако някой се осмели да повдигне възражение, когато разговорът се насочи към фантазиите на Фихте или към въображаемата игра на мисли и думи на Хегел, той бива сметнат от своите слушатели просто за дилетант, който има толкова слаба идея за духа на съвременното научно изследване, колкото и за пълнотата и сериозността за философските методи. В най-добрия случай Кант и Шопенхауер са толерирани от нашите съвременници.
Както изглежда, възможно е да проследим до Кант недостатъчно малкото философски трохи, използвани от съвременната наука като основнополагащи; а Шопенхауер, освен своите строго научни трудове, също е написал и малко неща в лек стил по теми, достъпни за хора с ограничен духовен кръгозор.
Отворен ум за сремящото се към най-големите висоти на света на мисленето, разбиране за извисяването на духа, който в областта на науката вървеше успоредно с нашия класически културен период това сега липсва. Сериозната страна на това явление се появява само когато вземем под внимание, че упоритото отклоняване от тази духовна цел означава за германския народ загуба на неговото собствено Себе, откъсване от Духа на Народа. Защото този стремеж извира от една дълбока нужда в немския характер. Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран.
към текста >>
373.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив
език
, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес. И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо.
Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив
език
е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически.
към текста >>
374.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
С чудесен
език
това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
С чудесен език това стихотворение за Варуна съдържа онова, което аз ви описах вчера.
Мислете за онова, което навлиза от вътрешните енергии на земята в човешкото физическо и етерно тяло: тези енергии са въздействали върху съзнанието и произвеждали в онези древни времена сили за вътрешно зрение. А след то ва помислете за това стихотворение и за дълбокото значение в указанието, че това е Варуна, Богът на промяната, който кара въздухът да духа в горите (по земята с нейното покритие). Това същото даващо сила същество, работещо от земята чрез животните, причинява бързината на конете, веществото даващо живот в съществата, които дават мляко, подсилва в сърцето на човека волевия импулс, откъдето е произхождало древното вътрешно ясновидство. В тези указания имаме нещо, което прави разбираемо вида виждане притежавано от овчарите на полето. И от това, което следва, можем да разберем вида знание, което живее в Мъдреците от Изтока.
към текста >>
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират
Философски
камък с килограми.
Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно. Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините. Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък.
Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми.
Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>
375.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя
език
, по един съвършено външен и формален начин.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин.
Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
376.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче щом като мине през Портата на смъртта, човек възприема топлината в рамките на обонятелното изживяване, а светлината в рамките на едно друго изживяване, за което в днешния интелектуалистичен
език
не съществува подходяща дума и затова трябва да си послужим с една сходна дума, като кажем: Дим!
Ние възприемаме цветовете чрез светлината и във светлината, но не и светлината. Светлината никой не може да види. Представете си, че се намирате в едно празно пространство, което изцяло е пронизано от светлина. По същия начин Вие бихте могли и да сте в мрака. В едно тъмно и непрогледно пространство, Вие няма да сте в състояние да възприемете нищо; Вие ще можете да го различите само чрез едно вътрешно изживяване.
Обаче щом като мине през Портата на смъртта, човек възприема топлината в рамките на обонятелното изживяване, а светлината в рамките на едно друго изживяване, за което в днешния интелектуалистичен език не съществува подходяща дума и затова трябва да си послужим с една сходна дума, като кажем: Дим!
След смъртта човек възприема светлината като въздушно прииждане, като въздушен наплив, като въздух.
към текста >>
377.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя
език
, както от друга страна е резултат на своето мислене.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене.
Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят. Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли. В тази област действуват Архаите. Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент. Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни.
към текста >>
Да, силите, които намират израз в нашия
език
и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент.
В много по-голяма степен отколкото го допуска, човекът е резултат на своя език, както от друга страна е резултат на своето мислене. Нашата физическа форма ние изцяло получаваме от външния свят, и на свой ред чрез нашата воля ние „отливаме“ една или друга форма във външния свят. Това, което представлява нашият живот, произхожда от същата област, от която произхождат и нашите мисли. В тази област действуват Архаите.
Да, силите, които намират израз в нашия език и ни карат да принадлежим към един народ точно те формират и всички онези физически качества, които ни ограничават в нашите човешки „рамки“ много повече, от колкото например мисловният елемент.
Хората имат еднакви мисли, обаче езиците им са различни. Хората се диференцират според езика; обаче все пак в езика те имат нещо независимо дали индивидът принадлежи към един по-малък или по-голям народ което ги сближава и с другите.
към текста >>
378.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински
език
и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
Всичко, което римляните наследиха като имагинативен свят, идваше от Гърция.
Римляните напреднаха по пътя на логизма и прозата, те изковаха своя латински език и му предадоха онази желязна и строга логика, с коя то той продължи да формира културното развитие на света в продължение на цели столетия.
към текста >>
И аз бих желал отново да изтъкна, че макар и под ариманически вид в латинския
език
продължи да действува един мощен луциферически елемент.
Но това е само фасадата. В действителност тук продължи да действува луциферическият елемент. И това, което през следващите столетия се утвърди като римска цивилизация, макар и под силния напор на германските племена, успя да съхрани в себе си един несъмнен луциферически елемент. Впрочем луциферическият елемент продължи да действува и по-нататък. Естествено, поради факта, че проникна в човешкото мислене, той значително промени своя първоначален характер.
И аз бих желал отново да изтъкна, че макар и под ариманически вид в латинския език продължи да действува един мощен луциферически елемент.
към текста >>
Както латинският
език
бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията.
Самото християнство също се оказа вплетено в мрежите на тази теология. Християнството се теологизира.
Както латинският език бе превзет от логиката, така и християнството бе превзето от теологията.
Обаче най-истинският и жизнеустойчив елемент на християнството премина именно в споменатия луциферически елемент, който от своя страна бе надянал една измамна ариманическа маска. Вместо истинското християнство, над света се понесе теологията, или с други думи: Една разновидност на културата. Но макар и по един инстинктивен начин, под този видим пласт продължи да действува тъкмо личното участие, личната инициатива на човека. Разбира се, тя не можеше напълно да се съедини с това, което идва отгоре. И за нас е извънредно интересно да проследим този процес в неговата бляскава и, така да се каже официална фаза, фазата на Ренесанса.
към текста >>
379.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния
език
тя просто не съществува.
Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества, както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме. Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило.
Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния език тя просто не съществува.
Така или иначе, Вие трябва да разберете за какво става дума.
към текста >>
380.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Казано на популярен
език
, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
Обаче както Слънцето се явява като извор и източник на светлина, така и другите небесни тела се явяват като образи. Ето защо и популярната астрономия счита, че те само отразяват Слънчевата светлина.
Казано на популярен език, Слънцето „изпраща“ светлината, а другите планети я отразяват обратно.
към текста >>
381.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Дори и в говоримия
език
обаче, може да се установи, че sein (съществувам, съм) идва от sehen (виждам), така че ако трябва да се съобразим с човека, бихме могли да кажем: съществува това, което може да се види.
Дори и в говоримия език обаче, може да се установи, че sein (съществувам, съм) идва от sehen (виждам), така че ако трябва да се съобразим с човека, бихме могли да кажем: съществува това, което може да се види.
Защото етимологически sein идва от sehen.
към текста >>
382.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд
език
до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
„Обаче за преобладаващата част от биолозите, този основен принцип в медицината е не само непознат, но и неразбираем.
Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
към текста >>
383.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният
език
за тази епоха, един
език
, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
384.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От този факт, неговите
философски
разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа. Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
към текста >>
385.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
/* "Шпенглер" на немски
език
означава "водопроводчик"/.
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма. Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния свят.
/* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
към текста >>
386.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски
език
се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване.
На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>
и на английски
език
Occult Science An Outline.
Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си. Иначе, човек се изгубва, защото той трябва действително да излезе от самия себе си. Но излизането от самия себе си не трябва да води към самоизгубване. На основата на едно познание като това, което описах, е написана книгата, която на немски език се нарича: Geheimwissenschaft im Umri?
и на английски език Occult Science An Outline.
към текста >>
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са
философски
истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих.
И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
към текста >>
387.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия
език
и даже от специалния
език
, който са говори основно тук на земята.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята.
Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
И колкото дълго престоява в духовния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на
език
, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния
език
, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
Мъртвият говори най-вече с композиции от букви, от звучности.
И колкото дълго престоява в духовния свят след смъртта, толкова повече стига до говоренето на език, който се усвоява само когато се постигне способността на различаване, предвид земния език, когато съществото не се хваща вече за абстрактното значение на думите, а прониква, напротив в съдържанието на усещането от звучности.
към текста >>
Те не говорят английски, не говорят немски
език
, нито руски
език
, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
Нещата са такива, каквито ги посочих също в конференциите за възпитанието: при А, изпитваме нещо като учудване. Приемаме по определен начин това учудване в нашата душа, като не казваме обаче А, а Ах /Ach/, което ще рече: А=Аз се учудвам е учудването влиза в мен: х /ch/ и ако сега сложа още едно m от пред и кажа mach /аз правя/, имам развитието на това, което ме учудва, сякаш то се приближава към мен, пристъпвайки m и съм напълно вътре! Често по този начин на разбира, чрез звучности, идват отговори те на мъртвите.
Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
към текста >>
Трябва да привикваме все повече и повече към този
език
на сърцето, свойствен за мъртвите, ако мога да го нарека така.
Аз ви го казах много точно, сърцето е по-величествено от Слънцето. За земното виждане, сърцето е там някъде отвътре и ако извършим анатомично изваждане, то няма да ни се представи в красив вид. Всъщност, сърцето е в цялото човешко същество, то импрегнира всички други органи, то е даже и в ухото.
Трябва да привикваме все повече и повече към този език на сърцето, свойствен за мъртвите, ако мога да го нарека така.
към текста >>
Но по-късно, той разбира един
език
, който всъщност не е истински
език
.
Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно. Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето.
Но по-късно, той разбира един език, който всъщност не е истински език.
към текста >>
Най-напред ни е нужно на преведем на един земен
език
това, което получаваме тогава от мъртвия.
Най-напред ни е нужно на преведем на един земен език това, което получаваме тогава от мъртвия.
към текста >>
Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен
език
.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира.
Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език.
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
388.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Този
език
е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия
език
.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
към текста >>
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки
език
може да ви послужи тук по някакъв начин.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
към текста >>
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния
език
под формата на имена, на съществителни.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили. Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите. Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин.
Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни.
Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва.
към текста >>
Ние влизаме тогава в един
език
, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един
език
, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен
език
.
Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия
език
само в междуметията, където казваме "Ах!
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах!
"/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата.
към текста >>
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки
език
става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но, скъпи приятели, мислите ли, че когато трябва да ви се говори, изхождайки от духа на тази наука на посвещението, трябва думите да имат същия звук, като този, който трябва да имат тук на Земята за обикновените земни условия?
Ако се опитам да ви направя разбираем факта, че говоримия човешки език става друг, когато остава въпрос да се отправяме чрез езика към съществата от духовния свят, вие не се обърквайте от моите думи, ако ви кажа: аз никога не бих подценил голямото значение, което има, от чиста земна гледна точка, например Русо, и бих се заел, ако говоря от чисто земна гледна точка, да говоря за Русо с целия порив, всички възхвали, цялата благословена критика, каквато имат другите хора говорещи за него.
Но ако трябва да се реша да опитам да облека в земни думи това, което науката на посвещението посочва по повод Русо, аз съм задължен да кажа това: със своята уравниловка, със своето духовно уеднаквяване, Русо се представя между много други другари, като главен бърборко на модерната цивилизация!
към текста >>
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния
език
; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния
език
това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
389.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския
език
е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област.
В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
Това е извънредно подходящо наименование, понеже далакът е свързан с всички занимания на човека, които надхвърлят аза, които вече се доближават до духа-себе, а далакът е дори точно органът на духа-себе. Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу.
към текста >>
390.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия
език
, който е създаден за човешките условия.
Ще споделя с вас някои неща относно духовните власти и същества, които надсетивно живеят в обкръжението на човека и участват в неговото земно битие.
Ще разберете, че всичко, което се случва между духовните същества в надсетивния свят и което такива духовни същества имат да вършат заедно, се различава от това, за което се грижат хората по време на земното си съществуване, и че оттам всъщност е трудно да се разказва за съществата и дейностите на над сетивните интелигенции, на надсетивните същества с човешкия език, който е създаден за човешките условия.
Но тъй като в нашето време то трябва да се случи, ще трябва да се разказва образно. И тук ще разберете, че някои изрази са така оформени, като че ли биха произхождали от човешките условия. Те посочват наистина правилното, но, разбира се, по картинен, образен начин, понеже са взети от човешките отношения.
към текста >>
391.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя
език
това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя.
Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това.
към текста >>
392.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Следователно този образен
език
не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Можете да карате детето да прави достатъчно външна гимнастика, но когато тази гимнастика е формирана само според правилата на тялото, чрез нея няма да предпазите детето, да речем, в късна възраст от всякакви болести на веществообмяната, ревматизъм, изобщо болести, които по-късно стават болести на веществообмяната. Защото това, което се извлича от гимнастиката, по-скоро сгъстява физическото тяло. А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото.
Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика.
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо.
към текста >>
393.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И представим ли си някакъв
език
, който има само съгласни, той би бил такъв, за който един посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните.
Защото гласните са отзвук от нашия взаимен живот с духовните йерархии. Това го донасяме с нас и го внасяме тук, на Земята. То остава в нас и е наше собствено откровение. В съгласните ние се нагласяме към външния свят. Светът на съгласните, консонантите е земен.
И представим ли си някакъв език, който има само съгласни, той би бил такъв, за който един посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните.
Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
към текста >>
Накратко, в нашия
език
звучи заедно небесното и земното.
Това са направили старите евреи. Те само са загатнали гласните, а са писали съгласните.
Накратко, в нашия език звучи заедно небесното и земното.
И отново виждаме как нещо, което принадлежи към средния човек, същевременно се подрежда в две посоки, към небесното и към земното. Главата е изцяло обърната към небесното, останалият човек - към земното, но се стреми към небесното, и то така, че той става глава, когато премине през портата на смъртта. Средният човек с дишането, в което се включва пеенето и говорът, свързва небесното със земното. Оттам този среден човек във всяко отношение е предимно свързан с изкуството, което винаги свързва небесното със земното. Така можем също да кажем: «Когато наблюдаваме развиващия се човек, виждаме, че той се ражда без ориентация в света, не може още да върви и да стои.
към текста >>
394.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният
език
е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
Докато слиза от духовния свят в земния физически свят, човекът изживява само едната страна на етерните сили. Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално.
Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание.
Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>
395.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
С изразните възможности на обикновения човешки
език
не може да се стигне до каквато и да е реалност.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така.
С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност.
Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто.
към текста >>
396.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен
език
, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този
език
е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено.
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен. Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>
397.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Едуард фон Хартман по
философски
въпроси.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания.
Едуард фон Хартман по философски въпроси.
Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
398.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи
език
, а речта изобщо, способността за говор.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
към текста >>
Да, в наше време децата усвояват такъв
език
, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно. По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно.
Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот.
В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух. Така че в този период човек има по време на своя сън все още нещо духовно. Той го има и във втория период на своя живот, от 7 до 14 години.
към текста >>
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен
език
и чрез този
език
, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния
език
, по тяхната реч.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
399.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния
език
, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят.
Тогава хората са работели в своите лаборатории, ако могат така да се нарекат тези места, където са работели по такъв начин, че от всички природни процеси насреща им просветвали делата на елементарните сили. Хората винаги са питали: какво се случва зад външните процеси, такива например, като взаимодействието на сярата с другите вещества, какво става зад тези само външни процеси? Как действат в тези процеси съществата от елементарните царства? Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета. Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или живака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества.
Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят.
Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили. В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили. Ако поискате да видите характерните за минзухара целителни сили, тогава вие трябва да наблюдавате минзухара при неговия цъфтеж, когато той прави това свое, толкова нахално изменение на цвета: защото тогава елементарното същество го оставя, маха се от него и предизвиква изменение на окраската чрез съответстващия процес. Е, вие знаете, че когато дяволът се омита, то той оставя след себе си зловоние.
към текста >>
400.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Там аз използвам философската терминология, защото езика на философията – това е
език
приспособен за материалния свят, докато ако говорим от гледна точка на свръхсетивното, то ще се наложи да се говори за свръхсетивни факти, а именно за това, че задълженията на Духовете на Формата, Властите, преминаха към Началата.
В своята книга «Загадките на философията аз описах какво представлява другата страна на тази работа, тъй да се каже, човешката. Как този важен процес, станал в свръхсетивния свят, се е отразил във физически-сетивния свят, това ще намерите описано в моята книга «Загадките на философията».
Там аз използвам философската терминология, защото езика на философията – това е език приспособен за материалния свят, докато ако говорим от гледна точка на свръхсетивното, то ще се наложи да се говори за свръхсетивни факти, а именно за това, че задълженията на Духовете на Формата, Властите, преминаха към Началата.
Такива неща се подготвят в течение на цели епохи. И такива неща са свързани с дълбоки промени в живота на човешките души. Аз казах, че това свръхсетивно събитие е станало в 4-то столетие от християнската ера. Но това е само приблизително така, защото това, така да се каже, е само някаква средна точка, тъй като процеса на това предаване на пълномощия е протичал дълго време. Това се е подготвяло още в дохристиянските времена и е завършило едва в 12-то, 13-то, 14-то столетие.
към текста >>
401.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя
език
, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала.
Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека. Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>
Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия
език
, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година).
Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>
Това, което обединява хората чрез общия им
език
, което фанатично ги свързва в този общ
език
, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>
402.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни
философски
мъдрувания.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка.
към текста >>
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-
философски
теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и
философски
школи.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи.
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и
философски
кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи.
Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този
език
получават също и формата на своите мисли.
В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност.
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли.
Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ
език
с тях.
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема.
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях.
А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>
403.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите
философски
справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав.
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
404.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически
език
.
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически език.
Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни. Много животни потъват в своя зимен сън. Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си.
към текста >>
405.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия
език
, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти. В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н.
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път.
Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот.
към текста >>
406.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния
език
, изразени са в духа на народния
език
.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите. Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите. На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата.
Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език.
Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование. Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите.
към текста >>
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият
език
имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото. Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите.
И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
407.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския
език
на нашия модерен цивилизационен
език
.
И по този начин ние имаме възможността да преведем онази легенда, която аз Ви разказах вчера в заключение, да преведем тази легенда от негърския език на нашия модерен цивилизационен език.
Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената.
към текста >>
И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен
език
разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита.
Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата.
И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита.
Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана. Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните. Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа.
към текста >>
408.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия
език
, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
Чрез дишането тя създава топлина. Тя предава тази топлина своя въздух, който пресова тази топлина във всички нейни крайници. Там се ражда разликата в топлината по отношение на заобикалящия свят. Там орелът има своята вътрешна топлина, тук той има външната топлина. В това различно равнище между външната топлина на въздуха и топлината, която орелът предава на своя собствен въздух, в тази разлика на равнището, следователно в една разлика на равнището на топлината, на топлинния елемент живее в същност птицата.
И ако бихте запитали птицата по съответния начин, какво е състоянието на нейното тяло, тогава ако бихте разбирали птичия език, бихте видели, че тя прави това тогава тя би Ви отговорила така, че бихте познали: тя говори за твърдите материални кости и за това, което иначе носи на себе си, някак си така, като че сте натоварени отляво и отдясно и на гърба и на главата буквално с куфари.
В такъв случай Вие не казвате: това е моето тяло, десният куфар, левият куфар и т.н. Както не казвате за нещата, с които сте натоварени, че това е Вашето тяло, а те са нещо, което носите, така говори птицата, когато тя говори за себе си, така говори тя просто за затопления от нея въздух и за другите части на нейното тяло като за един багаж, който носи на себе си през време на земното съществувание. Тези кости, които обвиват това особено въздушно тяло на птицата: това е нейният багаж. Така че можем напълно да кажем: В същност птицата живее изцяло в елемента на топлината, а пеперудата живее в елемента на светлината. За пеперудата всичко, което е физическо вещество, което тя одухотворява, бихме могли да кажем, не е багаж, то е още по-малко багаж преди одухотворението, за пеперудата физическото вещество е къщно устройство.
към текста >>
409.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В нашия
език
не съществуват думи, които биха могли да изразят ходенето на тези Гноми вътре в тялото на Земята.
Целият този начин на чувствуване, цялото това становище към Земята не съществува например никак при Гномите, те потъват някъде, защото за тях тялото на Земята е първо като едно проходимо празно, голо пространство. Те могат да проникнат навсякъде, за тях металите не са нещо, което да им пречи да се движат вътре в него, даже ако бих могъл да кажа да плуват навсякъде в него.
В нашия език не съществуват думи, които биха могли да изразят ходенето на тези Гноми вътре в тялото на Земята.
Само че те имат едно вътрешно усещание, едно вътрешно изживяване за различните съставни части на Земята; те чувствуват различно, когато минават по продължението на една метална жила, отколкото когато минават в своя път по продължението на варовиков пласт. Но Гномите чувствуват всичко това по вътрешен начин, те проникват през всичко това. Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
към текста >>
Това е казано на човешкия
език
, но не на езика на Гномите.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите.
Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих. Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>
Техният
език
е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите.
Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>
Храносмилане на немския
език
е "Verdauen", от която Р.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа. Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български.
Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р.
Щайнер образува думата
към текста >>
410.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия
език
, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот. Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият? И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз. Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората.
В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек.
Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов. И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
към текста >>
411.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен
език
.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
към текста >>
Необходимо е напълно да се вживееш в този
език
, който не прилича на никой земен
език
, макар и да има гласни и съгласни.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език. Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така.
Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята. И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали.
към текста >>
Този
език
, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите. Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни.
Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н. Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали.
към текста >>
И този
език
, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н.
Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
И този език, с който може да се подходи към душите, живеещи между смъртта и новото раждане, ни предава спомените на Земята, нещата, които Земята е преживяла при нейния преход през Сатурн, Слънце, Луна и т. н.
Ние трябва да оставим металите да ни разкажат за съдбините на Земята, за съдбините на цялата планетарна система, за това, което Сатурн има да разкаже за тази планетарна система, в която се намираме. За това, през което Земята е преминала, говорят земните метали.
към текста >>
Когато този
език
има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма.
Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин. То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Другата форма на този
език
- може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Другата форма на този език - може да звучи гротескно, но все пак е вярно - е тази форма, при която речта на металите се разгръща като космическа поезия, когато тя преминава в поезия.
Тогава в езика на металите се проявява космическата фантазия. Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв.
към текста >>
Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този
език
, който е поетичната реч на земните метали.
Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия.
Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният
език
на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
Работата е така, че човек е свързан с всички метали, дори с тези, за които грубата физиология не говори. Познанието за тези връзки е основата за една положителна, действителна, истинска терапия. Но напътствия за тези връзки между металите и човека може да даде само този език, който е поетичната реч на земните метали.
Така че може да се каже: по отношение на собствената съдба на Земята обикновеният език на металите е този, на който се наставлява човекът, но по отношение на лечебните качества на металите, човекът е наставляван от метали, станали в своята реч поетични, стихотворни.
към текста >>
412.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски
език
това, което се е употребявало в този древен
език
.
И след преминаване през този изпитателен срок, учениците повторно ги водели при статуите. Тогава те получавали съвършено забележително впечатление. Тогава те получавали впечатление, което вътрешно им действало потресаващо.
Това впечатление мога да оживя за вас, само като предам на съвременен немски език това, което се е употребявало в този древен език.
към текста >>
413.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото
език
тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
В ученика оживявало битието на Сатурн.
към текста >>
414.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В най-древните Мистерии въглеродът е бил наричан
философски
камък.
Въглеродът е играл извънредно голяма роля в най-древните Мистерии. Защото, от една страна, за златото се е говорело като за особено важна субстанция, когато са искали да разглеждат човека, а от друга страна, говорили са за въглерода.
В най-древните Мистерии въглеродът е бил наричан философски камък.
И златото, и философският камък са били особено важни неща за тези древни времена. Въглеродът е философският камък.
към текста >>
Въглеродът е
философски
камък, а на Луната е сребро.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро.
Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
към текста >>
415.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Нему беше поверен един нов
език
, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества.
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот. Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание.
Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества.
Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа.
към текста >>
416.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски
език
или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст.
Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст.
И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора. Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст. Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията?
към текста >>
417.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния
език
), той не е казвал: "Аз отивам".
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам".
Можем да видим това от самите думи, които е употребявал. Той също така не е казвал: "Аз сядам". Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс. Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера".
към текста >>
418.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
е написал на гръцки
език
вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време.
към текста >>
419.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия
език
.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер. С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание.
Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език.
А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>
А след това, изхождайки от човешкия
език
, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер. С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание. Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език.
А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената.
към текста >>
Макар и това да е изразено на християнския
език
от онова време, в голяма степен то съответства, както ще ви покажа, на истината.
Александър идва до вратите на рая!
Макар и това да е изразено на християнския език от онова време, в голяма степен то съответства, както ще ви покажа, на истината.
Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел. Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел. Импулсът за тях е произтичал от духа. Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава.
към текста >>
420.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият
език
би трябвало всестранно да се разшири.
В нашата цивилизация нея вече я няма. Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин.
Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>
Такъв
език
, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Външна, чужда на духа цивилизация се разпространила по страните, където някога е можело да се види цивилизация като описаната. По отношение на сцени, подобни на току що описаната, днес имаме само възпоминание, което може да бъде придобито само в духа, в астралното. И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири.
Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година.
Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>
421.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения
език
на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
422.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така първо имаме областта на неживия свят, която на обикновен
език
наричаме минералния свят.
Но, както вече видяхме вчера, заобикалящият човека свят се дели на различни области.
Така първо имаме областта на неживия свят, която на обикновен език наричаме минералния свят.
Нашето физическо тяло става подобно на тази минерална област на света, едва когато сме го изоставили като нещо неживо, когато минем през вратата на смъртта. С нашата вътрешна същност обаче ние никога не ставаме подобни на този нежив свят. Изоставената форма на тялото става подобна на този нежив свят. И така от една страна стои онова, което човекът оставя като физически труп в царството на неживото, а от друга страна това, което е обширната нежива кристална и некристална минерална природа. Докато живеем на Земята, ние човеците никак не сме подобни на този минерален свят.
към текста >>
423.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като
език
, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
към текста >>
424.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Вие разбирате, че в съвременния
език
всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни.
Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
425.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив
език
.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
към текста >>
426.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ако бихме искали на нашия модерен
език
да изразим това: - Водан вее във вятъра.
Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха.
Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра.
- подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)!
към текста >>
- подобно се е казвало и в стария
език
- веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра.
- подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря!
към текста >>
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния
език
се е вляло това, което в стария
език
е звучало по подобен начин.
За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка. Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор!
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
към текста >>
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния
език
, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
Те възприемаха това веене на вятъра, трептенето на светлината в неспокойния вятър като израз на бога Водан. И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
към текста >>
И след като получи образованието на своето време, той пише един
философски
труд след друг.
Ето виждате ли, мои мили приятели, той е станал един такъв философ, благодарение на това, че се е разболял, получил е заболяване на коляното, трябвало е да се пенсионира и от тази болест на коляното той е страдал през целия си останал живот. Имаше време, когато той съвсем не можеше да върви, беше заставен да държи краката си изпънати, да ходи малко, да седи, да седи върху един диван.
И след като получи образованието на своето време, той пише един философски труд след друг.
Философията на Хартман е цяла библиотека. Толкова много е писал той.
към текста >>
427.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко
философски
начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по един дълбоко философски начин, по един силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид.
към текста >>
428.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тя говори само португалски
език
, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си.
Съдбата го улеснява скоро да се запознае с жената, в която се влюбва от пръв поглед, от пръв поглед, но през далекоглед. Защото естествено той скоро се насочва към сушата в посоката, в която е видял жената през далекогледа и там е поканен на обяд от един човек. Той приема поканата и се оказва, че това е бащата на личността, която е видял на сушата през далекогледа.
Тя говори само португалски език, а той само италиански; обаче биографите ни уверяват и това изглежда вярно, че младата жена, въпреки че знае само португалски, веднага разбира неговото много кратко признание в любов, изказано на италиански само с думите: - Нека съединим живота си.
- И наистина от това произлиза дълъг, дълъг брачен живот.
към текста >>
429.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Духовността на Мацини е
философски
-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин.
Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
към текста >>
430.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия
философски
и научен духовен живот.
Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад.
Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот.
Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма.
към текста >>
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен
език
.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език.
И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
към текста >>
431.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски
език
и извънредно силно бива завладяна от стила й.
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. -
към текста >>
432.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори
език
, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.
към текста >>
433.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше
философски
живот и стремеж.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование.
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж.
Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
към текста >>
434.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-
философски
начин.
Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4].
Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин.
Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.
към текста >>
435.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски
език
, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан!
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5]. Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха.
Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан!
Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>
436.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния
език
, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо.
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
437.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с
философски
понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като една свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин.
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време.
към текста >>
438.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един
философски
възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа.
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
439.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския
език
, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия
език
.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език.
Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският
език
оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство.
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
440.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски
език
, - че то трябва да бъде негово за цял живот.
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом. Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата!
Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот.
Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка. В поведението на жената имало нещо героично. Тя го придружава в неговите сражения в Южна Америка и когато получава вестта, че Гарибалди е паднал на бойното поле, отива да го търси там. В това положение тя ражда своето дете.
към текста >>
441.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски
език
.
[17] Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.
голямата загадка. «Le grand Secret», Париж 1929.
към текста >>
442.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически,
философски
познания, - ангажираха само главата на хората.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот. Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия.
Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората.
Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления. Но точно оттам произлезе голямото съмнение в изминалата и в съвременната епоха.
към текста >>
443.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един
език
и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
към текста >>
444.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
73. Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски
език
.
73. Мавриций Метерлинк, 1862-1949, фламандски писател на френски език.
към текста >>
445.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура
философски
светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка.
Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила.
Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка.
В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност. В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия. А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното. Това е едно единно дело.
към текста >>
446.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един
език
, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс.
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс.
към текста >>
447.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния
език
, който не е по-малко ясен от човешкия
език
.
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
към текста >>
448.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български
език
, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В днешната епоха, когато съзнанието на човечеството е отдалечено до най-голяма степен от духовния свят, посланията от там се превръщат в най-належаща и неотменима необходимост. Има хора, които усещат това отдалечаване като тежко препятствие в живота, копнеят за посланията на духовния свят и търсят път да ги достигнат. Много са погрешните пътища, верният е само един.
Той подробно е описан от Рудолф Щайнер най-вече в три негови книги: «Въведение в тайната наука», «Как се постигат познания за висшите светове», публикувани на български език, и предлаганата сега книга «Указания за езотерично обучение».
В първите две са разгледани принципните положения, а в настоящата са дадени практически указания за едно сериозно езотерично обучение.
към текста >>
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен
език
, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект.
Указанията са давани на Езотерично училище през годините 1906-1909, когато духовният живот в Европа е бил под силното влияние на теософията - упадъчна форма на великите за времето си древни индуски учения.
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект.
За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание. Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция.
към текста >>
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния
език
на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски
език
и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание.
Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли. При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят. Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния
език
, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят.
Рудолф Щайнер - Посветеният, стигнал до интуитивната степен на свръхсетивното познание, - възприема непосредствено фактите и събитията в духовния свят, които му звучат на духовния език на посветените, обхваща ги в понятията на засиленото мислене, превежда ги на немски език и ги излива в такава прецизна и точна форма, че те запазват своя имагинативен характер; облича ги в понятия и мисли, за да ги направи разбираеми за нашето обикновено съзнание. Читателят от своя страна ги разкрива, опознава ги и ги изживява. Но той може да постигне това само ако застане пред тях със смирение, с благоговение. Тогава наистина се включва в определен поток на духовното битие и изживява това, което е смятал за обикновено предаване на мисли.
При такова системно изживяване човек добива представи и идеи, каквито не е имал, а това означава, че е развил усет за духовния език, на който духовните същества говорят на посветените, станал е съпознавач /Mit-Erkenner/ на свръх-сетивния свят.
Това изживяване е същественият момент и когато се превеждат трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
449.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите
философски
тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
Да се опитаме да помислим как някога в нашата земна еволюция навлезе голямото известие и послание, предвечното Евангелие на Божествено-духовния живот, как този живот беше изпратен на Земята тогава, когато самите божествени Духове още бяха великите учители на човечеството.
Да се опитаме, мили мои сестри и братя, да се пренесем назад в онези божествени времена на Земята, от които в нас се надига още един последен копнеж, един последен спомен, когато в Древна Гърция с последните тонове на мистерийната мъдрост - и същевременно с първите философски тонове - чуваме великия Платон да известява вечните идеи и вечното съдържание на света.
И да се опитаме да схванем какво е навлязло оттогава в нашата земна еволюция като луциферични и ариманични влияния. Да се опитаме да си изясним как от човешката душа се е отдръпнала връзката с божественото битие на света, с волята, с чувството и с божествено-духовното познание.
към текста >>
450.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За инициационното познание тези неща не са
философски
истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
към текста >>
В съвременния
език
ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
към текста >>
451.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Характерно за немския
език
е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая.
Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>
452.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Блаватска на английски
език
месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П.
Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер.
По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
към текста >>
453.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
А -
Философски
и Въвеждащи антропософски съчинения
А - Философски и Въвеждащи антропософски съчинения
към текста >>
454.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен
език
с други думи, определена символна азбука.
Да вземем само един пример. Нищо особено няма да бъде постигнато с разглеждането на рисунка на човешко същество. Но ако човешката форма е нарисувана с лъвска глава, или другаде с глава на бик, онези, които са научили как тези неща трябва да се интерпретират, могат оттук-оттам да съберат много от символични представи от този тип също така, ако бик е изобразен с глава на човек или лъв с глава на човек. Такива символи бяха в честа употреба, и имаше задълбочени събрания, в които езикът на символите можеше да бъде научен. Няма да кажа повече по темата от това, че школите за Посвещение пазеха тези символи много строго, не ги споделяха с никого, който не се бе заклел да пази мълчание за тях.
За да бъде истински познавач, един човек се нуждаеше само от това да усвои този символен език с други думи, определена символна азбука.
към текста >>
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния
език
, да не достига до широката публика.
И така се стигна до това, че в средата на XIX век думите "езотерик" и "екзотерик", които бяха използвани от посветените помежду им, придобиха значение по-различно от онова, което е било по-рано. Окултистите се разделиха на екзотерици и езотерици. Ако с цел аналогия, фразите свързани със съвременните парламенти бъдат заимствани – въпреки че обикновено са неподходящи тук екзотериците могат да бъдат сравнени с левите партии, а езотериците с десните партии.
Езотериците бяха онези, които искаха да продължат да се придържат твърдо към принципа да не разкриват нищо от свещеното, предаващо се от поколение на поколение знание, нищо, което можеше да позволи на мислещите хора да проникнат в същината на символния език, да не достига до широката публика.
Езотериците бяха, така да се каже, консерваторите сред окултистите. Кои тогава можем да попитаме бяха екзотериците? Те бяха и са онези, които искат да направят обществено достояние част от езотеричното знание. Поначало, екзотериците не се различаваха от езотериците, освен с това, че първите бяха склонни да следват импулсите на своето чувство за отговорност, и да направят част от езотеричното знание публично.
към текста >>
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения
език
трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис.
Не и докато в по-нови времена дойде моментът, когато някои членове са изгонени или са напуснали. Такива неща обикновено не се случваха, защото хората разбираха, че трябва да държат един на друг като братя. Така че екзотериците не можеха да направят друго, освен да отстъпят. Но тяхното задължение към цялото човечеството ги измъчваше. Те се чувстваха, така да се каже, като пазители на еволюцията.
Това им тежеше, и резултата от първото гласуване ако мога отново да използвам тази дума не беше приет, и още веднъж ще използвам дума, която като извадена от обикновения език трябва да бъде вземана метафорично беше постигнато нещо като компромис.
Това доведе до следната ситуация.
към текста >>
455.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния
език
, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният
език
е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове.
към текста >>
написа своите "
Философски
изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год.
написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? "
към текста >>
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски
език
, още преди да бъда член на Теософското Общество.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път. Едно нещо обаче трябва да добавя.
към текста >>
456.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият
език
е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
Наистина е много трудно да се говори за т.н. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение. (Виж бележките в края на тази лекция бел. англ.
пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
към текста >>
Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим
език
.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи.
Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език.
И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
към текста >>
И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим
език
и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език.
И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата.
Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
към текста >>
Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим
език
винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща това е защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас е че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата.
Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
към текста >>
457.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен
философски
труд.
Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд.
Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс. За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга. Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата".
към текста >>
458.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид
език
, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
към текста >>
И когато този
език
е овладян, той предава определено познание.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид
език
, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
459.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки
философски
стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
460.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния
език
нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния свят и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически свят.
"Понеже направи това, ти си сега в състояние да вдъхнеш в душите на хората онази способност, която хората изживяват на Земята като поетическа способност, като поетическа фантазия. Ти стана образецът на поетическата фантазия.
И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния език нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния свят и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически свят.
Ти ще дадеш на хората възможността да изразяват чрез твоята фантазия всичко, което засяга тяхната собствена воля и което не би могло да бъде изразено в друга форма, не би могло да се излее от човешката душа чрез земните изразителни средства. Ти ще дадеш на хората способността да изразяват това. На крилете на твоя ритъм, на мярката на твоя стих и чрез всичко, което ще можеш да дадеш на хората, те ще изразят нещо, за което иначе езикът би бил един твърде груб инструмент. Ти ще им дадеш възможността да могат да изразяват онова, което не би могло да бъде изразено иначе "
към текста >>
461.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един
език
, един говор.
Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха. Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете. По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена. Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице.
Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор.
Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин. Освобождаването от модела трябва да стане въобще един идеал на художественото творчество. Който не е победил модела в момента, в който започва да твори, който не гледа на модела като нещо, което го упътва да подслушва тайните на природата, той ще остане зависим от модела и ще създава илюстрации. Напротив онзи, който има художествено чувство, ще бъде съблазнен да оформи човека или някое друго същество или някоя природна форма от цвета. За един такъв човек светът на цветовете може да добие един вътрешен диференциран живот.
към текста >>
462.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора мислят в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения
език
.
Същото това родство стоеше на основата на цялото творчество на Гьоте, който в определено време на неговия живот не знаеше, дали трябва да стане поет или скулптор. Обаче ясновидецът изживява това, което за него е съдържание на духовните изживявания, вън от говора.
Това е нещо, което трудно може да бъде обяснено, защото повечето хора мислят в думи, а ясновидецът мисли без думи, безсловесно и е принуден тогава да излее това, което е безсловесно в изживяването, във вече здраво оформения език.
Той трябва да се приспособи към нормалните отношения на говора. Той няма нужда да чувствува това като принуждение, защото прониква до там да разбере, в какво се състои тайната на създаването на говора, на езика. Той може да се разбере чрез това, че отстранява умствената страна на говора. Ето защо има толкова голямо значение да се разбере, че е по-важно не това, което ясновидецът казва, а как о казва. Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън.
към текста >>
463.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Онова, което разбирам тук, се нюансира още малко за нас чрез едно явление, което е способно да обърне вниманието ни върху начина, по който ясновидството стои в живота: отношението на ясновидството към човешкия
език
, към човешкия говор.
Така Вие виждате, че ясновидецът има най-различни опитности с изкуствата.
Онова, което разбирам тук, се нюансира още малко за нас чрез едно явление, което е способно да обърне вниманието ни върху начина, по който ясновидството стои в живота: отношението на ясновидството към човешкия език, към човешкия говор.
към текста >>
Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този
език
, е общо художествено творчество на народа, който го говори този
език
.
Можем да считаме онова, което ясновидецът чувствува, като парадоксално, но то е едно действително изживяване. Ясновидецът чувствува този вид на използуване на говора като средство за разбиране и като израз за обикновената наука на ума, като един вид понижение на говора, даже като едно такова понижение на езика до нещо, което езикът не е по неговата вътрешна природа. Ясновидството стига до едно друго схващане. Говорът е онзи инструмент, чрез който един народ живее в общност. Това, което живее в езика, когато той е устроен в различни форми, в нюансиранията на звуците и т.н., то е, правилно разгледано, нещо художествено.
Езикът /говорът/ като изразно средство на народа е изкуство и това, как се твори в този език, е общо художествено творчество на народа, който го говори този език.
към текста >>
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече
език
това, което изживява.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
към текста >>
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия
език
, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
Необходима е определена техника за онзи, който иска да излее в езика духовни истини, когато иска да изрази нещо, което живее вътрешно в него.
към текста >>
464.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор,
език
като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо.
Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува. Този е вторият начин, по който езикът живее.
към текста >>
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой
език
и използуват думите, за да го изразят.
Третият начин може да бъде изживян само в областта на ясновиждането. Човек се намира в едно странно положение: защото когато иска да изрази това, което вижда ясновидски, той няма на разположение думите на езика. Те не съществуват там в действителност.
Ясновидецът не може да изрази това, което има като ясновидско виждане така, както обикновените хора се научават да изразяват това, което искат, на някой език и използуват думите, за да го изразят.
Думите не са изковани за това. Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото.
към текста >>
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв
език
, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството.
към текста >>
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг
език
.
Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език.
За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина.
към текста >>
465.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския
език
добива при онези, които го говорят от бохемския немски
език
, от пражкия немски
език
, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично.
Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик! Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>
Роберт Цимерман направи пражко-немския
език
да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
Един човек, който не може да разбере Нютон, той не може да бъде сериозно за физик! И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания.
към текста >>
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни
философски
форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата.
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
към текста >>
466.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се
език
, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа.
Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
към текста >>
467.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият
език
не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен
език
.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“.
Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език.
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси. Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло.
към текста >>
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия
език
.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света.
към текста >>
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия
език
, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло.
към текста >>
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му
език
.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език.
Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло.
към текста >>
После аз би следвало да се впусна в безкрайни
философски
спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си.
После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
към текста >>
468.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Нашият
език
вече не напомня за предишното състояние на нещата, когато хората се усещаха пренесени в Зодиака и от зодиакалните съзвездия можеха да извличат дванадесетте съгласни звуци, а от планетарните движения гласните звуци.
Усещайки нещата по този начин, хората можеха да се пренасят назад в онези епохи, когато е възниквало пра-изкуството. Но какво представлява пра-изкуството? Пра-изкуството не е нищо друго освен самия човешки говор. Днес малцина се замислят,.че пра-изкуството води началото си от човешкия говор, понеже езикът, на който говорим, е прекалено силно свързан с материалния свят.
Нашият език вече не напомня за предишното състояние на нещата, когато хората се усещаха пренесени в Зодиака и от зодиакалните съзвездия можеха да извличат дванадесетте съгласни звуци, а от планетарните движения гласните звуци.
Когато те искаха да изразят не своите земни изживявания, а това, което изживяваше душата откъсвайки се от Земята и поемайки нагоре към Космоса тогава езикът се превръщаше в онова, което древните наричаха поезия. И тогава, благодарение на езика, у човека възникваше отражението на всичко онова, което той съпреживяваше с духовния Космос. Тъкмо за това съпреживяване, от тази душевна общност с Космоса възникваха всички разновидности на поезията. Последните следи от този вид поезия, ние срещаме, примерно, във Ведите. Но дори и те са само едно бледо копие на нещо много по-величествено, което през онези далечни епохи спонтанно е възниквало при самото формиране на различните езици.
към текста >>
469.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако се спрем на немския
език
а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19.
Впрочем аз вече посочих онзи своеобразен начин, по който ние обозначаваме истинския художествен елемент, красивото, и неговата противоположност. Ние говорим за красивото и от друга страна, за грозното. Ако бихме обозначили красивото по един напълно съответен начин, също както и грозното, ние би трябвало понеже противоположното качество на любовта е омразата да говорим не просто за красивото, а един вид за миловидното. И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност.
Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19.
Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми. И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми. Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е.
към текста >>
470.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем
език
.
Напротив, ако поискаме да оцветим една повърхност в жълто и желаем този цвят да ни проговори, тогава краищата трябва да са в тъмножълти нюанси, а средата в светложълти нюанси. Самият цвят изисква това!
И по този начин всичко онова, което живее в цветовете, неусетно проговаря на един ясен и разбираем език.
Ние стигаме дотам, че създаваме форми от самите цветове, или казано с други думи, следвайки на шия художествен усет, ние се превръщаме в художници, които извличат рисунките си от света на цветовете.
към текста >>
Художникът трябва да се вживее в своя изходен материал и да се вслушва в неговия
език
.
Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват. Работещият с мрамор, с пластилин или с глина има нужда от специална подготовка и той трябва, бих казал, да се пренесе в своя материал. Работещият с мрамор внимава в изпъкналостите, а работещият е дърво внимава в онези части, които са вдлъбнати.
Художникът трябва да се вживее в своя изходен материал и да се вслушва в неговия език.
към текста >>
471.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите
философски
формулировки.
В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния свят, прозвучават в хармониите и мелодиите на физическия свят. Те пронизват този по-нисш свят с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този свят не може да му даде. Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-вътрешното в човека. И докато човек не е посветен, първоначално му се открива светът на девакана, неговата родина, в музикалното. Оттук следва високото уважение към музиката на всеки, който предчувства тази връзка.
Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите философски формулировки.
към текста >>
472.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това, което живее във физическото тяло, на окултен
език
се състои от Земя, Вода и Въздух.
Така в окултизма имаме седем различни състояния. Това, че в една субстанция нещо е живот, се обяснява с Жизнения етер.
Това, което живее във физическото тяло, на окултен език се състои от Земя, Вода и Въздух.
Това, което живее в етерното тяло, се състои от Огън, Светлинен етер, Химически етер и Жизнен етер. Така виждаме физическото тяло и етерното тяло едновременно обединени и разделени. Астралът може да слезе до Огъня, но не до Водата, Земята и Въздуха. Физическото от своя страна може да се издигне до Огъня. Да си изясним как физическото се издига към Огъня в пара или окултно във Въздух.
към текста >>
473.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Намерението трябва да пристъпи на сцената и затова той се нуждае от един друг
език
за тези свръхчовешки образи.
Рихард Вагнер чувства същото. Той иска да проникне до праизвора на нещата.
Намерението трябва да пристъпи на сцената и затова той се нуждае от един друг език за тези свръхчовешки образи.
Така той прибягва към музиката, за да изрази това.
към текста >>
474.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Именно този видим
език
на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Това са те всъщност. Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично.
към текста >>
475.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така че нашият организъм би могъл да бъде разглеждан в неговата форма така, че да можем да кажем: Всички съгласни, които един
език
притежава, винаги са варианти на дванадесет прасъгласни.
Съгласният елемент се дължи изцяло на по-фината ни телесна пластика. Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма. Когато човек говори за тези форми, той има да говори не само за говорен или певчески апарат. Те са само кулминацията. Защото когато човек възпроизвежда една съгласна, в това участва целият организъм и това, което става в певческите или говорните органи, е само последната кулминация на разиграващото се в целия човек.
Така че нашият организъм би могъл да бъде разглеждан в неговата форма така, че да можем да кажем: Всички съгласни, които един език притежава, винаги са варианти на дванадесет прасъгласни.
Например във финския език тези дванадесет съгласни се намират запазени почти в чиста форма: единадесет са съвсем ясни, само дванадесетата е станала малко неясна, но тя е запазена още ясно в... (пропуск в текста). Ако човек правилно разбере тези дванадесет прасъгласни, той може да представи всяка една от тях чрез една форма - когато ги съберем заедно, те представляват пластиката на човешкия организъм. Тогава, без дори да говорим образно, можем да кажем, че човешкият организъм е изразен пластично чрез дванадесетте прасъгласни.
към текста >>
Например във финския
език
тези дванадесет съгласни се намират запазени почти в чиста форма: единадесет са съвсем ясни, само дванадесетата е станала малко неясна, но тя е запазена още ясно в... (пропуск в текста).
Когато изговаряме Б или П, Л или М, това се дължи на факта, че нещо в нашето тяло има определена форма. Когато човек говори за тези форми, той има да говори не само за говорен или певчески апарат. Те са само кулминацията. Защото когато човек възпроизвежда една съгласна, в това участва целият организъм и това, което става в певческите или говорните органи, е само последната кулминация на разиграващото се в целия човек. Така че нашият организъм би могъл да бъде разглеждан в неговата форма така, че да можем да кажем: Всички съгласни, които един език притежава, винаги са варианти на дванадесет прасъгласни.
Например във финския език тези дванадесет съгласни се намират запазени почти в чиста форма: единадесет са съвсем ясни, само дванадесетата е станала малко неясна, но тя е запазена още ясно в... (пропуск в текста).
Ако човек правилно разбере тези дванадесет прасъгласни, той може да представи всяка една от тях чрез една форма - когато ги съберем заедно, те представляват пластиката на човешкия организъм. Тогава, без дори да говорим образно, можем да кажем, че човешкият организъм е изразен пластично чрез дванадесетте прасъгласни.
към текста >>
476.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия
език
, а не се е изляла в устата му от стомната.
Един предразсъдък на днешното просветено човечество е, че мислите обитават главата. Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората.
Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната.
Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека.
към текста >>
Там се използват
философски
изрази, защото философският
език
е
език
за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
477.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
21 януари (Духовното значение на музиката и санскритският
език
)
21 януари (Духовното значение на музиката и санскритският език)
към текста >>
478.
Окултни знаци и символи
GA_284 Окултни знаци и символи
Пълният текст на немски
език
може да се прочете от сканираните лекции PDF
Пълният текст на немски език може да се прочете от сканираните лекции PDF
към текста >>
479.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски
език
под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Лекциите, които Р.Щайнер изнася ежедневно в утринните часове от 21 август до 5 септември 1919 са събрани в настоящия том под заглавие „Общото човекознание като основа на педагогиката". Следващите педагогически лекции са включени в „Методика и дидактика" (Събр.Съч.
№294); дискусиите, провеждани в следобедните часове също са многократно издавани на немски език под заглавието „Семинарни разговори и лекции върху учебния план" (Събр.Съч. №295).
Чрез предлагания том читателят получава първата от трите книги, които представляват завършено цяло едва като трилогия.
към текста >>
480.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-
философски
начин.
Винаги съм подчертавал: С целия си душевен живот, човекът е арената, където се разиграват космическите процеси.
Тази мисъл може да се изрази и по абстрактно-философски начин.
към текста >>
481.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Виждате, следователно, колко трудно е за днешните приблизителни
философски
трактовки да стигнат до определени и точни понятия.
Но когато упражняваме нашата разсъдъчна способност се намесва и нещо друго. Нещата, които са обективно верни, са все още неосъзнати в нашата душа. Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си. Защото никакво съждение не може да осветли душата, без помощта на чувствата. Така че Брентано и Зигварт биха постигнали съгласие, ако приемат, че обективното съдържание на съждението стои извън дейността на чувствата; но за да стигнем в душата си до истинско убеждение за верността на съждението, трябва да се намесят и чувствата.
Виждате, следователно, колко трудно е за днешните приблизителни философски трактовки да стигнат до определени и точни понятия.
Обаче човек трябва да се издигне до такива точни понятия, а днес нито една от въз питателните системи не води до точни понятия, освен тази на антропософската Наука за Духа. Официалната наука смята, че разполага с точни понятия и всячески отхвърля антропософските изводи и понятия, понеже изобщо не подозира, че антропософските понятия са много по-точни и екзактни, защото те са извлечени от самата реалност, а не от произволната игра на думи.
към текста >>
482.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „
език
" и „мислене", че ги приемат като равнозначни.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора. Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи.
Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни.
Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език.
към текста >>
Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия
език
, с помощта на членоразделната реч.
Следващото сетиво, което не бива да се смесва с „Азовото сетиво", ще означим като едно специфично възприемателно устройство, предназначено да прави разбираеми за нас мислите на другите хора. Подчертавам: това „мисловно сетиво" (Gedankensinn) е предназначено не за нашите собствени мисли, а за мислите на другите хора. По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно.
Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч.
Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език. Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия
език
.
Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си.
И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език.
Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия
език
.
Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език.
Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>
483.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия
език
и в начина, по който Духът организира езика.
Наскоро аз споменах, че в езика живее един вид гений. Геният на езика е по-умен от самите нас.
Извънредно поучително е да вникнем в строежа на говоримия език и в начина, по който Духът организира езика.
към текста >>
484.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Да, това е ларинксът, който простонародният
език
нарича направо адамова ябълка*53.
В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници". Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата.
Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53.
Човешкият ларинкс е идентичен с човешката глава, само че в този случай тя е смалена и атрофирана; тя не може да бъде изцяло глава, но запазва своята специфична природа, метаморфозирайки в това, което наричаме човешки говор. Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни.
към текста >>
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия
език
, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
485.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*53 Ha немски
език
: Kehlkopf = ларинкс; Kopf = глава
*53 Ha немски език: Kehlkopf = ларинкс; Kopf = глава
към текста >>
486.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския
език
.
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език.
Той има определено влияние, определено въздействие. При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок смисъл, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин. Аз искам без да се стеснявате да изговорите тези изречения; чрез по-честото им упражнение, ще направим еластични нашите говорни органи, това ще бъде гимнастика за тях. Г-жа Щайнер ще изговори правилно тези изречения и аз моля отделните участници след това да ги повторят. Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи.
към текста >>
Английският
език
е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг.
Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Немският
език
има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен.
Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Това можете да видите във философските речи, когато немският
език
се изразява в своята основна форма.
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения.
Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика". Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския
език
.
Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма. Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски
език
, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие.
Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
към текста >>
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски
език
.
Р.Щ.: Теоретично това би било правилно, но при днешните условия не би трябвало да му се обръща внимание. Не трябва да се обръща внимание само на заложбите на детето, но и на това, че то трябва да върви напред, на факторите, от които се нуждае то за своето развитие. Ако след известно време се установи, че много немски деца не могат да научат английски език, би било добре да не се огъваме пред тази трудност.
Точно тези, които проявяват тази слабост, ще се нуждаят наистина от английски език.
към текста >>
487.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския
език
.
IV. Как се формира поетичното в английския и френския.
Как да се научат децата да откриват поетичното в английския и френския език.
към текста >>
488.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия
език
.
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство!
Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език.
Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура. Ние още носим това в духовния си живот. Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото. Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
Гръцкият
език
е построен върху една аристократична социална душевна структура.
Не мислете, че това, което се образува като гръцка душевна структура, е нещо, което намира израз само в общото душевно устройство! Тя се изразява и в словообразуването и словослагателството в гръцкия език.
Гръцкият език е построен върху една аристократична социална душевна структура.
Ние още носим това в духовния си живот. Затова не сме преживели обновление на духа, когато настъпи средата на 15 век, а преживяхме ренесанс или реформация, не обновление на духовния си живот, а само едно опресняване на старото. Ние още носим това в духовния си живот.
към текста >>
489.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя
език
и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
490.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ
език
и горчив вкус; те дори имат лек задух.
Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване. Да приемем, че до детето е застанал един угрижен човек, такъв човек, който има основание да бъде угрижен. При зрелия човек това, което представлява физическо въздействие на тези душевни грижи в областта на конституцията, мимиката и движението на неговото тяло намира в слаба степен някакъв външен израз. Когато имаме някаква грижа, устата ни е винаги малко пресъхнала.
И когато при определени хора грижата стане нещо обичайно, когато тя продължава, тогава тези хора имат постоянно суха уста, с лепнещ език и горчив вкус; те дори имат лек задух.
При възрастният човек тези физически състояния представляват само тихи подтонове на живота.
към текста >>
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия
език
и в горчивия вкус на устата.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие.
Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата.
В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система. Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата. Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
491.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито
език
, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето.
Ето защо изхождаме главно от разказването на приказки, но също така и от съчинени разкази, отнасящи се до природата.
Първоначално ние всъщност не преподаваме нито език, нито друг някакъв предмет, но просто по един образен начин оживяваме света пред очите на детето.
И такъв един урок по-късно по най-добър начин се включва към онова, което също така изхождайки от образността, отвежда детето към писането и четенето.
към текста >>
492.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Изключение трябва да прави преподаването на чужд
език
, което при нас протича под формата на устен урок.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок.
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”.
към текста >>
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд
език
, английски или френски
език
.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок.
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език.
Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език.
към текста >>
Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния
език
.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок. Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език.
Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език.
По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език. Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика.
към текста >>
Дадената дума от чуждия
език
бива свързана със съответния предмет.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок. Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли.
Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет.
Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”. Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език. Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех. В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд.
към текста >>
Така детето научава “маса” на чуждия
език
, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”.
Изключение трябва да прави преподаването на чужд език, което при нас протича под формата на устен урок. Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет.
Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”.
Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език. Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех. В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото.
към текста >>
Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един
език
, който не е техен роден
език
.
Сега във Валдорфското училище, доколкото можем, ние правим така, че още с влизането в началното училище детето започва да изучава чужд език, английски или френски език. Така още в началото детето започва да се учи да говори на съответния език. По възможност детето изучава езика без да прибягва до превода на едни или други мисли. Дадената дума от чуждия език бива свързана със съответния предмет. Така детето научава “маса” на чуждия език, а не научава чуждата дума чрез превеждането на немската дума “маса”.
Особено при по-малките деца ясно се вижда как те се учат да се вживяват в един език, който не е техен роден език.
Ние се придържаме към правилото, че на съвсем малки деца изобщо не бива да се поднася абстрактната, интелектуалната граматика. Граматическият елемент може да бъде разбран от децата едва от възрастта между 9 и 10 години, едва след онзи важен момент нататък, за който вече говорех. В съществената си част този езиков урок бива преподаван между 10 и 11 часа преди обяд. Това е времето, през което преподаваме следващото след основният урок, който заема първите часове на утрото. В това време се вмества и всичко онова, което представлява урок по религия.
към текста >>
493.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
На немски
език
се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
към текста >>
Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен
език
, който децата изобщо не разбират.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
Хората не съзнават това, но тъкмо когато тези хора принадлежат към така наречените образовани съсловия, тъкмо те си служат с един мисловен език, който децата изобщо не разбират.
Ето защо днес действително съществува пропаст между възрастни и деца. Но тъкмо чрез едно такова преподаване, каквото е Валдорфското, чрез такова едно учителство тази пропаст трябва да изчезне.
към текста >>
494.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един
език
, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят.
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един език, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят.
Ако установя, че реалността се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като реалност, по материалистичен начин. Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на реалността, аз се изразявам идеалистически. Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един език, с чиято помощ мога да изразя реалния свят. Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
към текста >>
Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един
език
, с чиято помощ мога да изразя реалния свят.
За мен всяка теория е нещо неутрално и всяко формулиране на идеи и понятия за мен е като един език, с чиято помощ можем да обозначим процесите в реалния свят. Ако установя, че реалността се покрива от понятията, които дават материалистите, тогава аз изразявам това, което мога да определя като реалност, по материалистичен начин. Ако установя, че идеалистите имат подходящи понятия за назоваване на реалността, аз се изразявам идеалистически.
Що се отнася до теорията, за мен материализъм, идеализъм, реализъм са напълно еднакви; аз ги разглеждам като един език, с чиято помощ мога да изразя реалния свят.
Ето защо е лесно да се открие, че в определен период от време – изразявайки това, което исках да кажа – аз съм си послужил с думите на Ернст Хекел, тъй че книгите, написани от мен през този период, могат да дадат повод да бъда взет за материалист; и така противоречията се натрупват едно след друго.
към текста >>
Дори и в говоримия
език
Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство. Селското стопанство можеше да бъде изцяло включено в един теократически замислен социален организъм, понеже този социален организъм живееше в самите човешки сърца. Попитайте един човек, който е израстнал на село, близо до земята, какво представлява за него хлябът? За него хлябът най-вече е един дар Божи.
Дори и в говоримия език Вие виждате как това, което той слага на своята трапеза, е в пряка връзка с изживявания, които той има, доколкото е член на едно теократическо общество.
към текста >>
495.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия
език
, поради един не съвсем правилен възглед за природата.
Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел. Но за целта на изследването на връзката между природата извън човека с неговата собствена природа, в основата си е много по-важно, че поради обстоятелството, че расте върху други растения, върху дървета, белият имел е принуден да развива своята вегетация в един различен годишен ритъм. Белият имел е приключил с цветообразуването преди пролетта, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е. белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия език, поради един не съвсем правилен възглед за природата.
Но начинът, по който белият имел расти и вирее, благодарение на обстоятелството, че се всажда върху другите растения, ето това е особено важното. По този на чин белият имел си присвоява съвсем особени сили. Той си присвоява сили, които биха могли да бъдат описани приблизително по следния начин: в рамките на своите сили белият имел не желае именно всичко онова, което праволинейните устройствени сили, направо развива-щите се устройствени сили желаят; и белият имел желае тъкмо онова, което праволинейно развиващите се устройствени сили не желаят.
към текста >>
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български
език
се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е. болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот.
към текста >>
болести на душата, за разлика от немския
език
, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е.
Можете да ми вярвате, че духовния учен, ако мога да се изразя драстично, се дразни дори само от голия израз "болест на духа" (авторът има предвид психичните заболявания, които на български език се опреде лят като душевни заболявания, т. е.
болести на душата, за разлика от немския език, където тези заболявания се обозначават и като "духовни" заболявания, т.е.
болести на духа на човека бел. прев.), тъй като духът е винаги здрав, и духът всъщност не може да заболее. Безсмислие е да се говори за болести на духа. Винаги става дума за това, че духът бива препятствуван от физическия организъм да прояви себе си чрез своите способности и никога не става въпрос за същинско заболяване на духовния или на душевния живот. Всичко, което се проявява пред нас, са само симптоми.
към текста >>
496.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Понякога е трудно, с нашия суров, груб
език
да обозначим тези фини влияния в човешкия организъм.
Но с какво всъщност е свързано всичко това? Виждате ли, когато масажираме леко областта на слезката, то в тази област бива изтласкано нещо, което обикновено не е там. В известна степен натам бива проектирано съзнанието на този, когото масажираме. Много неща се съдържат в това преместване на съзнанието и в това отприщване на съзнанието.
Понякога е трудно, с нашия суров, груб език да обозначим тези фини влияния в човешкия организъм.
Колкото и странно да звучи, но съществува силно взаимодействие между онази подсъзнателна разумна и разсъдъчна дейност, опосредена в човешкия организъм от слезката, от функциите на слезката, и съзнателните функции в човешкия организъм. Добре, но какво всъщност представлява съзнателните функции в човешкия организъм? Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние. Това е нещо, което не може да бъде подминато. Организмът непрекъснато отравя себе си именно чрез дейността на представите.
към текста >>
497.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Името на минерала идва от гръцки
език
и най-вероятно е използвано от Теофраст за означаването на няколко различни субстанции.
[6] Цинобър (или понякога наричан цинобърит) е име на червен минерал на живака, използван и в изобразителното изкуство като основна част на боята вермилион. Химически представлява живачен (II) сулфид и е една от основните руди за получаване на живак.
Името на минерала идва от гръцки език и най-вероятно е използвано от Теофраст за означаването на няколко различни субстанции.
към текста >>
498.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този израз, който отдавна вече не се среща в немския
език
, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си.
Когато преминем към същинския метален процес, когато преминем към същинските метали, в тях имаме това - ако мога да употребя този израз, който отдавна вече не се среща в немския език, но отговаря на действителността, - чрез което Земята най-често се връща назад по пътя на нейното изграждане[1], към разграждането си.
А металите все повече имат тенденцията не да се консервират или консолидират в земната област, а да се раздробяват, разтрошават. Те всъщност са това, което представлява разграждането[2] на Земята и затова развиват скрито за външното наблюдение излъчване, радиация. Навсякъде те действат излъчващо. Да се наблюдава това е от много особено значение навсякъде, където интерпретацията, анализирането на природата, доколкото от нея се извличат лекарства, се насочва към металите.
към текста >>
499.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ставаше дума за една личност, която чрез своите
философски
инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Позволете ми да продължа от там, където бях стигнал в края на вчерашната лекция.
Ставаше дума за една личност, която чрез своите философски инстинкти стигна до едно предчувствие за връзките на духовно-душевното с тялото на човека.
Да, става дума за Шелинг и аз споменах, че подтикван от тези инстинкти, Шелинг успя да се занимае не само с теоретичната медицина, но и с всевъзможни проблеми, свързани с лечението. Аз не зная дали тези опити за лечение са завършили по-добре, от колкото може да се очаква от мнозина отлично подготвени лекари. Защото този въпрос: доколко един човек се подобрява от даден лечебен процес, в повечето случаи ако не се вникне дълбоко навътре в нещата си остава един твърде проблематичен въпрос. Обаче ръководен от своя инстинкт, Шелинг успя да извлече от твърде особеното се душевно устройство един здрав принцип, за който впрочем може да се каже: За всеки лекар би било извънредно полезно, ако в цялата си практическа дейност и в личната си преценка за същността на здравия и болния човек, той се ръководи тъкмо от този принцип. А сега нека да Ви припомня тези думи на Шелинг.
към текста >>
500.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския
език
с конфигурацията на английския.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация.
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския.
Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много.
към текста >>
– “Geh aweg.” – И по това, как английският
език
се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти.
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му.
Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си. Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване.
към текста >>
501.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с
език
.
Естествено, в един такъв лекционен курс не бива да пропуснем и нещо друго: а именно да посочим, че най-малкото, което трябва да направим, поемайки възпитанието на едно малко дете, е да проследим как е протекло неговото ранно развитие. Ако забележим, че още от рано детето проявява една особена живост и радост спрямо онова, което е научило, следователно, ако възприема нещата така, както ги е възприемало преди смяната на зъбите, ако забележим, че детето изпитва един вид наслада от усвоеното, следва да предположим, че занапред нещата няма да вървят както трябва.
Децата, които по-късно стават клептомани, още от най-ранна възраст развиват егоизъм, например от този вид, че усвоявайки нова дума, те цъкат с език.
Този случай е рядък, но все пак може да се наблюдава у някои деца.
към текста >>
Да вземем например следния случай: Едно дете има тази странност, за която споменах, а именно, да цъка с
език
всеки път, когато усвоява нещо.
Да вземем например следния случай: Едно дете има тази странност, за която споменах, а именно, да цъка с език всеки път, когато усвоява нещо.
Но после, около времето, когато то сменя зъбите си, тази радост от интелектуалното усвояване се преобразява в ясно забележима суетност, в една суетност, която вече обхваща и много други неща. И никак не е безобидно, когато около смяната на зъбите тази суетност изведнъж прерасне в ламтеж за все повече нови дрехи. На тези неща трябва да се обръща внимание.
към текста >>
И ако тя продължава да цъка с
език
, тогава нещата ще станат още по-лоши.
И съответното дете най-вероятно ще стане един физиологически оратор, ще стане най-прославения физиолог на своето време и животът му ще се определя главно от едно странно влечение към клептомания, лежащо в основата на един възторг от военните дела, който ще се проявява и в неговия стил на говорене. В своите речи то ще търси образи от сферата на военното изкуство, битките и така нататък. Обаче в други случаи това влечение ще се изроди в голяма суетност. Възможно е у него да се затвърди едно усещане, че никой друг няма право да използва реторичните му образи. А после, ако не изпит някой невъзпитан студент се осмели да си послужи със същите реторични похвати, въпросната личност ще загуби всякаква опора под краката си.
И ако тя продължава да цъка с език, тогава нещата ще станат още по-лоши.
към текста >>
И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя
език
.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек. Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация.
И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език.
Тази е и голямата опасност за западната култура: езикът престава да служи на това, за което е предназначен и се изражда.
към текста >>
502.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Разбира се, описанието би било трудно, защото думите, от които се нуждаем, за да характеризираме съвсем точно тези отклоняващи от нормата състояния, тези думи всъщност не съществуват в обикновения
език
.
Типични за подобни пътища на развитие са такива личности, както именно споменатата вчера Св. Терезия. Освен тези, които споменах вчера, ако проследим пътя на развитие на подобни личности, могат да бъдат наблюдавани и други неща. При тях се осъществява един вид нахлуване на духовния свят в обсега на възприятията на човека.
Разбира се, описанието би било трудно, защото думите, от които се нуждаем, за да характеризираме съвсем точно тези отклоняващи от нормата състояния, тези думи всъщност не съществуват в обикновения език.
Но ще бъде разбрано това, което искам да кажа на Вас. Това, което нахлува в зрителното поле, в първия стадий бива наричано от тези личности: навлизане в първото обиталище на Бога. В първия стадий това въздействие е просто като едно "присъствие". Такива личности откриват, че всъщност нямат в себе си точните образи на това, което те изживяват като присъствие на някакво духовно същество, но когато изживяването привърши, те имат ясното усещане, че съответното същество е било тук, било е заедно с тях самите. Съвместното присъствие най-общо е първото нещо, и докато съответните личности пребивават в този стадий на своето развитие, те дори не желаят никой друг да има разказва за видения и образи, защото те са на мнение: тяхното изживяване е било много по-задушевно, много по-интимно и истинно.
към текста >>
503.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен
език
.
Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина.
Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език.
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
504.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния
език
на математиката.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа.
Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
505.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни
философски
светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
506.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това беше един
философски
реверанс по отношение на естествената наука.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
към текста >>
507.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но можем да кажем: общо взето човешкият
език
не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации. Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация.
Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа.
Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия
език
, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност.
към текста >>
508.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един
философски
труд.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд.
Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто
философски
.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения.
Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте.
към текста >>
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само
философски
вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
509.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако говорим просто на математико-астрономичен
език
, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека. Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така? Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също.
Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето.
Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея. Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
към текста >>
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки
философски
да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
към текста >>
510.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във
философски
разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това
философски
се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме
философски
да измислим, каква е реалността.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието. Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният
философски
въпрос на теорията на познанието.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието.
Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
511.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски
език
, те се намират в древната атлантска област.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
512.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Така че ако преведем това на съвременен
език
, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце.
Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето.
Така че ако преведем това на съвременен език, тези хора са казвали: центровете на епициклите на Меркурий и Венера се държат в космическото пространство по отношение на своите движения така, както се държи самото Слънце.
Но другите планети: Марс, Юпитер, Сатурн – не се държат така, а те могат да претендират да осъществяват своите движения като Слънцето само тогава, когато се сумират движенията им по епициклите с движенията по деферента. И така, поведението им по отношение на Слънцето е различно.
към текста >>
513.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако счетохме за много важно да предложим един превод на френски
език
, това е защото чувствуваме едно задължение: наред с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.
Страниците, които следват са основата на една нова сграда на човешката мисъл.
Ако счетохме за много важно да предложим един превод на френски език, това е защото чувствуваме едно задължение: наред с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.
към текста >>
514.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
/Нови
философски
основи на науката, превод Лаланд/.
Много философи направиха това; установявайки, че поради много причини методите на информация и проучване, с които разполага човешкият ум, са недостатъчни да му доставят стойностите на абсолютност, който той търси, те се заловиха да построят една наука на духа разглеждан за самия него. Това направи именно Рудолф Щайнер, но огромното множество на нашите съвременници не знаят за него. Учени като Джеимс Джинс, когото всички познават, както неговото високо научно качество, така и чудесната му дарба да популяризира, мислят това, което той написа накрая на един неотдавнашен труд: "накратко, идеализмът винаги е твърдял, че входът на пътя, който хората заемат, за да открият природата, е интелектуален и следователно съществуват много изгледи неговият край да бъде също интелектуален. Днешната наука прибавя, че в точката, до където тя е стигнала, почти всичко за да не кажем всичко което не е било интелектуално, е изчезнало. Нищо ново не се е прибавило към него, което да не принадлежи на духа".
/Нови философски основи на науката, превод Лаланд/.
към текста >>
515.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически
език
.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>
НАГОРЕ